Психосоматика Емоцията, чиято израз е тялото.
Много от хората по света и в България, преглеждат заболяването, като нещо първично, което идва в резултат на външни фактори, като неприятното време, телевизионните излъчвания, ръководството на страната или фамилната предразположеност. Но дали това е тъкмо по този начин ще се предразположат отговори в тази публикация. Като след признатата покана за осведоменост, читателя ще е по-информиран за здравето си и разновидностите за неговата предварителна защита.
Две са основните понятия за хармоничната персона на 21 век. Първото е себепознанието, което значи опознаване и доближаване със самия себе си. И
самоценността, което отразява до какъв брой обичаме здравословно себе си.
И тъкмо тези два аспекта се схващат по друг метод, съгласно кроскултуралните ни особености на Балканите. В България значимостта на взаимоотношенията, в предишното са били изключени и скрити в скрина на отвън битовите „ капризи “. Просто тъй като битовото оцеляване е било необходим приоритет на общността. И това се усеща по поговорките ни „ Дете се целува единствено когато спи “, „ Мълчанието е злато “ и други ХЛАДНОкръвни „ позитиви “, които са били за предишното ни, добър фокус за прагматично – физическа работа. Потискането на възприятията е било нещо нужно и задоволително за нашата консервация, като обичайно общество.
В новите проучвания обаче излиза наяве, че ние сме едно цяло с страстта, възприятията и нашето тяло. Доказа се, че над 80% от болесттите са психосоматични, т.е. в резултат на незачетени, непреживяни или не вентилирани страсти.
Проявява се следният логаритъм – Ситуация > Преживяване > ЦНС > Психологически опит > Афект > Невротрансмитери > Хормони > Велико народно събрание > Имунопептиди > Болест.
Схема, в която крайният резултат може да се предотврати, само че това зависи единствено и само от избора на човек, неговия запас и неговите осведомени решения и реакции. Медицинския модел, може да бъде определен, само че той работи, много постоянно със следствието, което основава условия за рецидив – обстановка.
Ценно е да имаме прочувствена подготвеност за страстта, която сами провокираме в себе си. Всяка една обстановка в живота ни носи избрана страст, която е обвързвана с прекарване, което от своя страна е обвързвано с хормони, които се доставят в организма ни.
Ако страстта е всекидневно отрицателна, това се отразява на органите, намалява се имунитета на човек и може да се премине в последната фаза – болест.
Дори и в нашия био код да съществува заложен „ семеен маркер “, той може да не се прояви, в случай че се грижим за себе си.
Градивната посока на новото време е разглеждането на заболяването като признак за вътрешен дисбаланс, който в резултат има външна демонстрация. Блокираната страст не се губи. Тя излиза или в късен миг, или в друга обстановка, която обстановка гледаме постфактум по малкия екран или се трансформира в тялото ни. Тялото е последния гостоприемник на неотработеното. Делинквентната хроника обявена по малкия екран е хроничната демонстрация. Сензитивността към причинно – следствените връзки е нещо от витална нужда за нас. Усещането, че ние не сме автомобил, чийто мотор може да бъде поправен в един сервиз, а задната част на автомобила в различен, до момента в който стоим в профил и следим. А вид, в който ние участваме в Аз – идея за себе си. Нашите страсти, прекарвания и соматика са един допълващ се механизъм, в който няма нищо ненужно, само че в който ни е належащо осъзнато да участваме.
Да се поканим за себерефлексия с въпросите:
-Ценя ли себе си?
-Какво се случва с тялото ми когато има динамична обстановка в моя живот?
-Мога ли да приписвам и получавам?
Нека си разгадаем да претърпяваме. Да бъдем виновни за протичащото ни се. И не на последно място, да влагаме предварителна защита с грижа за личността, чиято израз е тялото.
Автор: Атанас Нанков
Две са основните понятия за хармоничната персона на 21 век. Първото е себепознанието, което значи опознаване и доближаване със самия себе си. И
самоценността, което отразява до какъв брой обичаме здравословно себе си.
И тъкмо тези два аспекта се схващат по друг метод, съгласно кроскултуралните ни особености на Балканите. В България значимостта на взаимоотношенията, в предишното са били изключени и скрити в скрина на отвън битовите „ капризи “. Просто тъй като битовото оцеляване е било необходим приоритет на общността. И това се усеща по поговорките ни „ Дете се целува единствено когато спи “, „ Мълчанието е злато “ и други ХЛАДНОкръвни „ позитиви “, които са били за предишното ни, добър фокус за прагматично – физическа работа. Потискането на възприятията е било нещо нужно и задоволително за нашата консервация, като обичайно общество.
В новите проучвания обаче излиза наяве, че ние сме едно цяло с страстта, възприятията и нашето тяло. Доказа се, че над 80% от болесттите са психосоматични, т.е. в резултат на незачетени, непреживяни или не вентилирани страсти.
Проявява се следният логаритъм – Ситуация > Преживяване > ЦНС > Психологически опит > Афект > Невротрансмитери > Хормони > Велико народно събрание > Имунопептиди > Болест.
Схема, в която крайният резултат може да се предотврати, само че това зависи единствено и само от избора на човек, неговия запас и неговите осведомени решения и реакции. Медицинския модел, може да бъде определен, само че той работи, много постоянно със следствието, което основава условия за рецидив – обстановка.
Ценно е да имаме прочувствена подготвеност за страстта, която сами провокираме в себе си. Всяка една обстановка в живота ни носи избрана страст, която е обвързвана с прекарване, което от своя страна е обвързвано с хормони, които се доставят в организма ни.
Ако страстта е всекидневно отрицателна, това се отразява на органите, намалява се имунитета на човек и може да се премине в последната фаза – болест.
Дори и в нашия био код да съществува заложен „ семеен маркер “, той може да не се прояви, в случай че се грижим за себе си.
Градивната посока на новото време е разглеждането на заболяването като признак за вътрешен дисбаланс, който в резултат има външна демонстрация. Блокираната страст не се губи. Тя излиза или в късен миг, или в друга обстановка, която обстановка гледаме постфактум по малкия екран или се трансформира в тялото ни. Тялото е последния гостоприемник на неотработеното. Делинквентната хроника обявена по малкия екран е хроничната демонстрация. Сензитивността към причинно – следствените връзки е нещо от витална нужда за нас. Усещането, че ние не сме автомобил, чийто мотор може да бъде поправен в един сервиз, а задната част на автомобила в различен, до момента в който стоим в профил и следим. А вид, в който ние участваме в Аз – идея за себе си. Нашите страсти, прекарвания и соматика са един допълващ се механизъм, в който няма нищо ненужно, само че в който ни е належащо осъзнато да участваме.
Да се поканим за себерефлексия с въпросите:
-Ценя ли себе си?
-Какво се случва с тялото ми когато има динамична обстановка в моя живот?
-Мога ли да приписвам и получавам?
Нека си разгадаем да претърпяваме. Да бъдем виновни за протичащото ни се. И не на последно място, да влагаме предварителна защита с грижа за личността, чиято израз е тялото.
Автор: Атанас Нанков
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ