Юлиан Попов: Много ни се иска да сме на дъното по всичко, но не сме
Много ни се желае да сме страната с най-висока смъртност, с наймръсен въздух, страната, в която най-вече хора умират от замърсен въздух и от коронавирус, най-бедната, най-корумпираната, найобезлюдената, найонеправданата. Ами не, не сме. София не е градът с най-мръсен въздух в света, нито пък в Европа. Време е най-накрая публицисти и въодушевени коментатори да научат по какъв начин да четат данни. Преди месец Стара Загора беше разгласен за града с най-мръсен въздух в Европа.
Ами не е. България е приблизително богата, приблизително сполучлива, приблизително доста други неща в международен мащаб. България влезе в Европейски Съюз на шанс, с ред ниски индикатори спрямо останалата част на Европа, значително поради пагубен стопански старт в първите години след рухването на Комунизма. И от този момент не може да навакса. България потегли от сходна икономическа позиция с Полша и други страни от Централна Европа да вземем за пример.
Те не изгубиха първите 7 години, ние ги загубихме. Защо в този момент не можем да навакса е дълга тематика с доста догатки. Моето съмнение е, че причина N1 е политическото занемаряване на образованието. От всички държавни управления от 1989 година до ден сегашен. До едно и без изключение. Неразбирането на икономическата роля на (най-вече, само че не само) междинното обучение има натрупващ се резултат, който задушава стопанската система от един миг нататък, изключително в една дребна страна, в която има малко хора и надлежно доста дребен кръг от високообразовани хора. Изборът е ограничен, а възможносттите, които безпроблемното пътешестване дава стеснява още повече избора. Това е евентуално главната причина Румъния да дръпне напред в последните години. Дори и да са много сходни на нас, те са по-големи, селекцията е по-продуктивна. Една дребна страна би трябвало да има доста солидно и всеобхващащо приблизително обучение в случай че желае да се надява на резистентен и стабилен стопански напредък. Така както страна под морското ниво би трябвало да строи насипи, с цел да не бъде залята.
Та България не е на дъното на нищо. Просто се влачим повече, нещата се усъвършенстват по-бавно и чакаме указания от горната страна и извън за неща, които би трябвало сами да си решим. И сме зарязали учебното заведение. Но също и доста ни се желае да сме на дъното на всяка ранглиста. А когато в действителност доста искаш нещо, все нещо ще постигнеш в тая тенденция.
Ами не е. България е приблизително богата, приблизително сполучлива, приблизително доста други неща в международен мащаб. България влезе в Европейски Съюз на шанс, с ред ниски индикатори спрямо останалата част на Европа, значително поради пагубен стопански старт в първите години след рухването на Комунизма. И от този момент не може да навакса. България потегли от сходна икономическа позиция с Полша и други страни от Централна Европа да вземем за пример.
Те не изгубиха първите 7 години, ние ги загубихме. Защо в този момент не можем да навакса е дълга тематика с доста догатки. Моето съмнение е, че причина N1 е политическото занемаряване на образованието. От всички държавни управления от 1989 година до ден сегашен. До едно и без изключение. Неразбирането на икономическата роля на (най-вече, само че не само) междинното обучение има натрупващ се резултат, който задушава стопанската система от един миг нататък, изключително в една дребна страна, в която има малко хора и надлежно доста дребен кръг от високообразовани хора. Изборът е ограничен, а възможносттите, които безпроблемното пътешестване дава стеснява още повече избора. Това е евентуално главната причина Румъния да дръпне напред в последните години. Дори и да са много сходни на нас, те са по-големи, селекцията е по-продуктивна. Една дребна страна би трябвало да има доста солидно и всеобхващащо приблизително обучение в случай че желае да се надява на резистентен и стабилен стопански напредък. Така както страна под морското ниво би трябвало да строи насипи, с цел да не бъде залята.
Та България не е на дъното на нищо. Просто се влачим повече, нещата се усъвършенстват по-бавно и чакаме указания от горната страна и извън за неща, които би трябвало сами да си решим. И сме зарязали учебното заведение. Но също и доста ни се желае да сме на дъното на всяка ранглиста. А когато в действителност доста искаш нещо, все нещо ще постигнеш в тая тенденция.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ