Наша писателка изуми САЩ с роман за България
Много ненадейно е да видите изразите мolq и bozhe moi в американска книга. Или пък в сюжета да има българки, имигрирали в Ню Йорк. Това са дребна част от българските елементи в завладяващия първи разказ на писателката Даниела Петрова Her daughter’s mother („ Майката на щерка й “), написа BG-VOICE.
Дебютният й разказ се одобри с огромен интерес от американската аудитория и бе предложен от списание „ Тайм “, списанието на Опра Уинфри, телевизия NBC, доста от най-изявените имена в жанра на психологическия трилър и други.
Книгата се появи на пазара на 18 юни на британски език, като в бъдеще ще излезе и на български в България. Разпространява се в огромните книжарници или онлайн – в „ Амазон “ и огромните търговски вериги.
„ Още се вълнувам, като видя книгата в книжарниците, даже и на фотография “, споделя надарената писателка. „ Честно казано, възприятието, когато я видях за първи път, беше доста сюрреалистично. Като сън. Един необикновен сън, зa който съм мечтала от дете “, добавя тя.
Петрова идва в Щатите напролет на 1995 година.
„ Беше огромен културен потрес. Не знаех какво е кредитна карта, не бях работила с компютър и даже не бях чувала за интернет и имейл. Международните диалози бяха доста скъпи и си позволявах да се обаждам на нашите единствено един път на две седмици.
Повечето пъти пращах писма, които отнемаха по две седмици в едната посока. Сега е доста по-лесно да се поддържа връзка със Skype и Фейсбук “, спомня си българката и не пропуща да означи, че България постоянно е била и ще бъде в нейното сърце.
Животът на Петрова в България също не е бил лек.
„ Израснах в София. Родителите ми бяха разведени и ние с майка живеехме с баба ми, дядо ми и вуйчо ми в едностаен апартамент в една остаряла кооперация в „ Банишора “, където нямаше парно и топла вода “, споделя тя. „ И до ден сегашен няма “, продължава Петрова. Като само дете и единствена внучка е била отгледана с обич и внимание.
Училището й върви доста и това й оказва помощ в бъдеще, а когато била призната в Колумбийския университет, осъзнава, че образованието в България е на доста високо равнище.
„ Започнах да пиша стихотворения в трети клас. Имахме задание в учебно заведение да научим стихотворение за децата партизани само че аз забравих да се приготвя. Сетих се чак вечерта, като си легнах.
Реших да измисля едно стихотворение сама. Не можах да допускам, когато на другия ден го изрецитирах и никой не позна, че не е същинско. Много ми хареса и продължих да си изобретявам стихчета. Като тийнейджърка започнах да пиша разкази “, споделя писателката.
Докато добие храброст в Америка и стартира да написа, Петрова минава през нелекия път на доста други български имигранти. Отначало работи като детегледачка и чистачка, до момента в който следва философия в Колумбийския университет.
Вземала е и спомагателни уроци по британски в един от центровете на YMCA (центрове за подкрепяне на младежите). После става помощник в една от библиотеките в Ню Йорк, където има опция изцяло да се потопи в благосъстоянието на британския език. Работила е и като съветник в Световната банка.
Първите й опити в писането са есета и къси разкази. Някои от тях са оповестени в „ Ню Йорк таймс “ и „ Вашингтон пост “.
„ Имам едно есе в „ Ню Йорк Таймс “ по тематиката за трафика на девойки в Тайланд. Бях изпратена там от вестника с една организация, която се бори против трафика. Имам есета и публикации на разнообразни тематики в други вестници и списания, а също по този начин и разкази, и стихотворения в литературни журнали “, прецизира Петрова.
Книгата Her daughter’s mother се появява след тригодишен труд. „ Много беше значимо за мен България да участва в нея “, споделя с неспокойствие Петрова.
Сюжетът ни придвижва в живота на две български имигрантки в Ню Йорк. Едната е на междинна възраст (Лана), едната е по-млада (Катя), участва и обликът на комунистическа България. Третият главен персонаж е сътрудникът на по-улегналата жена Лана Тайлър.
Линията на описа се завърта върху изконната тематика за майчинството и жертвоготовността на майката в името на нейното дете. Основен миг е невъзможността на Лана да има деца и решението й да употребява донор на яйцеклетка.
Загадъчното изгубване на по-младата госпожица Катя пък слага основната героиня Лана пред редица тествания. Разказът е поднесен от първо лице от позиция на всеки един от персонажите.
Темата за безплодието е позната на Петрова от персонален опит.
„ С някогашния ми брачен партньор пробвахме с години за дете и опитахме разнообразни лекувания, в това число и инвитро с яйцеклетка от донор. Така и не се получи, само че от този опит се роди концепцията ми за романа “, споделя авторката.
„ През последните години работих като публицист на свободна процедура и постоянно интервюирах артистични персони, в това число българската оперна звезда Соня Йончева и скулптора Кристо.
След едно изявление с една от моите учителки, авторката Къртис Ситенфелд, тя ме попита по какво работя и аз й споделих за романа си. Тя ми предложи няколко сътрудници, които биха се заинтересували. Първата агентка, с която се свързах, хареса книгата и след три редакции я продаде на издателство „ Пътнам “.
С редакторката в „ Пътнам “ направихме още две редакции. В наши дни един публицист има доста работа отвън самото писане, с цел да помогне с промоцията на книгите си. Социалните медиите са доста значими – Фейсбук, Instagram, Goodreads, BookBub.
Също по този начин изявленията по вестници и списания, радио и, в случай че си късметлия, телевизия. Да не забравяме изяви по книжарници, библиотеки и клубове за книги както и фестивали на книгата “, издава елементи от кухнята сънародничката ни.
В момента Петрова работи по втория си разказ, който е също психотрилър и в който също ще има български детайли. „ Действието се развива в Ню Йорк през 90-те години на предишния век и е за една българска емигрантка “, разкрива тя.
В свободното си време надарената ни писателка обича да чете, да се среща с другари, да върви на спектакъл, кино, концерти, или изложения, да се разхожда в парка, както и да кара колело и да практикува йога.
Дебютният й разказ се одобри с огромен интерес от американската аудитория и бе предложен от списание „ Тайм “, списанието на Опра Уинфри, телевизия NBC, доста от най-изявените имена в жанра на психологическия трилър и други.
Книгата се появи на пазара на 18 юни на британски език, като в бъдеще ще излезе и на български в България. Разпространява се в огромните книжарници или онлайн – в „ Амазон “ и огромните търговски вериги.
„ Още се вълнувам, като видя книгата в книжарниците, даже и на фотография “, споделя надарената писателка. „ Честно казано, възприятието, когато я видях за първи път, беше доста сюрреалистично. Като сън. Един необикновен сън, зa който съм мечтала от дете “, добавя тя.
Петрова идва в Щатите напролет на 1995 година.
„ Беше огромен културен потрес. Не знаех какво е кредитна карта, не бях работила с компютър и даже не бях чувала за интернет и имейл. Международните диалози бяха доста скъпи и си позволявах да се обаждам на нашите единствено един път на две седмици.
Повечето пъти пращах писма, които отнемаха по две седмици в едната посока. Сега е доста по-лесно да се поддържа връзка със Skype и Фейсбук “, спомня си българката и не пропуща да означи, че България постоянно е била и ще бъде в нейното сърце.
Животът на Петрова в България също не е бил лек.
„ Израснах в София. Родителите ми бяха разведени и ние с майка живеехме с баба ми, дядо ми и вуйчо ми в едностаен апартамент в една остаряла кооперация в „ Банишора “, където нямаше парно и топла вода “, споделя тя. „ И до ден сегашен няма “, продължава Петрова. Като само дете и единствена внучка е била отгледана с обич и внимание.
Училището й върви доста и това й оказва помощ в бъдеще, а когато била призната в Колумбийския университет, осъзнава, че образованието в България е на доста високо равнище.
„ Започнах да пиша стихотворения в трети клас. Имахме задание в учебно заведение да научим стихотворение за децата партизани само че аз забравих да се приготвя. Сетих се чак вечерта, като си легнах.
Реших да измисля едно стихотворение сама. Не можах да допускам, когато на другия ден го изрецитирах и никой не позна, че не е същинско. Много ми хареса и продължих да си изобретявам стихчета. Като тийнейджърка започнах да пиша разкази “, споделя писателката.
Докато добие храброст в Америка и стартира да написа, Петрова минава през нелекия път на доста други български имигранти. Отначало работи като детегледачка и чистачка, до момента в който следва философия в Колумбийския университет.
Вземала е и спомагателни уроци по британски в един от центровете на YMCA (центрове за подкрепяне на младежите). После става помощник в една от библиотеките в Ню Йорк, където има опция изцяло да се потопи в благосъстоянието на британския език. Работила е и като съветник в Световната банка.
Първите й опити в писането са есета и къси разкази. Някои от тях са оповестени в „ Ню Йорк таймс “ и „ Вашингтон пост “.
„ Имам едно есе в „ Ню Йорк Таймс “ по тематиката за трафика на девойки в Тайланд. Бях изпратена там от вестника с една организация, която се бори против трафика. Имам есета и публикации на разнообразни тематики в други вестници и списания, а също по този начин и разкази, и стихотворения в литературни журнали “, прецизира Петрова.
Книгата Her daughter’s mother се появява след тригодишен труд. „ Много беше значимо за мен България да участва в нея “, споделя с неспокойствие Петрова.
Сюжетът ни придвижва в живота на две български имигрантки в Ню Йорк. Едната е на междинна възраст (Лана), едната е по-млада (Катя), участва и обликът на комунистическа България. Третият главен персонаж е сътрудникът на по-улегналата жена Лана Тайлър.
Линията на описа се завърта върху изконната тематика за майчинството и жертвоготовността на майката в името на нейното дете. Основен миг е невъзможността на Лана да има деца и решението й да употребява донор на яйцеклетка.
Загадъчното изгубване на по-младата госпожица Катя пък слага основната героиня Лана пред редица тествания. Разказът е поднесен от първо лице от позиция на всеки един от персонажите.
Темата за безплодието е позната на Петрова от персонален опит.
„ С някогашния ми брачен партньор пробвахме с години за дете и опитахме разнообразни лекувания, в това число и инвитро с яйцеклетка от донор. Така и не се получи, само че от този опит се роди концепцията ми за романа “, споделя авторката.
„ През последните години работих като публицист на свободна процедура и постоянно интервюирах артистични персони, в това число българската оперна звезда Соня Йончева и скулптора Кристо.
След едно изявление с една от моите учителки, авторката Къртис Ситенфелд, тя ме попита по какво работя и аз й споделих за романа си. Тя ми предложи няколко сътрудници, които биха се заинтересували. Първата агентка, с която се свързах, хареса книгата и след три редакции я продаде на издателство „ Пътнам “.
С редакторката в „ Пътнам “ направихме още две редакции. В наши дни един публицист има доста работа отвън самото писане, с цел да помогне с промоцията на книгите си. Социалните медиите са доста значими – Фейсбук, Instagram, Goodreads, BookBub.
Също по този начин изявленията по вестници и списания, радио и, в случай че си късметлия, телевизия. Да не забравяме изяви по книжарници, библиотеки и клубове за книги както и фестивали на книгата “, издава елементи от кухнята сънародничката ни.
В момента Петрова работи по втория си разказ, който е също психотрилър и в който също ще има български детайли. „ Действието се развива в Ню Йорк през 90-те години на предишния век и е за една българска емигрантка “, разкрива тя.
В свободното си време надарената ни писателка обича да чете, да се среща с другари, да върви на спектакъл, кино, концерти, или изложения, да се разхожда в парка, както и да кара колело и да практикува йога.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ