„Мъжка сватба“, „Хайдушка софра“ взеха главата на Фонд „Култура“?
Много незнайни останаха, откакто преди дни се разбра, че директорката на Управителния съвет на Националния фонд „ Култура “ – Мирена Станева - си е подала оставката по време на видеоконферентна среща с министъра на културата Асен Асенов. След това и петима членове на борда я последвали. Но всичко това сложи доста неизяснени въпроси.
Най-вече какви толкоз тежки провинения са създали от Управителния съвет на Националния фонд „ Култура “, имайки поради, че са назначени през предишния ноември и нямат виновност за добилата скандална популярност транссексуална фотосесия върху картини на Майстора, получила 10 хиляди лв. от Фонд „ Култура “.
Факт е, че по време на последното съвещание на Парламентарната комисия по културата и медиите депутати и от „ Възраждане “, и от Има Такъв Народ възнегодуваха против заместник-министърката – Весела Кондакова, че гласуваните пари като COVID-помощи за любителските изкуства не са стигнали до всички. Че имало доста отхвърлени планове. Ива Митева от Има Такъв Народ даже напомни, че когато са дали своят вот актуализацията на бюджета в края на 2021 година категорично било сложено изискването парите в помощ на свободните актьори да не минават през Националния фонд „ Култура “. Но кой носи отговорност за неизпълненото задание?
Както се споделя – „ Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем “ и министърът на културата си реши казуса, сякаш връщайки доверието в Националния фонд „ Култура “, само че в това време принуждавайки потвърдени престижи в своята област да поемат виновност за нещо, за което не са отговорни.
Има риск, по този начин, както е тръгнал, до края на мандата си „ просто Наско “ да стане „ Наско – воайорът на сепукуто “.
Предисторията , в която ни вкара Силвия Чолева - член в Управителния съвет на Националния фонд " Култура ", поискала от министър Атанас Атанасов няколко дни, в които да реши дали да си подаде оставката или не:
След като в края на предходната година са отпуснати спомагателни средства в помощ на свободните актьори и любителските изкуства, в Националния фонд „ Култура “ са подадени близо 1500 плана. По правилник всеки план би трябвало да бъде оценен от съответната отраслова комисия във Фонда и според от събраните точки, получава утвърждение или бива отритнат. Накрая решението се подписва от Управителния съвет на Фонда. Между експертните комисии, избирани от предходния Управителен съвет, и членовете на новия – назначен през ноември от министър Велислав Минеков, се появяват различия.
„ За мен бе ужасно неточно и унизително – всички ние – членовете на Управителния съвет, да бъдем принуждавани да подписваме решения на специалисти, които не ние сме избирали. Не мога да ви опиша с какво изпитание и гледище получихме плановете, под чието утвърждение се очакваше ние да сложим подписите си.
Все едно бяха някакви секрети на Централно разузнавателно управление на САЩ! Накрая ги получихме! И в границите на пет дни трябваше да разгледаме 1500 плана, само че го направихме, работейки и до два часа през нощта!
Имахме няколко възражения против планове, които съгласно не бяха почтени да бъдат финансирани от Националния фонд „ Култура “, без значение че специалистите ги бяха подкрепили. Странното е, че точно тъкмо тези планове се оказаха доста значими за някои хора и провокираха вълната от експанзия против нас.
Другото необичайно нещо бе тази онлайн среща с министъра. Това е второто ни подред виждане с него, след първото, на което се запознахме и той ни прикани да си кажем мнението какво би трябвало да се промени във Фонд „ Култура “. И внезапно се провежда втората среща, на която се сподели, че ще се „ Обсъжда работата на Фонда “, а в това време ни се желаеха оставките.
Буквално още в самото начало на срещата господин министърът сподели: „ Аз считам, че има проблем с това, че против Фонда има отрицателни реакции желаеме това да го предотвратим “. Видите ли – направете всеотдайност и си подайте оставките.
Но за какво? Така излиза, че ние одобряваме, че сме отговорни. От думите му щях удар да получа – ужасно се тормозих. Може би е имало хора, които са били наясно за същинския мотив на срещата, само че аз не съм знаела.
Да се унижават хора по подобен метод - които въпреки всичко имат някаква креативна и житейска биография зад тила си! Редно беше – сега, когато се запознавахме – на предходното съвещание, да ни предизвести: „ Ето, аз съм новият министър, не съм ви избирал и считам по този начин и по този начин...А не да ни приканва да вършим всеотдайност. Каква всеотдайност?! Аз да не съм на война.
Абсурдно е и е нон сенс министърът да споделя – „ Приветствам оставката ви “, а на нашите причини, че не можем на юнашко доверие да приемем оценките на специалистите, той да ни пита: „ Ама вие за какво нямате доверие на специалистите? Моя е отговорността – аз я поемам! “
Истината е, че отговорността не е единствено негова. Отговорността е на всеки, който си е поставил подписа под решението – всеки поема отговорност. И това е в нашите отговорности и ние го направихме, без значение, че срокът бе извънредно къс – както ви споделих, дадоха ни пет дни да се срещнем с 1500 плана.
Затова в този момент ми е извънредно неприятно да съм притискана да си депозирам оставката, откакто не се усещам отговорна. Аз стоя зад решенията си и мога да се обосновавам. Нещо повече – 20 години работя в радиото и съм отразявала огромна част от кандидатствалите с планове. Знам какво вършат. Не съм паднала от Марс, както се споделя. “
На въпрос дали по доста планове оценката й се е разграничава от тази на експертните комисии, Силвия Чолева отговори:
„ Не, става дума за три плана. За единия даже ме упрекнаха в хомофобия, а в креативната си биография имам интервал, когато бях основен редактор на „ Алтера “ - списание, отдадено на „ Пол, език и просвета “. Конкретният план, който считам, че е зле предпазен и го отхвърлих, се назовава „ Мъжка женитба – ергенска “. Става дума за традиция от 60-е години XIX век в Калофер, когато ергенинът, обезпокоен, че още не се е оженил, взе участие във официална женитба – обличат го в женски облекла – обред, обвързван с концепцията, че по този начин ще му потръгне. И създателите на плана имат желание да изследват тази традиция. В същото време нямат включен към него никакъв експерт – нито фолклорист, нито етнограф. Прозрях, че желаят с поисканите 15 000 лв. да си купят носии. Добре! Но да напишат план за това – да го измислят по-умно.
Какви ергени през днешния ден? В кой век сме? Другият план, който отхвърлих е „ Чирпанско хайку “. Обясниха ми, че заглавието било смешка. Но стига с тези тъпи смешки – по тази причина ще бъдем и ще продължаваме да бъдем провинция във всичко. Защото, като е на конкурсен принцип, подобен план би изместил различен – по-стойностен, на европейско, на международно равнище.
И последният план бе „ Хайдушка трапеза “. В началото, когато от експертните комисии отказваха да ни дават плановете, а единствено заглавията им, разясних ядно, че тези имена са безумни.
Някой може да ги отбрани, че въпреки всичко това са планове, препоръчани в категорията „ Любителско изкуство “ – да, по този начин е. Но би трябвало да имаме цели. Може да не съм веща в административните хватки, само че знам едно – когато става въпрос за Национален фонд „ Култура “ - културата би трябвало да е на първо място.
Друг може да ме обори, че тези спомагателни средства за Национален фонд „ Култура “ се отпускат „ вид обществено подкрепяне “. Но за какво тогава един план, препоръчан от сдружение на слепите не бе подсилен от експертната комисия? Бяха му намерили някакъв недостатък! А можеха да създадат някакъв жест към тези хора. И какво слагаме на везната? От едната страна – слепите, а от другата – някой тропа хорце.
Ще си преживея живота и без присъединяване си в Национален фонд „ Култура “, само че някак си е обидно да депозирам оставка, тъй като не съм си свършила работата. Просто не е правилно. “
Най-вече какви толкоз тежки провинения са създали от Управителния съвет на Националния фонд „ Култура “, имайки поради, че са назначени през предишния ноември и нямат виновност за добилата скандална популярност транссексуална фотосесия върху картини на Майстора, получила 10 хиляди лв. от Фонд „ Култура “.
Факт е, че по време на последното съвещание на Парламентарната комисия по културата и медиите депутати и от „ Възраждане “, и от Има Такъв Народ възнегодуваха против заместник-министърката – Весела Кондакова, че гласуваните пари като COVID-помощи за любителските изкуства не са стигнали до всички. Че имало доста отхвърлени планове. Ива Митева от Има Такъв Народ даже напомни, че когато са дали своят вот актуализацията на бюджета в края на 2021 година категорично било сложено изискването парите в помощ на свободните актьори да не минават през Националния фонд „ Култура “. Но кой носи отговорност за неизпълненото задание?
Както се споделя – „ Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем “ и министърът на културата си реши казуса, сякаш връщайки доверието в Националния фонд „ Култура “, само че в това време принуждавайки потвърдени престижи в своята област да поемат виновност за нещо, за което не са отговорни.
Има риск, по този начин, както е тръгнал, до края на мандата си „ просто Наско “ да стане „ Наско – воайорът на сепукуто “.
Предисторията , в която ни вкара Силвия Чолева - член в Управителния съвет на Националния фонд " Култура ", поискала от министър Атанас Атанасов няколко дни, в които да реши дали да си подаде оставката или не:
След като в края на предходната година са отпуснати спомагателни средства в помощ на свободните актьори и любителските изкуства, в Националния фонд „ Култура “ са подадени близо 1500 плана. По правилник всеки план би трябвало да бъде оценен от съответната отраслова комисия във Фонда и според от събраните точки, получава утвърждение или бива отритнат. Накрая решението се подписва от Управителния съвет на Фонда. Между експертните комисии, избирани от предходния Управителен съвет, и членовете на новия – назначен през ноември от министър Велислав Минеков, се появяват различия.
„ За мен бе ужасно неточно и унизително – всички ние – членовете на Управителния съвет, да бъдем принуждавани да подписваме решения на специалисти, които не ние сме избирали. Не мога да ви опиша с какво изпитание и гледище получихме плановете, под чието утвърждение се очакваше ние да сложим подписите си.
Все едно бяха някакви секрети на Централно разузнавателно управление на САЩ! Накрая ги получихме! И в границите на пет дни трябваше да разгледаме 1500 плана, само че го направихме, работейки и до два часа през нощта!
Имахме няколко възражения против планове, които съгласно не бяха почтени да бъдат финансирани от Националния фонд „ Култура “, без значение че специалистите ги бяха подкрепили. Странното е, че точно тъкмо тези планове се оказаха доста значими за някои хора и провокираха вълната от експанзия против нас.
Другото необичайно нещо бе тази онлайн среща с министъра. Това е второто ни подред виждане с него, след първото, на което се запознахме и той ни прикани да си кажем мнението какво би трябвало да се промени във Фонд „ Култура “. И внезапно се провежда втората среща, на която се сподели, че ще се „ Обсъжда работата на Фонда “, а в това време ни се желаеха оставките.
Буквално още в самото начало на срещата господин министърът сподели: „ Аз считам, че има проблем с това, че против Фонда има отрицателни реакции желаеме това да го предотвратим “. Видите ли – направете всеотдайност и си подайте оставките.
Но за какво? Така излиза, че ние одобряваме, че сме отговорни. От думите му щях удар да получа – ужасно се тормозих. Може би е имало хора, които са били наясно за същинския мотив на срещата, само че аз не съм знаела.
Да се унижават хора по подобен метод - които въпреки всичко имат някаква креативна и житейска биография зад тила си! Редно беше – сега, когато се запознавахме – на предходното съвещание, да ни предизвести: „ Ето, аз съм новият министър, не съм ви избирал и считам по този начин и по този начин...А не да ни приканва да вършим всеотдайност. Каква всеотдайност?! Аз да не съм на война.
Абсурдно е и е нон сенс министърът да споделя – „ Приветствам оставката ви “, а на нашите причини, че не можем на юнашко доверие да приемем оценките на специалистите, той да ни пита: „ Ама вие за какво нямате доверие на специалистите? Моя е отговорността – аз я поемам! “
Истината е, че отговорността не е единствено негова. Отговорността е на всеки, който си е поставил подписа под решението – всеки поема отговорност. И това е в нашите отговорности и ние го направихме, без значение, че срокът бе извънредно къс – както ви споделих, дадоха ни пет дни да се срещнем с 1500 плана.
Затова в този момент ми е извънредно неприятно да съм притискана да си депозирам оставката, откакто не се усещам отговорна. Аз стоя зад решенията си и мога да се обосновавам. Нещо повече – 20 години работя в радиото и съм отразявала огромна част от кандидатствалите с планове. Знам какво вършат. Не съм паднала от Марс, както се споделя. “
На въпрос дали по доста планове оценката й се е разграничава от тази на експертните комисии, Силвия Чолева отговори:
„ Не, става дума за три плана. За единия даже ме упрекнаха в хомофобия, а в креативната си биография имам интервал, когато бях основен редактор на „ Алтера “ - списание, отдадено на „ Пол, език и просвета “. Конкретният план, който считам, че е зле предпазен и го отхвърлих, се назовава „ Мъжка женитба – ергенска “. Става дума за традиция от 60-е години XIX век в Калофер, когато ергенинът, обезпокоен, че още не се е оженил, взе участие във официална женитба – обличат го в женски облекла – обред, обвързван с концепцията, че по този начин ще му потръгне. И създателите на плана имат желание да изследват тази традиция. В същото време нямат включен към него никакъв експерт – нито фолклорист, нито етнограф. Прозрях, че желаят с поисканите 15 000 лв. да си купят носии. Добре! Но да напишат план за това – да го измислят по-умно.
Какви ергени през днешния ден? В кой век сме? Другият план, който отхвърлих е „ Чирпанско хайку “. Обясниха ми, че заглавието било смешка. Но стига с тези тъпи смешки – по тази причина ще бъдем и ще продължаваме да бъдем провинция във всичко. Защото, като е на конкурсен принцип, подобен план би изместил различен – по-стойностен, на европейско, на международно равнище.
И последният план бе „ Хайдушка трапеза “. В началото, когато от експертните комисии отказваха да ни дават плановете, а единствено заглавията им, разясних ядно, че тези имена са безумни.
Някой може да ги отбрани, че въпреки всичко това са планове, препоръчани в категорията „ Любителско изкуство “ – да, по този начин е. Но би трябвало да имаме цели. Може да не съм веща в административните хватки, само че знам едно – когато става въпрос за Национален фонд „ Култура “ - културата би трябвало да е на първо място.
Друг може да ме обори, че тези спомагателни средства за Национален фонд „ Култура “ се отпускат „ вид обществено подкрепяне “. Но за какво тогава един план, препоръчан от сдружение на слепите не бе подсилен от експертната комисия? Бяха му намерили някакъв недостатък! А можеха да създадат някакъв жест към тези хора. И какво слагаме на везната? От едната страна – слепите, а от другата – някой тропа хорце.
Ще си преживея живота и без присъединяване си в Национален фонд „ Култура “, само че някак си е обидно да депозирам оставка, тъй като не съм си свършила работата. Просто не е правилно. “
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ