Венци Мартинов бил любимец на мутрите
Много наши реализатори могат да описват с часове за колоритни истории от така наречен мутренски интервал в България. Един от тях несъмнено е Венци Мартинов, който освен е познавал добре братята Георги и Васил Илиеви, само че е бил и техен любим.
„ Всички герои от този интервал доста обичаха живота, това мога да го кажа на 100%. По това време аз доста обикалях, викаха ме по заведения, където самите те ходеха след дългите и изморителни „ работни” дни. Спомените ми са извънредно наситени с позитивизъм”, връща лентата обратно хумористът. И прибавя: „ Бил съм неведнъж в фамозния ресторант „ Олимп”, където се подвизаваха доста огромна част от подземните ни босове, по-специално от групировката СИК. А пък в кюстендилските заведения, в които също неведнъж съм гостувал по това време, са били пък босовете на ВИС. Навсякъде ме посрещаха доста почтително и задушевно, канен съм на масите им, държали са се доста добре Говоря за съвсем всички знакови фигури от това време.”
Подземните босове освен канели Венци Мартинов на масите си, с цел да ги разсмива, само че и били задоволително великодушни към него. „ Случвало се е да ми дават доста дебели бакшиши, пък по това време беше съвременно да се заплаща в долари и в марки. Ставаха все по-щедри, когато им подклаждах възприятието за комизъм. Отвръщаха ми с доста почитание. Случвало се е даже да ме питат дали да ме закарат ненапълно, в случай че присъединяване ми е траяло до доста късно. С доста от тях съм контактувал, само че се стремях да се държа на отдалеченост, да не се сближавам много-много”, издава още Мартинов.
Освен за занимателните моменти с подземни босове Венци Мартинов има какво да каже и по въпроса за политиката. Комикът признава, че в случай че през днешния ден би трябвало да имитира някой роден политик, би насочил вниманието си към антуража на премиера Бойко Борисов.
Тодор Живков се възхищавал на гения му
Едно време Венци Мартинов доста постоянно имитираше Тодор Живков, освен това съвършено. „ Тодор Живков го помня все ухилен и шегуващ се. Може да се каже даже, че той е един огромен национален хуморист! Спомням си, че на всички места, където съм го засичал, постоянно е имало доста смешки от негова страна. Винаги разказваше по някоя и друга радостна история. Например веднъж бях в шатрата в Правец, на честване на един випуск от НАТФИЗ, който завършваше. Тодор Живков излезе и по този начин се отпусна пред дипломантите, че в един миг даже им описа един неприятен образец за ораторско изкуство.
Примерът беше следният – погребвали в Правец някакъв доста огромен алкохолик и най-после този, който държал надгробното слово споделил: „ Спи умерено безконечният си сън, ние ще продължим твоето дело!”. Това сподели Тодор Живков и ми направи голямо усещане.”
Разбира се, каквито и да са веселбите, те рядко могат да минат без гафове и рядкости. Не са подминали и Венци Мартинов.
„ Най-различни са, да бяха един или два”, признава самият той. И добавя: „ Например огромен мой куриоз е тогава, когато постъпих в казармата. Във военната брошура, където написа кой каква компетентност е – да вземем за пример „ танкист”, „ автоматчик”, „ сапьор” и така нататък На моята брошура написа нещо, което на никое място не е било в цялата история на армията – длъжността ми беше „ хуморист-имитатор”. Суперкуриоз – различен случай няма подобен в света!”
Анелия ПОПОВА
„ Всички герои от този интервал доста обичаха живота, това мога да го кажа на 100%. По това време аз доста обикалях, викаха ме по заведения, където самите те ходеха след дългите и изморителни „ работни” дни. Спомените ми са извънредно наситени с позитивизъм”, връща лентата обратно хумористът. И прибавя: „ Бил съм неведнъж в фамозния ресторант „ Олимп”, където се подвизаваха доста огромна част от подземните ни босове, по-специално от групировката СИК. А пък в кюстендилските заведения, в които също неведнъж съм гостувал по това време, са били пък босовете на ВИС. Навсякъде ме посрещаха доста почтително и задушевно, канен съм на масите им, държали са се доста добре Говоря за съвсем всички знакови фигури от това време.”
Подземните босове освен канели Венци Мартинов на масите си, с цел да ги разсмива, само че и били задоволително великодушни към него. „ Случвало се е да ми дават доста дебели бакшиши, пък по това време беше съвременно да се заплаща в долари и в марки. Ставаха все по-щедри, когато им подклаждах възприятието за комизъм. Отвръщаха ми с доста почитание. Случвало се е даже да ме питат дали да ме закарат ненапълно, в случай че присъединяване ми е траяло до доста късно. С доста от тях съм контактувал, само че се стремях да се държа на отдалеченост, да не се сближавам много-много”, издава още Мартинов.
Освен за занимателните моменти с подземни босове Венци Мартинов има какво да каже и по въпроса за политиката. Комикът признава, че в случай че през днешния ден би трябвало да имитира някой роден политик, би насочил вниманието си към антуража на премиера Бойко Борисов.
Тодор Живков се възхищавал на гения му
Едно време Венци Мартинов доста постоянно имитираше Тодор Живков, освен това съвършено. „ Тодор Живков го помня все ухилен и шегуващ се. Може да се каже даже, че той е един огромен национален хуморист! Спомням си, че на всички места, където съм го засичал, постоянно е имало доста смешки от негова страна. Винаги разказваше по някоя и друга радостна история. Например веднъж бях в шатрата в Правец, на честване на един випуск от НАТФИЗ, който завършваше. Тодор Живков излезе и по този начин се отпусна пред дипломантите, че в един миг даже им описа един неприятен образец за ораторско изкуство.
Примерът беше следният – погребвали в Правец някакъв доста огромен алкохолик и най-после този, който държал надгробното слово споделил: „ Спи умерено безконечният си сън, ние ще продължим твоето дело!”. Това сподели Тодор Живков и ми направи голямо усещане.”
Разбира се, каквито и да са веселбите, те рядко могат да минат без гафове и рядкости. Не са подминали и Венци Мартинов.
„ Най-различни са, да бяха един или два”, признава самият той. И добавя: „ Например огромен мой куриоз е тогава, когато постъпих в казармата. Във военната брошура, където написа кой каква компетентност е – да вземем за пример „ танкист”, „ автоматчик”, „ сапьор” и така нататък На моята брошура написа нещо, което на никое място не е било в цялата история на армията – длъжността ми беше „ хуморист-имитатор”. Суперкуриоз – различен случай няма подобен в света!”
Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ