Лидия Шулева: Нужно е преразглеждане и актуализация на антиинфлационните мерки
“Много понижения на Данък добавена стойност са безусловно безсмислени. Те основават проблем на приходите в бюджета и не дават употребява от това ”, съобщи Лидия Шулева. “ДДС е един от главните източници на приходите в бюджета. След всички тези понижения на Данък добавена стойност ставките, да сме забелязвали колосални понижения в заведенията за хранене ”, попита тя и изрази терзание, че ограниченията “на калпак ” заплашват в бъдеще да доведат до липса на доходи в бюджета.
“Това, което липсваше на антиинфлационните ограничения е целенасочването ”, счита Хриситна Христова. “Стана по този начин, че разхищаваме бюджетни средства, ориентирани към хора, които нямат потребност от тази поддръжка ”, добави тя.
Според Шулева в бюджета за идната година би трябвало да се обърне внимание дали и по какъв начин да продължат т.нар “компенсаторни мекри ”. “В идната година бюджетът, който би трябвало да бъде изработен в този момент, би трябвало да реши дали са нужните антиинфлационни ограничения и би трябвало ли да продължат, въпреки това до какъв брой ще са простираме с обезщетенията и в какви размери ”, сподели тя. и добави, че “ако продължаваме по същия метод и за идната година, нещата може да се усложнява ”.
Бившите обществени министри разясниха, че и с изключение на актуализация на разноските е нужно да се преразгледа и обществената политика. “Социалното министерство има бюджет от 3 милиарда Само 10% от тях са ориентирани за обществени помощи за най-бедните хора, в това число това са и помощите за отопление ”, сподели Шулева.
“Трябва да бъдат преразгледани и други помощи, които се раздават на калпак. Дава се 1 милиарда и 200 млн. за хора с увреждания, също нещо е със фамилните помощи и безплатните детски градини. Дали всички и фамилии имат потребност от това ”, попита още тя.
Според Христова, с цел да се създадем по-точно пресмятане по отношение на обществените помощи е нужно да се погледнат данните на “Евростат ” за тази година, които сочат, че в България 33,6% живеят в беднотия. А 49% от хората над 65 години - в беднотия и обществена изолираност. “Очевидно данните не са съразмерни със символичния метод, по който оказва помощ общественото подкрепяне ”, сподели още Христова.
“Това, което липсваше на антиинфлационните ограничения е целенасочването ”, счита Хриситна Христова. “Стана по този начин, че разхищаваме бюджетни средства, ориентирани към хора, които нямат потребност от тази поддръжка ”, добави тя.
Според Шулева в бюджета за идната година би трябвало да се обърне внимание дали и по какъв начин да продължат т.нар “компенсаторни мекри ”. “В идната година бюджетът, който би трябвало да бъде изработен в този момент, би трябвало да реши дали са нужните антиинфлационни ограничения и би трябвало ли да продължат, въпреки това до какъв брой ще са простираме с обезщетенията и в какви размери ”, сподели тя. и добави, че “ако продължаваме по същия метод и за идната година, нещата може да се усложнява ”.
Бившите обществени министри разясниха, че и с изключение на актуализация на разноските е нужно да се преразгледа и обществената политика. “Социалното министерство има бюджет от 3 милиарда Само 10% от тях са ориентирани за обществени помощи за най-бедните хора, в това число това са и помощите за отопление ”, сподели Шулева.
“Трябва да бъдат преразгледани и други помощи, които се раздават на калпак. Дава се 1 милиарда и 200 млн. за хора с увреждания, също нещо е със фамилните помощи и безплатните детски градини. Дали всички и фамилии имат потребност от това ”, попита още тя.
Според Христова, с цел да се създадем по-точно пресмятане по отношение на обществените помощи е нужно да се погледнат данните на “Евростат ” за тази година, които сочат, че в България 33,6% живеят в беднотия. А 49% от хората над 65 години - в беднотия и обществена изолираност. “Очевидно данните не са съразмерни със символичния метод, по който оказва помощ общественото подкрепяне ”, сподели още Христова.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ