Много може да се говори за кулинарните умения на Андре

Много може да се приказва за кулинарните умения на Андре Токев, само че освен те са тематика на сегашното ни изявление. С именития готвач разясняваме и неприятностите, които го връхлетяха в края на 2021-ва – шофирането с алкохол в кръвта и последвалото тежко наказване, а мотивът да беседваме тъкмо в този момент е 10-ата годишнина на гурме ресторанта му и третото му внуче.

Менторът от MasterChef излежа присъдата си преди към 3 година Днес живее и работи много по-спокойно - тъй че да не „ изпушва от изтощеност ”. Ето какво сподели Андре пред " Уикенд ".

- Шеф Токев, разбра се, че станал дядо за трети път. Кога се появи внучето?

- Матеа се роди през юли предходната година. Малката ми щерка Елиза ме направи отново дядо. Често виждам внучката, защото родителите ѝ живеят в София. Съпругата ми Мария обаче оказва помощ повече от мен за бебето.

- Често ли виждате и другите си две внучета? Те са от огромната ви щерка Ренате, която живее в Германия...

- Въпреки че живеят в Германия, се виждаме постоянно и с тях. Понякога те идват, различен път пък ние със брачната половинка ми вървим. Внучката Емма-Мари е на 5 години, а внукът Леонард-Ноа - на година и половина.

- Строг дядо ли сте?

- С дъщерите ми Ренате и Елиза бях непоколебим и възпитаващ родител. За внуците ми пък съм като разтопен шоколад, нищо не мога да им откажа. Дори единствено един час да прекарам с тях, се усещам като че ли съм почивал цяла седмица.

- Готвите ли от време на време с по-големите внучета?

- Да. Емма доста обича заран да вършим дружно палачинки. Понякога подготвяме и храната за обяд. Внукът Лео си има детска кухня, с която се занимава непрекъснато. Хубавото е, че всички в фамилията ми обичаме да си похапваме. Събиранията ни не минават без положително въодушевление и вкусна храна.

- Какво работят дъщерите ви?

- Голямата щерка Ренате работи в Германия в ай ти сектора. Елиза приключи актьорско майсторство, като още като студентка стартира да преподава немски на деца. Сега се занимава се с хуманна педагогика, различно образование.

- Мъжът на Елиза Алекс във Вашия ресторант ли работи?

- Не. Той работи в огромна българска компания, където развива сладкарски артикули. Алекс преподава в кулинарната академия, а прави и разнообразни демонстрации с шоколад. Много е деятелен.

- През 2025-а се навършват 10 години от отварянето на ресторанта ви ANDRѐ. Кой беше най-трудният миг за бизнеса Ви?

- Най-трудно беше по време на пандемията, когато никой не можеше да каже какво ще е бъдещето на обектите за хранене. Никога даже и за момент обаче не съм си помислял да затворя ресторанта. Готвач съм по сърце и приготвянето на храна за мен е най-голямото наслаждение. Винаги ще върша това. В ANDRѐ кухнята ми е авторска. Реално там демонстрирам по какъв начин се готви на високо международно равнище.

- Колко индивида работят в ресторанта Ви?

- В момента са 7 индивида. ANDRѐ е с 30 места. Работим единствено вечер, като в неделя и понеделник почиваме. Имам отличен екип. Случва се, когато съм изтощен, да звъна на момчетата в ресторанта и да им оповестя, че се постанова да си умря. Правя по този начин, тъй като знам, че оставям кухнята и клиентите в доста положителни ръце.

- Другите Ви задължения какви са?

- С Люси Дяковска вършим дружно два ресторанта в парк-хотел „ Кайлъка ”. През лятото в Лозенец в комплекс „ Оазис ” ще сготвям с готвачите им. Засега не ми липсва доста малкия екран, само че в случай че се появи някакво забавно предложение, може да го приема. Преди време правех детското кулинарно предаване Chef Talent, което се излъчваше по Soul&Pepper TV. Най на сърце обаче ми е предаването, което аз сътворих - „ Ловци на храна ”. С него пътувах из България и други страни, показвах обичаи, занаяти и забавни предписания.

- Гледате ли „ Хелс Китчън ” на началник Виктор Ангелов? Допада ли Ви?

- По принцип виждам доста малко телевизия и не съм наясно какво се случва в „ Хелс Китчън ”. За мен е значимо кулинарните излъчвания да си останат кулинарни, а не да се трансформират в напълно друг формат, в който се натъртва на шоуто. Когато направихме „ Мастършеф ” с Виктор Ангелов и Петър Михалчев, в рамките единствено на една-две години успяхме да впечатлим феновете с нашата специалност, показахме им какво значи да си съвременен готвач.

- Освен в компанията на околните Ви, по какъв начин си почивате най-пълноценно?

- С другари - за мен общественият контакт е доста значим. Също по този начин през уикендите обичаме да се разхождаме със брачната половинка ми Мария. Ходим и на концерти, театри, вършим си СПА процедури. Посещаваме и къщата ни в провинцията. Наскоро почистихме градината, изкарахме много колички с трева. В момента се приготвяме да засадим билките и подправките за ресторанта.

- Спазвате ли някаква диета? Пийвате ли си алкохол?

- Храня се уравновесено, а в случай че усетя, че съм качил килограми, незабавно стартирам да понижавам калориите. Алкохол не пия. Изключение е някоя дребна глътка - когато би трябвало да опитвам за ресторанта. Онова, което ми се случи преди време, ми подейства позитивно. Знаех, че организмът ми не разгражда алкохол, само че когато на събирания другари настоятелно ме подканяха да пийна с тях, отстъпвах. Сега към този момент даже и не упорстват, не си вършат устата.

- Какъв съвет бихте дал на Димо Алексиев, който също като Вас беше хванат да кара след приложимост на алкохол?

- Много е мъчно да се даде съвет. Димо е в едно състояние, а аз бях в друго. Моите дъщери бяха огромни, а той има три дребни деца. Онова, което мога да съветвам, само че не съответно Димо, а хората по принцип, е от всяка обстановка да си извличат потребна поука. И в книгата си „ Продължавам ” споделям, че всичко, протичащо се в живота ни, са задания, които би трябвало да разгадаем вярно. Когато човек тръгне с положителна настройка, вижда нещата по друг метод.

- Вие признахте виновността си и си понесохте последствията, а Димо мълчи…

- Така съм направил, тъй като по този начин съм учтив и тъй като считам, че беше редно да постъпя по този метод. Пак споделям, при Димо е доста по-различно, той въпреки всичко има три дребни деца, за които би трябвало да се грижи. Трудно е решението при него. Аз никого не мога да осъждам. Всеки самичък е виновен за дейностите си.

- Поддържате ли връзка със пандизчиите, с които прекарахте няколко месеца в общежитието в Казичене?

- Случва се да се срещнем инцидентно. Някои от момчетата са ми се и обаждали - едни за помощ, други за съвет. За всеки от тях съм направил, каквото съм могъл.

- Каква е ориста на джипа, който шофирахте по джанти?

- Смених му джантите и гумите и си го карам. Ще си го употребявам още дълго.