Притча за страха и огледалото
Много доста от дълго време един държател заповядал да му бъде повдигнат хубав замък. Сградата обаче се отличавала освен с хубостта си, само че и с множеството огледала, които имало вътре. Всъщност стените, подът и тавана на всички стаи в двореца били огледални.
Един ден в огледалния замък се озовало неизвестно по какъв начин куче. Песът почнал да се озърта и по този начин видял, че е обкръжен от доста други себеподобни.
Животното се почувствало обкръжено от останалите зверове и се озъбило. В същия миг обаче, се озъбили всички кучета, които то виждало в огледалата.
Песът се уплашил още повече от протичащото се и решил да се разлае, с цел да сплаши своите врагове. Но щом то залаяло, видяло, че другите кучета му отвърнали със същото. Колкото повече животното се опитвало да покаже предимство, толкоз повече и другите кучета показали превъзходство.
Така предходна цялата вечер на наивното куче. На идната заран го намерили мъртво на пода. То умряло, без да го е нападнал, който и да е.
Животното съзряло личното си отражение в огледалото и го обзел боязън. Щом понечило да влезе в борба, врагът в огледалото сторил същото. Песът изгубил живота си, пробвайки се да се пребори със заобикалящите го отблясъци.
Ако в самите нас няма спънки, няма да се появяват пречи и на открито, нищо не може да ни попречи да вървим по пътя си, тъй като светът се явява единствено едно отражение, на това, което става в нас.
