Съединението и митът за руската любов
Много легенди са разказани за съветския отпечатък върху българската история и за това по какъв начин Русия е тази, която възражда страната ни върху политическата карта на света. Тези митологични разкази за „ освободителката “ обаче отстъпват пред някои моменти от историята и най-много пред обстоятелствата - изключително във връзка Съединението на България.
Преди 137 години българите декларират, че сред тях граница не може да има и на 6 септември 1885 година Княжество България и самостоятелната османска област Източна Румелия стават едно цяло.
Съединението бележи кулминационната точка на протести в разнообразни градове на османската провинция, последвани от боен прелом. От власт е свален губернатор Гавраил Кръстевич и е сменен от администрация, назначена от българския княз Александър I Батенберг, който приема „ да се именува княз на Северна и Южна България “.
Този акт обаче по никакъв начин не се харесва на европейските сили, защото с него се нарушава Берлинският контракт. Най-разгневена обаче се оказва Руската империя, която не поддържа Съединението, защото то е било оповестено без нейното познание и единодушие.
Руският император Aлександър III е уверен, че българският княз се пробва да ограничи съветското въздействие в България и дефинира акта на Съединението като персонална и изцяло егоистична цел на българския държател, като по този метод той подценява напълно ролята на българския народ, който в действителност е главният мотор на дейностите.
В писмо до началника на съветския Генерален щаб императорът написа следното:
„ Не утвърждавам дейностите на българите. Те нас не ни послушаха, действаха тихомълком, препоръки не желаеха, дано в този момент сами да си сърбат попарата, която забъркаха. Според мен, до момента в който княз Александър (Батенберг) продължава да се разпорежда със ориста на българския народ, нашето вмешателство в българските работи е безусловно невероятно и неефикасно “.
Александър III счита, че зад този ход се крият сили, които заплашват Руската империя. Затова единствено четири дни след 6 септември военният министър на Княжеството и съветски княз Михаил Кантакузин напуща министерството, дружно със своите военнослужещи - стъпка, целяща да остави България беззащитна.
По това време съветските офицери съставляват съвсем 60% от командния състав на войската, което значи, че България ще бъде уязвима при възможен удар от външен съперник.
Точно там се пробва да удари Сърбия, която единствено е изкачвала комфортен миг, с цел да се възползва от обстановката. Заедно със съдружника си Австро-Унгария, Русия предизвика западната ни съседка да разгласи война на българското княжество по-малко от два месеца след Съединението. Сръбският удар обаче се проваля за две седмици, а военният успех на България е и удар по имперските ползи на Русия.
Нейните опити за бойкот на обединената българска страна не стопират до там. Българският бунтовник Захари Стоянов предлага в детайли резюме на всички антируски дейности към Съединението. В публикацията си „ Кой “ Стоянов изброява всички прояви на Руската империя около събитията от 6 септември.
„ Кой въстана против нашето свещено дело - Съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, с цел да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата против неприятеля? Кой насъска сърбите да ни атакуван изотзад, когато ние бяхме въз друга страна “, написа Стоянов.
Революционерът приключва публикацията си, като се обръща към тези, които „ клеветят, че Русия е наша освободителка “:
„ И след всички тия върволици жестокости и несгоди, които ни една страна не е направила над България, допустимо ли ще да бъде да се намерят посред ни такива идиоти и изменници дори, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, настойничка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, тъй като и естествените стихии ще да въстанат и стачкуват против сходно едно закононарушение! “.
За недоволството, идващо от Санкт Петербург към българските дейности, споделя и немският публицист Артур декор Хун, който е боен сътрудник по време на Руско-турската и Сръбско-българската война. Той написа:
„ Никоя страна не се появи толкоз враждебна по отношение на Съединението, колкото Русия. Ако и любовта към Русия да беше много поохладняла през последните години, то тя охладня в този момент напълно. Повикването на българските офицери из българската войска сподели ясно на българите, че Русия обича България, а не българския народ “.
Всъщност точно съветското неодобрение предизвика Англия да заеме друга позиция и да поддържа българското Съединение, като с това тя вижда опция да разклати съветското наличие на Балканите.
Според философа Калин Янакиев Руската империя в никакъв случай не е желаела появяването на обширна, мощна и и най-много самостоятелна от нея българска страна. Но точно тъкмо този факт някак увисва пред всички останали легенди за „ безкористния избавител - Русия “.
Преди 137 години българите декларират, че сред тях граница не може да има и на 6 септември 1885 година Княжество България и самостоятелната османска област Източна Румелия стават едно цяло.
Съединението бележи кулминационната точка на протести в разнообразни градове на османската провинция, последвани от боен прелом. От власт е свален губернатор Гавраил Кръстевич и е сменен от администрация, назначена от българския княз Александър I Батенберг, който приема „ да се именува княз на Северна и Южна България “.
Този акт обаче по никакъв начин не се харесва на европейските сили, защото с него се нарушава Берлинският контракт. Най-разгневена обаче се оказва Руската империя, която не поддържа Съединението, защото то е било оповестено без нейното познание и единодушие.
Руският император Aлександър III е уверен, че българският княз се пробва да ограничи съветското въздействие в България и дефинира акта на Съединението като персонална и изцяло егоистична цел на българския държател, като по този метод той подценява напълно ролята на българския народ, който в действителност е главният мотор на дейностите.
В писмо до началника на съветския Генерален щаб императорът написа следното:
„ Не утвърждавам дейностите на българите. Те нас не ни послушаха, действаха тихомълком, препоръки не желаеха, дано в този момент сами да си сърбат попарата, която забъркаха. Според мен, до момента в който княз Александър (Батенберг) продължава да се разпорежда със ориста на българския народ, нашето вмешателство в българските работи е безусловно невероятно и неефикасно “.
Александър III счита, че зад този ход се крият сили, които заплашват Руската империя. Затова единствено четири дни след 6 септември военният министър на Княжеството и съветски княз Михаил Кантакузин напуща министерството, дружно със своите военнослужещи - стъпка, целяща да остави България беззащитна.
По това време съветските офицери съставляват съвсем 60% от командния състав на войската, което значи, че България ще бъде уязвима при възможен удар от външен съперник.
Точно там се пробва да удари Сърбия, която единствено е изкачвала комфортен миг, с цел да се възползва от обстановката. Заедно със съдружника си Австро-Унгария, Русия предизвика западната ни съседка да разгласи война на българското княжество по-малко от два месеца след Съединението. Сръбският удар обаче се проваля за две седмици, а военният успех на България е и удар по имперските ползи на Русия.
Нейните опити за бойкот на обединената българска страна не стопират до там. Българският бунтовник Захари Стоянов предлага в детайли резюме на всички антируски дейности към Съединението. В публикацията си „ Кой “ Стоянов изброява всички прояви на Руската империя около събитията от 6 септември.
„ Кой въстана против нашето свещено дело - Съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, с цел да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата против неприятеля? Кой насъска сърбите да ни атакуван изотзад, когато ние бяхме въз друга страна “, написа Стоянов.
Революционерът приключва публикацията си, като се обръща към тези, които „ клеветят, че Русия е наша освободителка “:
„ И след всички тия върволици жестокости и несгоди, които ни една страна не е направила над България, допустимо ли ще да бъде да се намерят посред ни такива идиоти и изменници дори, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, настойничка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, тъй като и естествените стихии ще да въстанат и стачкуват против сходно едно закононарушение! “.
За недоволството, идващо от Санкт Петербург към българските дейности, споделя и немският публицист Артур декор Хун, който е боен сътрудник по време на Руско-турската и Сръбско-българската война. Той написа:
„ Никоя страна не се появи толкоз враждебна по отношение на Съединението, колкото Русия. Ако и любовта към Русия да беше много поохладняла през последните години, то тя охладня в този момент напълно. Повикването на българските офицери из българската войска сподели ясно на българите, че Русия обича България, а не българския народ “.
Всъщност точно съветското неодобрение предизвика Англия да заеме друга позиция и да поддържа българското Съединение, като с това тя вижда опция да разклати съветското наличие на Балканите.
Според философа Калин Янакиев Руската империя в никакъв случай не е желаела появяването на обширна, мощна и и най-много самостоятелна от нея българска страна. Но точно тъкмо този факт някак увисва пред всички останали легенди за „ безкористния избавител - Русия “.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ