Петър Стоянов: Нека поколенията си кажат, че независимо от грешките, не сме загубили честта си
" Много ми се желае, поколенията един ден да кажат, че без значение от грешките, които сме допускали, в последна сметка не позволихме да изгубим достойнството си ". Това съобщи Петър Стоянов, президент на България от 1997 до 2002 година, който през днешния ден отбелязва своя 70-годишен празник и 25-ата годишнина от встъпването му в служба, представен от Нова тв.
„ Мислех, че предвид на моя житейски опит – нищо не може да ме развълнува. Но през днешния ден съм откровено разчувствуван. Освен рождения ми ден, който не е изключително събитие – само че този панел, както го нарекохте, беше значим, тъй като ни върна 25 години обратно. Но значимото в него не е моето присъединяване в тези три основни събития, които в действителност обърнаха посоката на страната ни”, акцентира Стоянов.
И добави: „ Ако имаме няколко сантиментални години в посткомунистическата история на страната ни – това бяха точно тези години. Искам да благодаря на всички, без които нещата нямаше да тръгнат в тази посока. Смея да кажа, че с посоката, която зададохме тогава – България върви сполучливо напред. Независимо от обстоятелството, че прекалено много хора не съумяха да впишат своите лични ориси в този сполучлив народен вървеж. Независимо, че забравихме за тези, които остават отвън борда даже на междинното благополучие в България”.
И насочи апел: „ И в случай че си коства да кажа нещо – като апел към днешната политическа класа, това е - работете оттук насетне тази ножица от ден на ден да се свива. Работете да има все по-малко хора, които не усещат днешния триумф на България”.
" След като преди 25 години успяхме да преодолеем тези компликации, съм уверен, че ще преодолеем и днешните компликации, сподели пред публицисти в резиденция " Бояна " президентът Петър Стоянов (22 януари 1997 – 22 януари 2002 г.) преди началото на конференцията " Цивилизационният избор на България: 25 година обратно и още толкоз напред (1997 – 2022 – 2047 г.) ", която е отдадена на него.
" Това, което се случи преди 25 години, бяха три знакови събития, които значително дефинираха ориста на България до през днешния ден, спомни си Стоянов - разрешаването на политическата рецесия на 4 февруари 1997 година, когато отхвърлих мандат на Българска социалистическа партия, подаването на молбата за участие в НАТО и съглашението за Валутния ръб. И, когато през днешния ден всички вести стартират с това в каква тежка рецесия живеем и в какво тежко време сме, ми се ще да припомня, че времето отпреди 25 години беше може би най-тежкото в новата българска история ", означи той.
Стоянов подсети: " Тогава нямахме 125 милиона, с цел да си платим житото, България оставаше без самун, сметките ни бяха блокирани, тъй като страната ни беше във банкрут, само че той съобщи, че е оптимист, че България върви напред и нагоре, без значение, че у нас продължава да има хора, които носят бремето на прехода ".
Ако би трябвало днешните политици да мислят, то е по какъв начин, вървейки нагоре, развивайки се стопански, България да успее да обърне внимание на тези хора, които са минимум предпазени, посъветва Стоянов.
Според него концепцията да се следва сляпо и постоянно публичното мнение в някои исторически моменти може да се окаже неправилната концепция. В избрани исторически моменти всяка страна има потребност от водачи, които да прогледнат няколко десетилетия напред, означи президентът.
Петър Стоянов е уверен, че методът да се излезе от рецесията е да си повярваме. Ние не можем да стоим на края на стола в Европейския съюз като в последния миг поканен родственик от провинцията, наложително би трябвало да имаме своя физиономия, свое мнение, собствен явен изказ, сподели президентът. Не можем непрестанно да се тревожим дали сме оценени и дали сме получили задоволително поздравления и да изпадаме в отчаяние, когато не ги получим - желае се самочувствие, безапелационен е Петър Стоянов.
„ Мислех, че предвид на моя житейски опит – нищо не може да ме развълнува. Но през днешния ден съм откровено разчувствуван. Освен рождения ми ден, който не е изключително събитие – само че този панел, както го нарекохте, беше значим, тъй като ни върна 25 години обратно. Но значимото в него не е моето присъединяване в тези три основни събития, които в действителност обърнаха посоката на страната ни”, акцентира Стоянов.
И добави: „ Ако имаме няколко сантиментални години в посткомунистическата история на страната ни – това бяха точно тези години. Искам да благодаря на всички, без които нещата нямаше да тръгнат в тази посока. Смея да кажа, че с посоката, която зададохме тогава – България върви сполучливо напред. Независимо от обстоятелството, че прекалено много хора не съумяха да впишат своите лични ориси в този сполучлив народен вървеж. Независимо, че забравихме за тези, които остават отвън борда даже на междинното благополучие в България”.
И насочи апел: „ И в случай че си коства да кажа нещо – като апел към днешната политическа класа, това е - работете оттук насетне тази ножица от ден на ден да се свива. Работете да има все по-малко хора, които не усещат днешния триумф на България”.
" След като преди 25 години успяхме да преодолеем тези компликации, съм уверен, че ще преодолеем и днешните компликации, сподели пред публицисти в резиденция " Бояна " президентът Петър Стоянов (22 януари 1997 – 22 януари 2002 г.) преди началото на конференцията " Цивилизационният избор на България: 25 година обратно и още толкоз напред (1997 – 2022 – 2047 г.) ", която е отдадена на него.
" Това, което се случи преди 25 години, бяха три знакови събития, които значително дефинираха ориста на България до през днешния ден, спомни си Стоянов - разрешаването на политическата рецесия на 4 февруари 1997 година, когато отхвърлих мандат на Българска социалистическа партия, подаването на молбата за участие в НАТО и съглашението за Валутния ръб. И, когато през днешния ден всички вести стартират с това в каква тежка рецесия живеем и в какво тежко време сме, ми се ще да припомня, че времето отпреди 25 години беше може би най-тежкото в новата българска история ", означи той.
Стоянов подсети: " Тогава нямахме 125 милиона, с цел да си платим житото, България оставаше без самун, сметките ни бяха блокирани, тъй като страната ни беше във банкрут, само че той съобщи, че е оптимист, че България върви напред и нагоре, без значение, че у нас продължава да има хора, които носят бремето на прехода ".
Ако би трябвало днешните политици да мислят, то е по какъв начин, вървейки нагоре, развивайки се стопански, България да успее да обърне внимание на тези хора, които са минимум предпазени, посъветва Стоянов.
Според него концепцията да се следва сляпо и постоянно публичното мнение в някои исторически моменти може да се окаже неправилната концепция. В избрани исторически моменти всяка страна има потребност от водачи, които да прогледнат няколко десетилетия напред, означи президентът.
Петър Стоянов е уверен, че методът да се излезе от рецесията е да си повярваме. Ние не можем да стоим на края на стола в Европейския съюз като в последния миг поканен родственик от провинцията, наложително би трябвало да имаме своя физиономия, свое мнение, собствен явен изказ, сподели президентът. Не можем непрестанно да се тревожим дали сме оценени и дали сме получили задоволително поздравления и да изпадаме в отчаяние, когато не ги получим - желае се самочувствие, безапелационен е Петър Стоянов.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ