В самотната жена от старческия дом, с тъга разпознах любимата си учителка
Много ми е тежко и мъчително, че би трябвало да опиша тази история, само че за жалост това е суровата реалност. Изминаха 10 години, откогато се дипломирах. Почти всяка година се събираме с някои съученици на среща на випуска. Миналата зима взехме решение за Коледа да посетим старческия дом в града ни, с цел да раздадем скромни дарове на жителите му.
Дни по-късно купихме плодове, сладкиши, сокове и се запътихме към задачата. Старците ни посрещнаха добре, а от израженията на лицата им личеше, че непредвиденият жест доста ги зарадва. Преди да си тръгнем, ми направи усещане една жена, която стоеше настрана от групата. От медицинския личен състав разбрах, че никой не я посещава, по тази причина старицата наподобява толкоз нещастна.
Отидох при нея с желанието да я поканя да се причисли към нас, само че когато ме погледна в очите, изтръпнах от смут. Пред мен стоеше моята някогашна класна учителка. Състарена, обезверена, с побелели коси. Нима това беше обичаната ми възпитателка, която ни научи на скъпи житейски уроци? Вълна от болежка ме заля. Разплакана, целунах треперещите й ръце. Тя също ме позна и разгорещено ме прегърна. Ръка за ръка, двете излязохме на двора, седнахме на скамейката и известно време мълчахме. След няколко минути учителката ми се успокои и ми описа по какъв начин е стигнала дотук. Оказа се, че персонално щерка й я изпратила в старческия дом, с цел да се настани с мъжа си в жилището й.
Въпреки напредналата си възраст, възпитателката ми беше запазила бистрия си разум, можеше прелестно да се обслужва сама, по тази причина нямаше потребност от специфични грижи. Единствената причина да се окаже тук, са 65 квадратни метра, които бяха нейна благосъстоятелност. За страдание обичта на някои хора зависи от квадратните метри. Оттогава всяка седмица я навестявам. Нося й плодове, книги. Тя обича да чете и се радва повече на четивата, в сравнение с плодовете. Споделям тази история с вас, без да загатвам имена и семейства. Правя го от почитание към моята учителка. Надявам се, че в случай че щерка й се разпознае, ще осъзнае, че аргументи голяма болежка на личната си майка.
Инфо: Лична драма
