Много лична, емоционална и заклеймена от обществото ни тема е

Много персонална, прочувствена и жигосана от обществото ни тематика е абортът по избор. Но би трябвало да знаем, че всяко нещо, което бъде превърнато в табу, взема своите жертви. Затова в идващите редове няма да съдим или проучваме, а ще осведомяваме.

В България абортът по избор е узаконен през 1956 година, като изискванията, при които е било позволено осъществяването му са търпели редица промени през годините. В наши дни спирането на бременност по избор е регламентирано от Наредба №2 от 01.02.1990 година, а последните промени и допълнения към наредбата са обнародвани в Държавен вестник от 31.10.2000 година

Статистиката сочи, че 6 от 10 нежелани бременности биват прекратявани. Колко са действително абортите у нас е мъчно да се каже. За 2023 година Националният център по публично здраве и разбори към Министерството на здравеопазването изнася публични данни за 57 197 живородени деца и осъществяването на 9 887 аборта по избор. Истинският брой на абортите сигурно е по-голям, както заради обстоятелството, че не всички осъществени по избор са записват като такива, по този начин и поради реализирането на престъпни аборти. За престъпен аборт се смята всеки, който не е осъществен по отношение на настоящото законодателство и при който липсва нужната документи. Обикновено се реализира надалеч от разпоредбите за асептика и антисептика, както и без съответно обезболяване. Криминалните аборти крият големи опасности, както за живота на пациентката, по този начин и за краткосрочни и дълготрайни последици за здравето ѝ.

Според българското законодателство спирането на бременност по лично предпочитание е допустимо в период до 12 гестационна седмица от първия ден на последната постоянна менструация (3 месеца). Представлява здравна намеса, която не се финансира от Националната здравноосигурителна каса, а се заплаща от пациента по оповестена от съответното лечебно заведение цена, написа puls.bg. При пациентки, които нямат навършена 18-годишна възраст, се изисква единодушие и автограф от настойник/родител.

Обикновено приемът, подготовката, интервенцията и дехоспитализацията се правят в границите на един и същи ден. За задачата пациентката би трябвало да е прекратила приема на храни и течности часове преди идването в здравното заведение. Необходимо изискване, както за разбора на част от изследваните кръвни индикатори, по този начин и за използване на анестезията, под чието влияние се прави операцията.

След пробовземането на венозна кръв и провеждането на електрокардиограма (ЕКГ) пациентката бива съветвана от експерти – интернист и анестезиолог.  Те проучват готовите лабораторни резултати, снемат щателна анамнеза и правят физикален обзор за оценка на сегашното здравословно положение на дамата и опцията за осъществяване на интервенцията под краткотрайна венозна упойка. Това значи, че съзнанието на пациентката ще бъде потиснато посредством венозно инжектиране на анестетик. При този тип упойка се реализира бързо и леко заспиване и се обезпечава липса на спомен и възприятие за болежка по време на процедурата. След приключването ѝ пациентката остава под интензивно наблюдаване за няколко часа. Дехоспитализацията се реализира по лекарска преценка. След процедурата се предлага да не се кара и пациентката да се прибере с компаньон поради самостоятелните резултати от въздействието на приложената упойка. Възможно е за у дома да бъде постановен антибиотичен препарат за перорално приложение за профилактика на инфекции.

След изкуственото спиране на бременността се появява генитално кървене, което е обикновено събитие, и не би трябвало да бъде причина за в допълнение терзание. Продължителността му зависи от периода на прекратена бременност (тоест размера ѝ). Обикновено е с отминалост към седмица, само че може да бъде и по-кратко. Възстановяването на физиологичния менструален цикъл може да се чака към месец след процедурата.

Като всяка хирургична намеса и изкуственото спиране на бременността крие своите опасности. Има някои редки, само че въпреки всичко вероятни затруднения:

По време на операцията:

– Обилно кръвотечение;

– Разкъсване на маточното шийка;

– Перфорация (пробиване) на матката;

– Рискове свързани с анестезията.

След операцията:

–Задържане на плодни елементи. За такова алармира съществуването на болки дни след интервенцията. Такъв ход на развиване кръвотечението не е очакваният;

– Инфекция. Може да бъде с или без арестувани плодни елементи.

Късни затруднения:

–Синехии (срастване, срастване сред вътрешната повърхнина на матката);

– Изоимунизация. Представлява най-общо казано кръвногрупова несъответственост сред майката и плода, застрашаваща последващите бременности. Случва се, когато жена с негативен резус фактор (Rh “- " ) износва плод с позитивен подобен (Rh “+ " ). За да се предотвратят вероятните усложнени в бъдеще на всички Rh “- " пациентки в границите на 72-часа от аборта, би трябвало да се аплицира еднократна доза от анти-Д имуноглобулин.

Последствията от скъсване на маточната шийка могат да бъдат причина за късни спонтанни аборти в следващи бременности.

Акушерството и гинекологията е здравна компетентност и като такава има за задача и фокус благоденствието на пациента. За това подчертаваме върху обстоятелството, че спирането на бременност по избор в България до 12 гестационна седмица е законово регламентирана здравна активност и право на всяка жена. Като такава тя би трябвало да бъде осъществявана по всички здравни и документални правила в болнично заведение от доктор експерт по акушерство и гинекология, с цел да може да се подсигурява благоденствието на пациентката и се сведе до най-малко рискът от нежелани затруднения.

Въпреки че съвремието предлага осъществяването на тази активност по безвреден за живота и здравето на пациента метод, съвремието ни предлага и задоволително качествени, съответни и безвредни способи за предварителна защита на нежелана бременност!