Работещите домакини – защо поемаме всичко на плещите си
Много дами работят не по-малко, а може би и повече от мъжете. При това след работа се хващат да подготвят вечерята и се извиняват на колегата, в случай че яденето не е готово, когато той се прибере. Тези дами работят до цялостно безсилие, само че не престават да поемат напълно отговорността за семейството. Това може да се промени, в случай че те изяснят вътрешните си претекстове и поговорят с сътрудниците си.
Жените към този момент реализират триумф във всяка една сфера, която изберат. Но даже и след разрушаването на този стъклен таван във външния свят, вкъщи напредъкът не е толкоз видим. По данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване дамите посвещават приблизително два пъти повече време на домашните си задания от мъжете. Във Англия дамите правят 66 % от домакинската работа, във Франция – 73 %, в Италия – 80 %. Защо от време на време ни се коства по-просто да създадем всичко сами и по какъв начин да се преборим с този табиет?
1. Ние се опасяваме да делегираме дилемите си. В основата на казуса заляга вроденият ни перфекционизъм. Много дами не могат да гледат по какъв начин мъжът простира погрешно облеклата или реже прекомерно дебели филии самун. Трудно е да се научиш да поверяваш на другиго къщната работа – а и мъжете надали ще изискат да изслушват инструкциите ни.
Първо - когато разпореждаме на мъж домакинска задача, не трябва да забравяме, че той не е задължен да прави всичко като нас. Може би той просто ще купи съдомиялна машина или пералня със сушилня и по този начин работата ще се свърши също толкоз качествено.
Второ – запомнете, че сътрудникът ви също цени чистотата, реда и вкусната храна. Може би в случай че го помолите да се ангажира с приготвянето на вечерята, без да му натрапвате рецептите си, той ще направи нещо свое и ще ви изненада прелестно. Най-важното е да го помолите непосредствено и да му позволите да свърши всичко самичък.
2. Ние изпитваме виновност. Колкото и да се стараем да мислим съгласно актуалните стандарти, изтривайки половите стандарти по отношение на разпределянето на отговорностите, ние отново обичаме мъжете си и желаеме да се грижим за тях. Грижата за мъжа е съвсем като грижата за дете – това е натурален блян.
Затова, даже в случай че сме решили да прехвърлим на колегата „ дежурството “ по чистенето тази седмица, а самите ние сме отпътували на отмора с приятелки, ние изпитваме виновност. За да се отървем от това възприятие, можем да създадем две неща.
Първо – да благодарим на колегата за това, че ни дава опция да си починем, и да го похвалим за положителния резултат. Всички хора обичат да бъдат хвалени, даже и за нещо нищожно и битово.
Второ – можем да обсъдим с колегата разновидности по какъв начин да улесним живота си – да купим прахосмукачка-робот, която да чисти сама, или да ангажираме професионална чистачка един път седмично? Най-добре е сътрудниците да измислят дружно по какъв начин да усъвършенстват домашните си отговорности – никой не е задължен да пере или да мие пода на ръка, а подреждането не е чак толкоз тежък труд.
3. Ние подражаваме на родителите си. Ако майка ви постоянно е обслужвала татко ви, не го е оставяла да стане, с цел да си сипе самичък чай и освен това се е чувствала щастлива и удовлетворена, на вас ще ви е по-трудно да приемете различен модел и да разпределите поравно домакинските отговорности в личното си семейство. Майката е пример за подражателство, в случай че не вършим като нея, ние я „ подвеждаме “. Ще би трябвало да анализирате и сравните своя метод на живот с този на родителите си. Ако те са последователи на модела „ мъжът работи, а дамата готви “, ще би трябвало да приемете този факт и да организирате личното си семейство по този начин, както е комфортно за вас и за колегата ви.
Затова е належащо да обсъдите с мъжа визията му за идеално семейство и готовността му да си разпределите къщните отговорности 50 на 50.
4. Ние направляваме всичко. Понякога просто не можем да не държим всичко под надзор – коства ни се, че светът ще рухне без нашето внимание. Този табиет най-вероятно е навлязъл в живота ни от работата. Дори в случай че нямаме подчинени, на работа е извънредно значимо да направляваме всички процеси, да си водим описи, да съблюдаваме периоди.
Опитайте се да се отърсите от този темп, когато сте си вкъщи – в последна сметка мъжът ви също е възрастен човек и даже в случай че не останат чисти чинии, а котката се разкиха от натрупалия се прахуляк, той ще може да се оправи с всичко самичък. Например да прати жена си на ресторант, да мине небрежно с прахосмукачката и да се причисли към партньорката си за вечеря. Не забравяйте да се доверявате на колегата си и да го молите за помощ.
5. Ние не умеем да молим вярно. Възможно е след осъществяване на всички гореописани точки отново да усещате, че не сте постигнали естетика в разпределянето на домашните отговорности, че ви се постанова непрекъснато да молите колегата и че той откликва на молбите ви без необикновен възторг. Причината за това най-вероятно е слабата му мотивация. Той да вземем за пример не схваща за какво би трябвало внезапно да поеме половината от домакинската работа, в случай че не го е правил през последните 20 години. В този случай може да обясните на мъжа, че това ще е преференциално и за него – да вземем за пример, до момента в който той готви вечерята, вие ще изберете филм в обичания му род или ще създадете сантиментална атмосфера в спалнята.
А в дълготрайна вероятност можете да му кажете, че с помощта на неговата помощ си почивате повече, чувствате се по-щастливи и изглеждате по-добре. Това е чудесна мотивация. /woman.bg
Жените към този момент реализират триумф във всяка една сфера, която изберат. Но даже и след разрушаването на този стъклен таван във външния свят, вкъщи напредъкът не е толкоз видим. По данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване дамите посвещават приблизително два пъти повече време на домашните си задания от мъжете. Във Англия дамите правят 66 % от домакинската работа, във Франция – 73 %, в Италия – 80 %. Защо от време на време ни се коства по-просто да създадем всичко сами и по какъв начин да се преборим с този табиет?
1. Ние се опасяваме да делегираме дилемите си. В основата на казуса заляга вроденият ни перфекционизъм. Много дами не могат да гледат по какъв начин мъжът простира погрешно облеклата или реже прекомерно дебели филии самун. Трудно е да се научиш да поверяваш на другиго къщната работа – а и мъжете надали ще изискат да изслушват инструкциите ни.
Първо - когато разпореждаме на мъж домакинска задача, не трябва да забравяме, че той не е задължен да прави всичко като нас. Може би той просто ще купи съдомиялна машина или пералня със сушилня и по този начин работата ще се свърши също толкоз качествено.
Второ – запомнете, че сътрудникът ви също цени чистотата, реда и вкусната храна. Може би в случай че го помолите да се ангажира с приготвянето на вечерята, без да му натрапвате рецептите си, той ще направи нещо свое и ще ви изненада прелестно. Най-важното е да го помолите непосредствено и да му позволите да свърши всичко самичък.
2. Ние изпитваме виновност. Колкото и да се стараем да мислим съгласно актуалните стандарти, изтривайки половите стандарти по отношение на разпределянето на отговорностите, ние отново обичаме мъжете си и желаеме да се грижим за тях. Грижата за мъжа е съвсем като грижата за дете – това е натурален блян.
Затова, даже в случай че сме решили да прехвърлим на колегата „ дежурството “ по чистенето тази седмица, а самите ние сме отпътували на отмора с приятелки, ние изпитваме виновност. За да се отървем от това възприятие, можем да създадем две неща.
Първо – да благодарим на колегата за това, че ни дава опция да си починем, и да го похвалим за положителния резултат. Всички хора обичат да бъдат хвалени, даже и за нещо нищожно и битово.
Второ – можем да обсъдим с колегата разновидности по какъв начин да улесним живота си – да купим прахосмукачка-робот, която да чисти сама, или да ангажираме професионална чистачка един път седмично? Най-добре е сътрудниците да измислят дружно по какъв начин да усъвършенстват домашните си отговорности – никой не е задължен да пере или да мие пода на ръка, а подреждането не е чак толкоз тежък труд.
3. Ние подражаваме на родителите си. Ако майка ви постоянно е обслужвала татко ви, не го е оставяла да стане, с цел да си сипе самичък чай и освен това се е чувствала щастлива и удовлетворена, на вас ще ви е по-трудно да приемете различен модел и да разпределите поравно домакинските отговорности в личното си семейство. Майката е пример за подражателство, в случай че не вършим като нея, ние я „ подвеждаме “. Ще би трябвало да анализирате и сравните своя метод на живот с този на родителите си. Ако те са последователи на модела „ мъжът работи, а дамата готви “, ще би трябвало да приемете този факт и да организирате личното си семейство по този начин, както е комфортно за вас и за колегата ви.
Затова е належащо да обсъдите с мъжа визията му за идеално семейство и готовността му да си разпределите къщните отговорности 50 на 50.
4. Ние направляваме всичко. Понякога просто не можем да не държим всичко под надзор – коства ни се, че светът ще рухне без нашето внимание. Този табиет най-вероятно е навлязъл в живота ни от работата. Дори в случай че нямаме подчинени, на работа е извънредно значимо да направляваме всички процеси, да си водим описи, да съблюдаваме периоди.
Опитайте се да се отърсите от този темп, когато сте си вкъщи – в последна сметка мъжът ви също е възрастен човек и даже в случай че не останат чисти чинии, а котката се разкиха от натрупалия се прахуляк, той ще може да се оправи с всичко самичък. Например да прати жена си на ресторант, да мине небрежно с прахосмукачката и да се причисли към партньорката си за вечеря. Не забравяйте да се доверявате на колегата си и да го молите за помощ.
5. Ние не умеем да молим вярно. Възможно е след осъществяване на всички гореописани точки отново да усещате, че не сте постигнали естетика в разпределянето на домашните отговорности, че ви се постанова непрекъснато да молите колегата и че той откликва на молбите ви без необикновен възторг. Причината за това най-вероятно е слабата му мотивация. Той да вземем за пример не схваща за какво би трябвало внезапно да поеме половината от домакинската работа, в случай че не го е правил през последните 20 години. В този случай може да обясните на мъжа, че това ще е преференциално и за него – да вземем за пример, до момента в който той готви вечерята, вие ще изберете филм в обичания му род или ще създадете сантиментална атмосфера в спалнята.
А в дълготрайна вероятност можете да му кажете, че с помощта на неговата помощ си почивате повече, чувствате се по-щастливи и изглеждате по-добре. Това е чудесна мотивация. /woman.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ