Много изследователи и до днес търсят отговора на този въпрос,

Много откриватели и до през днешния ден търсят отговора на този въпрос, което все значи, че са попадали на сведения за съществуването ѝ. Това описа Джуджи в своята графа „ Забранените истории “ в предаването „ На кафе “.

От епохи тайнствената и изгубена библиотека на съветския цар Иван Грозни остава мистерия. Наричали са я Либерея и продължава да бъде огромно предизвикателство за историци и археолози, тъй като по този начин и няма безапелационни доказателства, че въобще е съществувала.

Самият Иван Грозни е доста любопитна фигура в историята на съветските династии. Потеклото му е впечатляващо: внук е на Иван II Велики, популярен княз на Московското княжество, и София Палеологина, племенница на последният византийски император Константин XI.

Заради тежкото си детство, белязано от жестокости интриги, той израснал недоверчив към всички в обкръжението си. Цял живот трябвало да пази трона си от заприказва.

Ексцентричен и параноичен, той подлага страната на същински гнет, което му печели прозвището Грозни, което в превод значи „ страшни “.

За него съществуват не една и две кървави митове. Той е прочут на света като нечовечен диктатор и невменяем човек. Обичал да чете, да играе шах, да върви на лов и да колекционира скъпоценни камъни.

iStock

Днес той вълнува света и с тайнствената си библиотека, в която преди този момент византийските императори са събирали неповторими книги в продължение на хиляда години.

Съществувала ли въобще именитата библиотека и за какво към този момент съвсем пет века никой не може да я открие?

Наистина Иван Грозни, наред с това, че бил екстравагантен, злобен и заплашителен, бил буен фен на книгите, обичал да чете и по тази причина и негови доближени непрестанно му носели книга, откъдето са ходили.

Интересното е, че Либерея, по този начин наречената именита негова библиотека, е събирана в продължение на доста години от византийците и била тяхна благосъстоятелност.

Когато Византия е нападната от турците, с цел да бъдат избавени книгите, се допуска, че са отнесени в Рим от Тома – брата на последния византийски император Константин XI.

По-късно дъщерята на Тома, София Палеологина, се омъжва за Иван III Василевич Велики, княз на Московското княжество от 1462 до 1505 година

Смята се, че книгите са част от нейната зестра. Твърди се още, че имало толкоз доста книги, че те били превозени до Москва със 70 конвоя.

Като кралица в Русия София приютява тази библиотека в особено построено леговище в Кремъл, където са живели с Иван III.

И с цел да не може да се знае къде тъкмо се намира скривалището и какво тъкмо съставлява, се счита, че царят хвърля архитекта на мястото в пандиза, с цел да не може да опише нищо.

По-късно атонски духовник споделя за тази библиотека. Той бил измежду хората, наети да превеждат и разказват книгите.

Това последно се е случило през XVI век и оттова нататък дирите на тази библиотека се губят и до ден сегашен никой не може да ги откри.

Какво прави тайнствената библиотека на Иван Грозни толкоз специфична и значима и какво откриват откривателите през годините, разберете от видеото от „ На кафе “ горе.