Инфлуенсър: Искам да съм човека за някой, който си няма никого
Много желаех на хората, които не са чували за мен и творчеството ми, корицата на новата ми книга " Слънчеви лъчи в мрака ", да им каже " Ела, вземи ме ". В нея съм споделила моите персонални истории и прекарвания от последните години.
Това описа в студиото на Euronews Bulgaria инфлуенсърът Изабел Овчарова.
Всеки ден във всички платформи и споделям всичко, което ми се случва. Аз още с влизането ми тук мислех какво да фотографирам, по какъв начин да го фотографирам. Все отново обаче аз съм личния си началник и фотографирам когато желая да го направя. Запечатвам значимите за мен неща. Пиша, когато не се усещам толкоз добре. Пиша в доста особени моменти. Трябва да го усетя, с цел да е откровено.
Има една глава в книгата, която е за това, че когато губиш не знаеш какво печелиш. И, че когато ти се случи нещо неприятно, не знаеш този неприятен шанс от какво ще те избави. Баща ми работеше в Испания като бях дребна, успива се в тъкмо избран ден и не отива на работа, а тъкмо в същия ден, в часа в който той е щял да е там на път за работа, е имало атентат в същата линия, с която пътува. Най-вероятно си е споделил това е ужасяващ шанс, само че в последна сметка неприятният шанс избавя живота му.
Всичките истории в книгата са мои. Но не описвам в подробност за тях. Не желая да встъпвам в злословия и драми. По-скоро желая хората да извадят поуката от тях. Точно за това написах тази книга и приказвам за тези тематики в подкаста ми. Искам по някакъв метод аз да съм този човек за някой, който си няма никой и е в сложен миг. Който да му покаже, че някои неща не са толкоз черни колкото наподобяват. Искам книгата да откри хората, които имат потребност от нея. Има някакъв фокус към младото потомство, само че желая да докосна по-широк набор от хора.
Вижте цялото изявление във видеото.
Това описа в студиото на Euronews Bulgaria инфлуенсърът Изабел Овчарова.
Всеки ден във всички платформи и споделям всичко, което ми се случва. Аз още с влизането ми тук мислех какво да фотографирам, по какъв начин да го фотографирам. Все отново обаче аз съм личния си началник и фотографирам когато желая да го направя. Запечатвам значимите за мен неща. Пиша, когато не се усещам толкоз добре. Пиша в доста особени моменти. Трябва да го усетя, с цел да е откровено.
Има една глава в книгата, която е за това, че когато губиш не знаеш какво печелиш. И, че когато ти се случи нещо неприятно, не знаеш този неприятен шанс от какво ще те избави. Баща ми работеше в Испания като бях дребна, успива се в тъкмо избран ден и не отива на работа, а тъкмо в същия ден, в часа в който той е щял да е там на път за работа, е имало атентат в същата линия, с която пътува. Най-вероятно си е споделил това е ужасяващ шанс, само че в последна сметка неприятният шанс избавя живота му.
Всичките истории в книгата са мои. Но не описвам в подробност за тях. Не желая да встъпвам в злословия и драми. По-скоро желая хората да извадят поуката от тях. Точно за това написах тази книга и приказвам за тези тематики в подкаста ми. Искам по някакъв метод аз да съм този човек за някой, който си няма никой и е в сложен миг. Който да му покаже, че някои неща не са толкоз черни колкото наподобяват. Искам книгата да откри хората, които имат потребност от нея. Има някакъв фокус към младото потомство, само че желая да докосна по-широк набор от хора.
Вижте цялото изявление във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ