Защо Централна Европа стана толкова евроскептична
Много хора са комплицирани от евроскептичния завой на Централна Европа. Все отново в района се следи относително постоянен стопански напредък през последните две десетилетия. Парите от Брюксел текат в обилие и оказват помощ за трансформирането на инфраструктурата.
В ослепителен контрастност с трагичното й и бурно минало в никакъв случай Централна Европа не е била по-просперираща или авторитетна, написа EUobserver. Откъде идва тогава това възмущение? И за какво някои назовават Брюксел " новата Москва "?
Има три отговора.
На първо място, Централна Европа е изключително уязвима на популизъм. Критиките към Европейски Съюз са се трансформирали в основа за всеки популист на континента. Последната икономическа рецесия докара до напредък на трендовете към популизъм, шовинизъм и изолационизъм в западните страни. Фактът, че популизмът си прокара път към Централна Европа, не бе изненада. Ако Франция и Германия не могат да се предпазят, за какво Словакия или Чехия би трябвало да са по-различни?
Млади демокрации
Нека не забравяме, че демокрацията и свободният пазар бяха въведени в Централна Европа едвам преди към 25 години. Конституциите са по-слабо залегнали в политическите култури. Има по-малка опора против цинични политически водачи, които отравят мозъците на хората с празни или безотговорни обещания и които са подготвени да нападат свободата на изложение или независимостта на правораздаването.
Средната класа със своето всекидневно желание към умерените политически възгледи участва по-слабо. Освен това обществената страна има по-малка опция обилно да преразпределя доходи и да дава благоприятни условия за бедните.
На второ място, шокът от прехода от комунизъм към народна власт е по-голям, в сравнение с някой е очаквал. Централноевропейските общества понесоха негативи на няколко равнища – икономическо, политическо, обществено и даже културно.
Докато огромните градове съумяха бързо да се трансформират по западен модел, провинциите постоянно биваха забравяни в устрема към дерегулация на стопанските системи и приемане на европейските стандарти. Шенген разреши на хората да пътуват и да видят просперитета в останалите страни от Европейски Съюз и затова да се разочароват от личната си политическа класа.
30 години за догонване на Германия
Обективната икономическа действителност е по-явна, в сравнение с им се желае на доста политици в Централна Европа. За да доближат равнищата на разцвет в Германия, поляците или унгарците ще би трябвало да работят 30-40 години повече.
Хората стартират да губят самообладание и търсят водачи, които да предложат директен път за възобновяване на достолепието им, разбирано като независимост да избират други ролеви модели и стандарти, които пристигнаха с процеса на европеизация. Освен това за хората от изтока да бъдат безконечният възпитаник на западняците е психически натоварващо.
На трето място, съществуват същински опасения от двойни стандарти. Компаниите фактически продават по-ниско качество храни в източните елементи на Европейски Съюз. Дигиталните услуги са по-трудно налични да вземем за пример от Словакия спрямо Австрия. Несправедливите стандарти за по-бедните хора на Изток не престават да съществуват измежду страните от тогавашния Европейски Съюз на 15-те. Някои решения на европейско равнище отразяват по-скоро потребностите на постиндустриалните, постмодерни, развити общества на Запад, в сравнение с тези в източната част на континента.
Гласът на Централна Европа постоянно не трябва чут, районът е едва показан в институции като Европейската работа за външно деяние. Седалищата на евроинституциите са ситуирани главно в Западна Европа.
Какво значи всичко това за европейското единение? Отваря ли се новият-стар раздор сред Изтока и Запада?
В кратковременен проект вълнението ще остане, което прави бъдещите конфликти и утежняването на настроението евентуални, изключително при идните бюджетни договаряния или проблемите на Полша с върховенството на закона.
В дълготраен проект всички разказани нагоре фактори ще работят в интерес на помиряването и хармоничното съдействие. Популистите постоянно губят доверието на жителите. Вторичните земетресения от систематичните промени от комунизма ще отшумят, откакто новите генерации стартират да наподобяват повече тези от Западна Европа. И има премного политици (и граждани), които осъзнават, че честността и солидарността работят и в двете направления.
И по този начин, представете си, че се местите в дом, в който всичко към този момент е обзаведено. Настанявате се в най-малките стаи и домакините ви оферират единствено остатъците от кухнята (които назовават структурни фондове) и чакат вие да сте им доста признателни за това. Бихме разбрали, в случай че един нов наемател си намерения, че е по-лесно да си опъне палатка на открито, даже в случай че вали. Ето по този начин може би се усещат централноевропейските общества.
В ослепителен контрастност с трагичното й и бурно минало в никакъв случай Централна Европа не е била по-просперираща или авторитетна, написа EUobserver. Откъде идва тогава това възмущение? И за какво някои назовават Брюксел " новата Москва "?
Има три отговора.
На първо място, Централна Европа е изключително уязвима на популизъм. Критиките към Европейски Съюз са се трансформирали в основа за всеки популист на континента. Последната икономическа рецесия докара до напредък на трендовете към популизъм, шовинизъм и изолационизъм в западните страни. Фактът, че популизмът си прокара път към Централна Европа, не бе изненада. Ако Франция и Германия не могат да се предпазят, за какво Словакия или Чехия би трябвало да са по-различни?
Млади демокрации
Нека не забравяме, че демокрацията и свободният пазар бяха въведени в Централна Европа едвам преди към 25 години. Конституциите са по-слабо залегнали в политическите култури. Има по-малка опора против цинични политически водачи, които отравят мозъците на хората с празни или безотговорни обещания и които са подготвени да нападат свободата на изложение или независимостта на правораздаването.
Средната класа със своето всекидневно желание към умерените политически възгледи участва по-слабо. Освен това обществената страна има по-малка опция обилно да преразпределя доходи и да дава благоприятни условия за бедните.
На второ място, шокът от прехода от комунизъм към народна власт е по-голям, в сравнение с някой е очаквал. Централноевропейските общества понесоха негативи на няколко равнища – икономическо, политическо, обществено и даже културно.
Докато огромните градове съумяха бързо да се трансформират по западен модел, провинциите постоянно биваха забравяни в устрема към дерегулация на стопанските системи и приемане на европейските стандарти. Шенген разреши на хората да пътуват и да видят просперитета в останалите страни от Европейски Съюз и затова да се разочароват от личната си политическа класа.
30 години за догонване на Германия
Обективната икономическа действителност е по-явна, в сравнение с им се желае на доста политици в Централна Европа. За да доближат равнищата на разцвет в Германия, поляците или унгарците ще би трябвало да работят 30-40 години повече.
Хората стартират да губят самообладание и търсят водачи, които да предложат директен път за възобновяване на достолепието им, разбирано като независимост да избират други ролеви модели и стандарти, които пристигнаха с процеса на европеизация. Освен това за хората от изтока да бъдат безконечният възпитаник на западняците е психически натоварващо.
На трето място, съществуват същински опасения от двойни стандарти. Компаниите фактически продават по-ниско качество храни в източните елементи на Европейски Съюз. Дигиталните услуги са по-трудно налични да вземем за пример от Словакия спрямо Австрия. Несправедливите стандарти за по-бедните хора на Изток не престават да съществуват измежду страните от тогавашния Европейски Съюз на 15-те. Някои решения на европейско равнище отразяват по-скоро потребностите на постиндустриалните, постмодерни, развити общества на Запад, в сравнение с тези в източната част на континента.
Гласът на Централна Европа постоянно не трябва чут, районът е едва показан в институции като Европейската работа за външно деяние. Седалищата на евроинституциите са ситуирани главно в Западна Европа.
Какво значи всичко това за европейското единение? Отваря ли се новият-стар раздор сред Изтока и Запада?
В кратковременен проект вълнението ще остане, което прави бъдещите конфликти и утежняването на настроението евентуални, изключително при идните бюджетни договаряния или проблемите на Полша с върховенството на закона.
В дълготраен проект всички разказани нагоре фактори ще работят в интерес на помиряването и хармоничното съдействие. Популистите постоянно губят доверието на жителите. Вторичните земетресения от систематичните промени от комунизма ще отшумят, откакто новите генерации стартират да наподобяват повече тези от Западна Европа. И има премного политици (и граждани), които осъзнават, че честността и солидарността работят и в двете направления.
И по този начин, представете си, че се местите в дом, в който всичко към този момент е обзаведено. Настанявате се в най-малките стаи и домакините ви оферират единствено остатъците от кухнята (които назовават структурни фондове) и чакат вие да сте им доста признателни за това. Бихме разбрали, в случай че един нов наемател си намерения, че е по-лесно да си опъне палатка на открито, даже в случай че вали. Ето по този начин може би се усещат централноевропейските общества.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ