Защо тишината е наистина важна за мозъка ви, според експерти
Много хора прекарват огромна част от всекидневието си в среда, изпълнена с непрекъснати и разнообразни звуци. Това кара огромна част от тях да търсят места, където могат да се насладят на тишината. Но знаете ли, че времето, прекарано на безшумно, има позитивно влияние върху страстите на индивида? Изследванията демонстрират, че времето прекарано на тишина е доста по-важно за мозъка на индивида, в сравнение с доста от нас осъзнават. Няколко неща се случват, когато прекарвате повече време на тишина.
По-малко напрежение
Доклад, направен от Крейг Зимриг, доктор в областта на екологичната логика на психиката, отбелязва, че кърмачетата в интензивно поделение за новородени имат отрицателна реакция към високите равнища на звук. Това покачва сърдечните им честоти и кръвното налягане, нарушава и прекъсва съня им.
Друго проучване, оповестено в списание „ Heart”, демонстрира, че две минути цялостна тишина са по-ефективни за разпределяне, в сравнение с в слушането на релаксираща музика. Това се мери посредством промени в кръвното налягане, както и от количеството на циркулиращата кръв към мозъка.
По-добра мозъчна интензивност
Изследванията демонстрират, че мозъкът на индивида непрестанно прави оценка и интернализира (придава индивидуален темперамент на) информацията. Той прави това даже и на тишина. Когато мозъкът на даден човек почива, той продължава да всмуква и проучва информацията.
Когато хората не са разсеяни от звук или извършват задания, тишината разрешава на съзнанието им да обработва по-добре мислите и концепциите си. На тишина, мозъкът на индивида е в положение да работи осъзнавайки по-добре на вътрешната и външната си среда.
Теория за възобновяване на вниманието
Това е убеждението, че мозъкът на индивида е в положение да възвърне своите лимитирани познавателни запаси, като прекарва време в среди с ниски равнища на входяща сензорна информация. Изследванията демонстрират, че непрекъснатото внимание, което изисква актуалния живот слага акцент (и стресира) върху префронталната кора.
Това е част от мозъка, виновен за вземането на решения, решаването на проблеми и други Когато човек прекарва време самичък, на безшумно, мозъкът му може да се отпусне и да не се концентрира толкоз доста върху входяща сетивна информация.
Нормализира стресовите хормони
Доказано е, че шумът има бездънен физически резултат върху мозъка на индивида. Това води до повишение равнищата на стресови хормони, които се освобождават в резултат на звук. Звуковите талази доближават мозъка на индивида като електрически сигнали.
Човешкият мозък реагира на шума, даже и когато спи. Хората, живеещи в среда с високи равнища на звук, демонстрират високи равнища на хормони на напрежението. Това кара хората да подценяват всички видове звук, в това число тирада и значими предупредителни звуци.
Повишен фокус
Когато човек прекарва време на тишина, мозъкът му има нараснала дарба да се концентрира върху неща, които са значими за него.
Изследванията демонстрират, че съзнанието първо реагира на звуци и след това се бори да се концентрира върху дилемите. Когато човек е в тиха среда, способността му да поддържа фокуса си и сполучливо да приключва дилемите се усилва.
Мрежа по дифолт
Важно е хората да са свободни от похищение на вниманието, което ги държи на повърхността на мозъка им. Мрежата по дифолт е част от мозъка на индивида, която му разрешава да се ангажира със само-генерирано знание. Това е, когато съзнанието на човек блуждае и фантазира, медитира или мечтае. Това се случва, когато мозъкът на човек е спокоен и може да се в профил от външната стимулация. Особено значима част за хората с креативен специалности.
Когнитивните (познавателните) запаси са по-достъпни
Изследванията демонстрират, че шумът оказва негативно влияние върху работата на хората в учебно заведение и на работното място. Това може да докара до понижаване на мотивацията и увеличение на грешките при осъществяване на дилемите. Когнитивните функционалности на мозъка, които са най-силно наранени от шума, са решение на проблеми, четене, внимание и памет.
Проведени са проучвания на деца, живеещи в домове с високи равнища на звук, като да вземем за пример такива наоколо до железопътни линии, самолетни полети и автомагистрали. Тези деца означават по-ниски резултати в четенето. Също по този начин са и по-бавни в развиването на техните когнитивни качества и езикови умения.
Емоционално здраве
Когато човек е изложен на непрекъснат звук, част от мозъка, която управлява превъзмогването на проблеми или бягството от тях, е под нараснала паника. По този метод човек подценява и прикрива негативните си страсти.
Психолозите имат триумф със своите пациенти, когато седят на безшумно и мислят за негативните им страсти. Смята се, че тишината прави допустимо обективното култивиране на страстите.
След толкоз изследвания и доказателства е ясно едно: за интелектуалното ни развиване, прочувственото и физическото ни здраве, а оттова и за работата и кариерата ни, е значимо да стоим на безшумно колкото е допустимо повече!
Източник: beu.bg
По-малко напрежение
Доклад, направен от Крейг Зимриг, доктор в областта на екологичната логика на психиката, отбелязва, че кърмачетата в интензивно поделение за новородени имат отрицателна реакция към високите равнища на звук. Това покачва сърдечните им честоти и кръвното налягане, нарушава и прекъсва съня им.
Друго проучване, оповестено в списание „ Heart”, демонстрира, че две минути цялостна тишина са по-ефективни за разпределяне, в сравнение с в слушането на релаксираща музика. Това се мери посредством промени в кръвното налягане, както и от количеството на циркулиращата кръв към мозъка.
По-добра мозъчна интензивност
Изследванията демонстрират, че мозъкът на индивида непрестанно прави оценка и интернализира (придава индивидуален темперамент на) информацията. Той прави това даже и на тишина. Когато мозъкът на даден човек почива, той продължава да всмуква и проучва информацията.
Когато хората не са разсеяни от звук или извършват задания, тишината разрешава на съзнанието им да обработва по-добре мислите и концепциите си. На тишина, мозъкът на индивида е в положение да работи осъзнавайки по-добре на вътрешната и външната си среда.
Теория за възобновяване на вниманието
Това е убеждението, че мозъкът на индивида е в положение да възвърне своите лимитирани познавателни запаси, като прекарва време в среди с ниски равнища на входяща сензорна информация. Изследванията демонстрират, че непрекъснатото внимание, което изисква актуалния живот слага акцент (и стресира) върху префронталната кора.
Това е част от мозъка, виновен за вземането на решения, решаването на проблеми и други Когато човек прекарва време самичък, на безшумно, мозъкът му може да се отпусне и да не се концентрира толкоз доста върху входяща сетивна информация.
Нормализира стресовите хормони
Доказано е, че шумът има бездънен физически резултат върху мозъка на индивида. Това води до повишение равнищата на стресови хормони, които се освобождават в резултат на звук. Звуковите талази доближават мозъка на индивида като електрически сигнали.
Човешкият мозък реагира на шума, даже и когато спи. Хората, живеещи в среда с високи равнища на звук, демонстрират високи равнища на хормони на напрежението. Това кара хората да подценяват всички видове звук, в това число тирада и значими предупредителни звуци.
Повишен фокус
Когато човек прекарва време на тишина, мозъкът му има нараснала дарба да се концентрира върху неща, които са значими за него.
Изследванията демонстрират, че съзнанието първо реагира на звуци и след това се бори да се концентрира върху дилемите. Когато човек е в тиха среда, способността му да поддържа фокуса си и сполучливо да приключва дилемите се усилва.
Мрежа по дифолт
Важно е хората да са свободни от похищение на вниманието, което ги държи на повърхността на мозъка им. Мрежата по дифолт е част от мозъка на индивида, която му разрешава да се ангажира със само-генерирано знание. Това е, когато съзнанието на човек блуждае и фантазира, медитира или мечтае. Това се случва, когато мозъкът на човек е спокоен и може да се в профил от външната стимулация. Особено значима част за хората с креативен специалности.
Когнитивните (познавателните) запаси са по-достъпни
Изследванията демонстрират, че шумът оказва негативно влияние върху работата на хората в учебно заведение и на работното място. Това може да докара до понижаване на мотивацията и увеличение на грешките при осъществяване на дилемите. Когнитивните функционалности на мозъка, които са най-силно наранени от шума, са решение на проблеми, четене, внимание и памет.
Проведени са проучвания на деца, живеещи в домове с високи равнища на звук, като да вземем за пример такива наоколо до железопътни линии, самолетни полети и автомагистрали. Тези деца означават по-ниски резултати в четенето. Също по този начин са и по-бавни в развиването на техните когнитивни качества и езикови умения.
Емоционално здраве
Когато човек е изложен на непрекъснат звук, част от мозъка, която управлява превъзмогването на проблеми или бягството от тях, е под нараснала паника. По този метод човек подценява и прикрива негативните си страсти.
Психолозите имат триумф със своите пациенти, когато седят на безшумно и мислят за негативните им страсти. Смята се, че тишината прави допустимо обективното култивиране на страстите.
След толкоз изследвания и доказателства е ясно едно: за интелектуалното ни развиване, прочувственото и физическото ни здраве, а оттова и за работата и кариерата ни, е значимо да стоим на безшумно колкото е допустимо повече!
Източник: beu.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ