Съвет от изчезващите занаятчии: Как да съхраним батерията на часовника за по-дълго време
Много хора не носят часовник на ръката, тези, които го вършат залагат на смарт часовниците. Винаги може да разпознаете почитателите на остарелия табиет – часовник, който се навива или пък работи с батерия, само че постоянно е със стрелки и циферблат. Не е наложително тези хора да са с ЕГН от предишното, в противен случай – носталгията по часовниците със стрелки се връща.
Кирил Кацаров е специалист, който не би трябвало да подценяваме. Той е ръководител на Сдружението на занаятчиите-часовникари – Подем. Преподавател е и в единственото в България учебно заведение, което " вади “ часовникари, а точно НПГ Прецизна техника и оптика " Ломоносов “.
Ако сте от тези фанатици на сбирката от часовници и си имате зимни и летни е хубаво да знаете, че часовник, който не се употребява дълго време би трябвало да стои в шкафа с извадена коронка /копченцето, което стои в дясно/, изяснява пред " Фокус “ Кацаров.
Има и различен съвет. Ако не ползвате часовник дълго време, наложително извадете батерията. В противоположен случай, тя ще се окисли и ще повреди механизма.
Хубаво, че с днешна дата, въпреки и мъчно, намираме часовникар в квартала, само че това не е действителността, с която би трябвало да привикваме. Защо?
В България има едно само учебно заведение, което приготвя бъдещите часовникари. Намира се в София и се споделя НПГ Прецизна техника и оптика " Ломоносов ".
Годишно в гимназията постъпват към 13 деца, подготвени да учат специалността " Измервателна техника “. " Сами ще се сетите, че тази компетентност даже, предпазена от МОН, не дава фрагменти на стопанската система. Ентусиастите са малко, осъществилите се по специалността, още по-малко. Всеки, който реши да употребява образованието си го прави по фамилна линия – дядо, татко или чичо часовникар ", споделя с болежка Кирил Кацаров.
Занаятът е на изгубване, а е толкоз необходим на съвремието ни. Пари се изкарват, а клиентите стават непрекъснати.
Историята на занаята:
Занаятът по българските земи се развива интензивно през XVIII–XIX век. Възрожденските майстори са част от еснафите, като часовникарството върви ръка за ръка с гравьорството, златарството и фината механика.
Култови часовникови кули (като тази в Трявна – 1814 г.) стават емблеми на българските възрожденски градове. Самите кули са правени от майстори-часовникари, като механизмите постоянно са импорт от Виена или Цариград, само че съединени и поддържани от локални експерти.
След Освобождението занаятът става още по-популярен – съвсем всеки град има по няколко майстори. София, Пловдив, Русе и Шумен са измежду центровете. С откриването на профилирани механически учебни заведения в средата на ХХ век, часовникарството се институционализира.
По време на социализма занаятът продължава, въпреки и под формата на държавни работилници и ТПК-та. Много часовникари се образоват в техникумите (напр. в София, в днешната Професионална гимназия по прецизна техника и оптика " М. В. Ломоносов " ), която и през днешния ден е единствената гимназия, където се преподава часовникарство.
Днес в България часовникарите са под 200, съгласно неофициални данни. Повечето са възрастни майстори, а млади фрагменти съвсем не се появяват. Въпреки това, ползата към първокласните механични часовници и реставрацията отваря малки врати за нишов бизнес и занаятчийско възобновление.
Кирил Кацаров е специалист, който не би трябвало да подценяваме. Той е ръководител на Сдружението на занаятчиите-часовникари – Подем. Преподавател е и в единственото в България учебно заведение, което " вади “ часовникари, а точно НПГ Прецизна техника и оптика " Ломоносов “.
Ако сте от тези фанатици на сбирката от часовници и си имате зимни и летни е хубаво да знаете, че часовник, който не се употребява дълго време би трябвало да стои в шкафа с извадена коронка /копченцето, което стои в дясно/, изяснява пред " Фокус “ Кацаров.
Има и различен съвет. Ако не ползвате часовник дълго време, наложително извадете батерията. В противоположен случай, тя ще се окисли и ще повреди механизма.
Хубаво, че с днешна дата, въпреки и мъчно, намираме часовникар в квартала, само че това не е действителността, с която би трябвало да привикваме. Защо?
В България има едно само учебно заведение, което приготвя бъдещите часовникари. Намира се в София и се споделя НПГ Прецизна техника и оптика " Ломоносов ".
Годишно в гимназията постъпват към 13 деца, подготвени да учат специалността " Измервателна техника “. " Сами ще се сетите, че тази компетентност даже, предпазена от МОН, не дава фрагменти на стопанската система. Ентусиастите са малко, осъществилите се по специалността, още по-малко. Всеки, който реши да употребява образованието си го прави по фамилна линия – дядо, татко или чичо часовникар ", споделя с болежка Кирил Кацаров.
Занаятът е на изгубване, а е толкоз необходим на съвремието ни. Пари се изкарват, а клиентите стават непрекъснати.
Историята на занаята:
Занаятът по българските земи се развива интензивно през XVIII–XIX век. Възрожденските майстори са част от еснафите, като часовникарството върви ръка за ръка с гравьорството, златарството и фината механика.
Култови часовникови кули (като тази в Трявна – 1814 г.) стават емблеми на българските възрожденски градове. Самите кули са правени от майстори-часовникари, като механизмите постоянно са импорт от Виена или Цариград, само че съединени и поддържани от локални експерти.
След Освобождението занаятът става още по-популярен – съвсем всеки град има по няколко майстори. София, Пловдив, Русе и Шумен са измежду центровете. С откриването на профилирани механически учебни заведения в средата на ХХ век, часовникарството се институционализира.
По време на социализма занаятът продължава, въпреки и под формата на държавни работилници и ТПК-та. Много часовникари се образоват в техникумите (напр. в София, в днешната Професионална гимназия по прецизна техника и оптика " М. В. Ломоносов " ), която и през днешния ден е единствената гимназия, където се преподава часовникарство.
Днес в България часовникарите са под 200, съгласно неофициални данни. Повечето са възрастни майстори, а млади фрагменти съвсем не се появяват. Въпреки това, ползата към първокласните механични часовници и реставрацията отваря малки врати за нишов бизнес и занаятчийско възобновление.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ