Гоя: Сънища, видения, кошмари
Много огромна част от нашата просвета е вързана в усмирителната риза на личните ни модели на скучния, монотонен морализъм, който ни принуждава да кажем „ вярното “ нещо, в сравнение с да кажем нещо положително. Навярно се корени в страха от личните ни дълбини и от това, което би трябвало да признаем пред себе си за себе си, в случай че в действителност решим да рискуваме да погледнем във вътрешността. Ами в случай че оставиш въображението ти да се развихри? Ами в случай че просто рисуваш или пишеш, без да се страхуваш, че ще сгрешиш? Ами в случай че откриеш, че си популярен художник, само че самият ти не си толкоз идеален? Такава е и ориста на Франсиско Гоя - художникът, живял в най-кървавите години на Испания.
„ Графичното въображение на Гоя “ ужасяващ от насилието, погнусен от незаслужените привилегии, отстояващ свободата и знанието и правата за всички. Тези негови усещания обаче не биха коствали нищо сами по себе си без свободната игра на неговото подсъзнание, чиито сенки подлагали под подозрение всичките му демократични правила. Гоя оставил тези подозрения да одобряват формите, които желали в серии от гравюри, на първо място в ироничните „ Капричос “ и свирепите „ Бедствия на войната “. Там, в уединението на ателието му, вярата на Просвещението в човешкия напредък се сблъскала с несигурността, ужаса, объркването.
It’s obvious to me
I am a man of great humility
(my humility precedes me;
my humility is radiant)
image: from Los caprichos - Francisco Goya
— Raj Arumugam (@RajRajaru)
Франсиско Гоя (1746-1828) бил формален художник на испанската корона и рисувал кралските фамилии на Бурбоните в границите на конвенциите на времето. Неговата зряла кариера обаче съвпаднала с най-кървавите години от историята на страната. Испанската война за самостоятелност (1807-14), ще изправи окупационните сили на Наполеон против армиите на три страни и бандите партизани. Испания ще да си възвърне независимостта, само че под властта на придирчив тиранин, който ръководеше акция на цензура и арести. Гоя ще напусне двора, ще покрие стените на селската си къща с измъчените „ Черни картини “ (сега в Прадо в Мадрид) и ще почине в заточение. „ Бедствията “ - неговият театър на ужасите от 82 отпечатъци за наполеонската окупация, най-великото антивоенно изкуство, създавано в миналото - останало непубликуван още три десетилетия.
Превърнахме Гоя в потребен архетип: либералът, който казвал истината в автократична Испания, бранител на разсъдъка, художник на Просвещението. Всъщност той е бил тези неща. Гоя видял и изобразил с ненадмината визия, че грешките и злото в никакъв случай няма да бъдат изчистени напълно, нито от нашето общество, нито от душите ни. Свят на съвършена правдивост постоянно е бил и ще бъде мираж. Тирани, идиоти, измамници, теоретици на конспирацията - те постоянно ще бъдат с нас и в нас. Дълбоко в дебрите на нашите сърца - недокоснати от рационалния ни песимизъм, вярата в личната ни праведност си остава един неизпълним мрак.
The occult, seen through the uncensored pen of Francisco Goya.
“Where is mother going? ” (c. 1799). Etching from Francisco Goya’s “Los Caprichos ” series.
— Alex Connor (@alexconnorwrite)
Гоя бил роден в провинцията и години наред след идването си в Мадрид едвам свързвал двата края. На 29 години съумял да си обезпечи ежедневна работа - рисувал карикатури за кралската фабрика за гоблени и по едно и също време с това, за разрастващия се печатен пазар в Мадрид, той правел офорти (е графична техника, при която се гравира рисунка с острие върху грунд, покриващ железна плочка, нормално цинкова или медна) по картините на Диего Веласкес от преди един век. Гоя копирал ездачите на коне и пияните гуляйджии на художника, само че вниманието му към този момент било привлечено от странното, злокобното, объркващото. Неговият офорт на придворното джудже, шут на крал Филип IV, запазило човечността и съчувствието от истинската картина на Веласкес. Погледнете обаче тъмните, плътни прорези на фона. Долавят се наченките от художника, който ще пренасочи натурализма на своя предходник към царството на фантазиите.
Човешко е да се бърка. В началото на века Гоя разгласил „ Los Caprichos “ (или „ Капризите “), набор сатирични и фантастични графики, чиито призрачни, кадифено сиви нюанси демонстрират майсторството му в новата техника - акватинта. Ироничното им духовитост идва съвсем постоянно със злокобен нюанс, заздравен от ексцентрични заглавия, които ги вършат още по-загадъчни. Докато меките му картини ласкаели графовете и херцогините на Мадрид, в бележниците и гравюрите си той описвал Испания като гнездо на нелепостта.
" The sleep of reason produces monsters. "
„ Графичното въображение на Гоя “ ужасяващ от насилието, погнусен от незаслужените привилегии, отстояващ свободата и знанието и правата за всички. Тези негови усещания обаче не биха коствали нищо сами по себе си без свободната игра на неговото подсъзнание, чиито сенки подлагали под подозрение всичките му демократични правила. Гоя оставил тези подозрения да одобряват формите, които желали в серии от гравюри, на първо място в ироничните „ Капричос “ и свирепите „ Бедствия на войната “. Там, в уединението на ателието му, вярата на Просвещението в човешкия напредък се сблъскала с несигурността, ужаса, объркването.
It’s obvious to me
I am a man of great humility
(my humility precedes me;
my humility is radiant)
image: from Los caprichos - Francisco Goya
— Raj Arumugam (@RajRajaru)
Франсиско Гоя (1746-1828) бил формален художник на испанската корона и рисувал кралските фамилии на Бурбоните в границите на конвенциите на времето. Неговата зряла кариера обаче съвпаднала с най-кървавите години от историята на страната. Испанската война за самостоятелност (1807-14), ще изправи окупационните сили на Наполеон против армиите на три страни и бандите партизани. Испания ще да си възвърне независимостта, само че под властта на придирчив тиранин, който ръководеше акция на цензура и арести. Гоя ще напусне двора, ще покрие стените на селската си къща с измъчените „ Черни картини “ (сега в Прадо в Мадрид) и ще почине в заточение. „ Бедствията “ - неговият театър на ужасите от 82 отпечатъци за наполеонската окупация, най-великото антивоенно изкуство, създавано в миналото - останало непубликуван още три десетилетия.
Превърнахме Гоя в потребен архетип: либералът, който казвал истината в автократична Испания, бранител на разсъдъка, художник на Просвещението. Всъщност той е бил тези неща. Гоя видял и изобразил с ненадмината визия, че грешките и злото в никакъв случай няма да бъдат изчистени напълно, нито от нашето общество, нито от душите ни. Свят на съвършена правдивост постоянно е бил и ще бъде мираж. Тирани, идиоти, измамници, теоретици на конспирацията - те постоянно ще бъдат с нас и в нас. Дълбоко в дебрите на нашите сърца - недокоснати от рационалния ни песимизъм, вярата в личната ни праведност си остава един неизпълним мрак.
The occult, seen through the uncensored pen of Francisco Goya.
“Where is mother going? ” (c. 1799). Etching from Francisco Goya’s “Los Caprichos ” series.
— Alex Connor (@alexconnorwrite)
Гоя бил роден в провинцията и години наред след идването си в Мадрид едвам свързвал двата края. На 29 години съумял да си обезпечи ежедневна работа - рисувал карикатури за кралската фабрика за гоблени и по едно и също време с това, за разрастващия се печатен пазар в Мадрид, той правел офорти (е графична техника, при която се гравира рисунка с острие върху грунд, покриващ железна плочка, нормално цинкова или медна) по картините на Диего Веласкес от преди един век. Гоя копирал ездачите на коне и пияните гуляйджии на художника, само че вниманието му към този момент било привлечено от странното, злокобното, объркващото. Неговият офорт на придворното джудже, шут на крал Филип IV, запазило човечността и съчувствието от истинската картина на Веласкес. Погледнете обаче тъмните, плътни прорези на фона. Долавят се наченките от художника, който ще пренасочи натурализма на своя предходник към царството на фантазиите.
Човешко е да се бърка. В началото на века Гоя разгласил „ Los Caprichos “ (или „ Капризите “), набор сатирични и фантастични графики, чиито призрачни, кадифено сиви нюанси демонстрират майсторството му в новата техника - акватинта. Ироничното им духовитост идва съвсем постоянно със злокобен нюанс, заздравен от ексцентрични заглавия, които ги вършат още по-загадъчни. Докато меките му картини ласкаели графовете и херцогините на Мадрид, в бележниците и гравюрите си той описвал Испания като гнездо на нелепостта.
" The sleep of reason produces monsters. "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ