Може ли ваучери за храна да бъдат давани за всеки час работа
Много компании дават ваучери за храна на служащите и чиновниците си. Затова в рубриката на “Труд ” “Данъчна консултация ” представяме позицията на Национална агенция за приходите за това допустимо ли е да бъдат употребени данъчни облекчения, в случай че ваучерите за храна се дават за всеки отработен час или по два трудови контракта.
Фирмата “X ” ЕООД планува да даде ваучери за храна на наетия личен състав, като цената на ваучерите ще зависи от фактически отработените часове. Стойността на ваучерите за всеки отработен час може да варира в другите месеци. Поставени са въпросите:
1. Допустимо ли е образуването на обществената облага на база направените часове?
2. Ако служащи са упражнили ексклузивен труд или са на два трудови контракта и обществената им облага под формата на ваучери надмине 200 лева, то в кой месец следва да се начисляват осигуровките и данъкът за превишението на необлагаемия най-малко?
3. Ако лице напусне, а ваучерите за този месец се дават през идващия и лицето не се яви, с цел да ги получи, налице ли е нарушение на правилото за общодостъпност?
4. В случай на съществуване на еднодневни трудови контракти в земеделието с разнообразни физически лица, следва ли те също да получават ваучери, с цел да се съблюдава правилото на общодостъпност?
По първи въпрос:
Съгласно чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО с налог върху разноските се таксуват обществените разноски, предоставени в натура на служащите и чиновниците и на лицата по контракт за ръководство и надзор (наети лица). Социалните разноски в натура включват и разноските за ваучери за храна.
Според §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като обществени могат да бъдат избрани регистрираните като разноски обществени придобивки по чл.294 от Кодекса на труда (КТ), при изискване че придобивките са налични за всички служащи и чиновници и за лицата, наети по контракт за ръководство и надзор.
За да се смята за налична дадена обществена облага, тя би трябвало да е разполагаем на всички наети лица, т. е. да може да се употребява по право от всички тях.
При ваучерите за храна се касае за обществена облага,
която заради своето естество (свързана е с храненето) допуска наетото лице да се явява на работа, т. е. тя би изпълнила своята цел и при положение, че приемането є е съобразено с отработените дни.
Това значи, че условието за общодостъпност е спазено единствено когато са обхванати всички наети от предприятието лица и когато се избере общата стойност на ваучерите да е:
– тъкмо избрана за всеки месец или
– се обвърже с отработените дни през месеца и не се дават на лица, които отсъстват заради болничен, прилагане на заплатен или неплатен отпуск, други аргументи, като в този случай следва да се дефинира сума за отработен ден/час.
В съответния случай се касае за даване на ваучери за храна,
само че размерът им е друг според от отработените часове.
По подобен въпрос е налице мнение на Национална агенция за приходите, където е признато, че откакто е задоволително придобивките, свързани с хранене, да се дават на база отработени дни, то е възможно техният размер да е друг за лицата,
работещи на повърхностен работен ден, т. е. месечният размер на ваучерите за храна за лицата,
работещи да вземем за пример на 4-часов работен ден, да е половината от размера, избран за лицата, работещи на цялостен работен ден.
В случая цената на обществената облага се дефинира на база на в действителност отработен час,
като сумата за отработен час се разграничава за обособените месеци.
Необходимо е да се има поради, че даването на обществената облага би трябвало да се базира на явен аршин.
Общата стойност на ваучерите би трябвало да е тъкмо избрана за всеки месец или разпределението да
се обвърже или с отработените дни през месеца, или с часове,
според трудовия контракт на наетите лица.
В случай че според трудовия му контракт лицето работи няколко часа дневно, то е възможно разпределението на ваучерите за храна на база отработени часове да е съразмерно по отношение на разпределението на същите на база отработен ден.
Това е по този начин, тъй като обществените придобивки,
свързани с хранене, могат да бъдат обвързани с събитието дали наетото лице се явява на работа, само че избраният размер за месец,
надлежно за ден, в който лицето се е явило на работа,
би трябвало да е авансово явен и идентичен за всички наети лица.
Обратното би трансформирало даването на ваучери за храна в средство за в допълнение трудово стимулиране, а не в обществена облага.
По втори въпрос:
По данъчното законодателство:
Съгласно чл.214, ал.2 от ЗКПО данъчната основа за установяване на налога върху разноските за
календарния месец по чл.204, ал.1, т.2, писмен знак “б ” е превишението на тези разноски над 200 лева месечно
за всяко наето лице.
Данъкът върху обществените разноски в натура се дължи от работодателя,
а не от наетите лица, и той не намира отражение във ведомостта за заплати.
В наредбите на ЗКПО е посочено условието за даване на ваучери за храна на всяко
наето лице, а не за всеки подписан трудов контракт (основен, спомагателен, втори) с лицето.
Ако на разположение, наето по главен и спомагателен трудов контракт при еднакъв шеф,
са предоставени ваучери и по двата контракта, няма да е налице осъществяване на условието за общодостъпност на обществената облага,
защото тя ще се дава в друг размер (лицата, с главен трудов контракт ще получат ваучери в по-малък размер от лицата,
които са сключили главен и спомагателен трудов договор). В този случай ваучерите за храна носят белезите на заплащане, чието данъчно отнасяне е уредено в ЗДДФЛ.
По осигурителното законодателство:
Елементите на възнаграждението, както и приходите, върху които се вършат осигуровки, са избрани в Наредбата за детайлите на възнаграждението и за приходите, върху които се вършат осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
Съгласно чл.2, ал.3 от НЕВДПОВ осигуровки не се пресмятат и внасят върху средствата,
предоставени под формата на ваучери за храна на служащи и чиновници, в това число на лицата, работещи по контракти за ръководство,
при изискванията на чл.209, ал.1 от ЗКПО.
В случаите, в които изплатените средства са над 200 лева месечно,
същите излизат отвън обсега на чл.209, ал.1 от ЗКПО и върху тази стойност се дължат осигуровки и разликата се включва в осигурителния приход на лицата.
В наредбата на чл.6, ал.12 от КСО не са включени лицата по чл.4, ал.10 от КСО,
а това са лицата по чл.114а, ал.1 от КТ (наетите на еднодневен трудов контракт за сезонна
селскостопанска работа). В хипотезата на предоставени такива средства на тези лица,
същите ще се смятат за застрахователен приход, върху който ще се дължат осигуровки по реда на чл.6, ал.3 от КСО, надлежно чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от НЕВДПОВ.
По трети въпрос:
В случай, че чиновник напусне работа, събитието,
че този чиновник не е получил ваучери по плануваните от сдружението способи,
не нарушава условието за общодостъпност на обществената облага.
По четвърти въпрос:
За да се смята за налична дадена обществена облага,
тя би трябвало да е разполагаем на всички наети лица, т. е. да може да се употребява по право от тях.
Това значи, че даването є е обвързано с съществуването на подписан трудов договор/договор за ръководство и надзор.
Наетите от сдружението лица по трудов контракт на съображение чл.114а, ал.1 от КТ за краткотрайна
сезонна селскостопанска работа попадат в кръга на наетите лица и надлежно обществената облага следва да е налична и за тях.
Фирмата “X ” ЕООД планува да даде ваучери за храна на наетия личен състав, като цената на ваучерите ще зависи от фактически отработените часове. Стойността на ваучерите за всеки отработен час може да варира в другите месеци. Поставени са въпросите:
1. Допустимо ли е образуването на обществената облага на база направените часове?
2. Ако служащи са упражнили ексклузивен труд или са на два трудови контракта и обществената им облага под формата на ваучери надмине 200 лева, то в кой месец следва да се начисляват осигуровките и данъкът за превишението на необлагаемия най-малко?
3. Ако лице напусне, а ваучерите за този месец се дават през идващия и лицето не се яви, с цел да ги получи, налице ли е нарушение на правилото за общодостъпност?
4. В случай на съществуване на еднодневни трудови контракти в земеделието с разнообразни физически лица, следва ли те също да получават ваучери, с цел да се съблюдава правилото на общодостъпност?
По първи въпрос:
Съгласно чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО с налог върху разноските се таксуват обществените разноски, предоставени в натура на служащите и чиновниците и на лицата по контракт за ръководство и надзор (наети лица). Социалните разноски в натура включват и разноските за ваучери за храна.
Според §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като обществени могат да бъдат избрани регистрираните като разноски обществени придобивки по чл.294 от Кодекса на труда (КТ), при изискване че придобивките са налични за всички служащи и чиновници и за лицата, наети по контракт за ръководство и надзор.
За да се смята за налична дадена обществена облага, тя би трябвало да е разполагаем на всички наети лица, т. е. да може да се употребява по право от всички тях.
При ваучерите за храна се касае за обществена облага,
която заради своето естество (свързана е с храненето) допуска наетото лице да се явява на работа, т. е. тя би изпълнила своята цел и при положение, че приемането є е съобразено с отработените дни.
Това значи, че условието за общодостъпност е спазено единствено когато са обхванати всички наети от предприятието лица и когато се избере общата стойност на ваучерите да е:
– тъкмо избрана за всеки месец или
– се обвърже с отработените дни през месеца и не се дават на лица, които отсъстват заради болничен, прилагане на заплатен или неплатен отпуск, други аргументи, като в този случай следва да се дефинира сума за отработен ден/час.
В съответния случай се касае за даване на ваучери за храна,
само че размерът им е друг според от отработените часове.
По подобен въпрос е налице мнение на Национална агенция за приходите, където е признато, че откакто е задоволително придобивките, свързани с хранене, да се дават на база отработени дни, то е възможно техният размер да е друг за лицата,
работещи на повърхностен работен ден, т. е. месечният размер на ваучерите за храна за лицата,
работещи да вземем за пример на 4-часов работен ден, да е половината от размера, избран за лицата, работещи на цялостен работен ден.
В случая цената на обществената облага се дефинира на база на в действителност отработен час,
като сумата за отработен час се разграничава за обособените месеци.
Необходимо е да се има поради, че даването на обществената облага би трябвало да се базира на явен аршин.
Общата стойност на ваучерите би трябвало да е тъкмо избрана за всеки месец или разпределението да
се обвърже или с отработените дни през месеца, или с часове,
според трудовия контракт на наетите лица.
В случай че според трудовия му контракт лицето работи няколко часа дневно, то е възможно разпределението на ваучерите за храна на база отработени часове да е съразмерно по отношение на разпределението на същите на база отработен ден.
Това е по този начин, тъй като обществените придобивки,
свързани с хранене, могат да бъдат обвързани с събитието дали наетото лице се явява на работа, само че избраният размер за месец,
надлежно за ден, в който лицето се е явило на работа,
би трябвало да е авансово явен и идентичен за всички наети лица.
Обратното би трансформирало даването на ваучери за храна в средство за в допълнение трудово стимулиране, а не в обществена облага.
По втори въпрос:
По данъчното законодателство:
Съгласно чл.214, ал.2 от ЗКПО данъчната основа за установяване на налога върху разноските за
календарния месец по чл.204, ал.1, т.2, писмен знак “б ” е превишението на тези разноски над 200 лева месечно
за всяко наето лице.
Данъкът върху обществените разноски в натура се дължи от работодателя,
а не от наетите лица, и той не намира отражение във ведомостта за заплати.
В наредбите на ЗКПО е посочено условието за даване на ваучери за храна на всяко
наето лице, а не за всеки подписан трудов контракт (основен, спомагателен, втори) с лицето.
Ако на разположение, наето по главен и спомагателен трудов контракт при еднакъв шеф,
са предоставени ваучери и по двата контракта, няма да е налице осъществяване на условието за общодостъпност на обществената облага,
защото тя ще се дава в друг размер (лицата, с главен трудов контракт ще получат ваучери в по-малък размер от лицата,
които са сключили главен и спомагателен трудов договор). В този случай ваучерите за храна носят белезите на заплащане, чието данъчно отнасяне е уредено в ЗДДФЛ.
По осигурителното законодателство:
Елементите на възнаграждението, както и приходите, върху които се вършат осигуровки, са избрани в Наредбата за детайлите на възнаграждението и за приходите, върху които се вършат осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
Съгласно чл.2, ал.3 от НЕВДПОВ осигуровки не се пресмятат и внасят върху средствата,
предоставени под формата на ваучери за храна на служащи и чиновници, в това число на лицата, работещи по контракти за ръководство,
при изискванията на чл.209, ал.1 от ЗКПО.
В случаите, в които изплатените средства са над 200 лева месечно,
същите излизат отвън обсега на чл.209, ал.1 от ЗКПО и върху тази стойност се дължат осигуровки и разликата се включва в осигурителния приход на лицата.
В наредбата на чл.6, ал.12 от КСО не са включени лицата по чл.4, ал.10 от КСО,
а това са лицата по чл.114а, ал.1 от КТ (наетите на еднодневен трудов контракт за сезонна
селскостопанска работа). В хипотезата на предоставени такива средства на тези лица,
същите ще се смятат за застрахователен приход, върху който ще се дължат осигуровки по реда на чл.6, ал.3 от КСО, надлежно чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от НЕВДПОВ.
По трети въпрос:
В случай, че чиновник напусне работа, събитието,
че този чиновник не е получил ваучери по плануваните от сдружението способи,
не нарушава условието за общодостъпност на обществената облага.
По четвърти въпрос:
За да се смята за налична дадена обществена облага,
тя би трябвало да е разполагаем на всички наети лица, т. е. да може да се употребява по право от тях.
Това значи, че даването є е обвързано с съществуването на подписан трудов договор/договор за ръководство и надзор.
Наетите от сдружението лица по трудов контракт на съображение чл.114а, ал.1 от КТ за краткотрайна
сезонна селскостопанска работа попадат в кръга на наетите лица и надлежно обществената облага следва да е налична и за тях.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ