Знаете ли откъде идва думата Коледа
много европейски обичаи Коледа носи очебийно християнско наименование. Такива са съветското Рождество, италианското Natale със същото значение, и френското Noel посредством звукови трансформации отново от същия корен, немското Weihnachten „ светите нощи " и британският Christmas „ Христова меса ". У нас Рождество Христово е формалното църковно наименование на празника, само че всеобщо използваме названието Коледа, което е продължение на римските обичаи, написа
Римските жреци тържествено разгласявали началото на новия месец, именуван Kalendae. Календи, както и думата календар, произлиза от глагола calare – „ възгласявам ". Най-тържествено били отбелязвани януарските календи – празник на ново начало и всеобща наслада. По времето на Юстиниан в този празник се влага ново, християнско наличие, и той се разгръща от Коледа до Богоявление. Ние възприемаме думата колѧда като синоним на Рождество Христово.
Коледа, Крачун, Божич
Християнската символика е призвана да размени езическия празник на зимното слънцестоене. Тогава слънцето „ прекрачва “ от зима към лято, по тази причина празникът е бил именуван Крачун – наименование, непокътнато у румънци и унгарци като име на Коледа. След този ден денят „ просиява ", по тази причина месецът е носел остарялото наименование просинец – у нас януари, а при чехи и хървати декември. Старото име на декември у българи и албанци е било коложег, заради обичая да се палят и търкалят колела като алегоричен облик на слънцето.
В Западна България и в земите на някогашна Югославия Коледата се назовава Божич. Това е името на античен персонаж, който възпяват в коледните песни като Млада Бога. Той е знак на младостта и новото начало и се опълчва на Бъдника, символизиращ остарялата година. Бъдник се назовава особено определен дънер, който гори през цялата Бъдни вечер. В названието Бъдник учените откриват антични индоевропейски корени, сродни на индийския дявол Ahi Budhnya (Ahi «змей» от дълбините- budhпа). Понякога бъдникът се оформя с брада като дъртак и се назовава Стария господ или дедник. Изгарянето на бъдника в края на остарялата година символизира поразяването на змея посредством огън и отбелязва началото само че нов сезонен цикъл, гарантиращ изобилие.
Традиционни и по-нови традиции
С бъдника се правят ритуални дейности, в които той се третира като живо създание: хранят го, дават му да пие вино от стомната. За тази цел в пъна издълбават специфична трапчинка – „ устата на бъдника ". В трапчинката сипват масло, мед, пшеница, след това я залепват с восък. В подмяна чакат Бъдникът да ги подари със здраве и изобилие.
Обичаят да се гори дънер на Коледа е съществувал и в други европейски обичаи. Такива са британският yule log „ коледен дънер " и френският bûche de noël „ устата на Коледа ".
В началото на новото време традициите се трансформират. В доста страни е съществувал обичаят против Валпургиевата нощ да издигат украсено майско дърво, най-често бреза. В северните немски градове стартират и на Коледа да украсяват елха, която окичват с лакомства. Вместо горящия коледен дънер, на елхата се слагат свещи, които осветяват коледната нощ.
Дядо Коледа, Санта Клаус, Дядо Мраз, Ноел Баба
Образът на Коледа в Англия стартира да се персонифицира още през 15-и век, а два века по-късно за пръв път се появява името Дядо Коледа. По-късно той се слива с облика за Св. Никола, който раздава блага на децата. Сред холандските заселници в Америка името на Свети Никола е звучало Sinter Niklaas, разговорно Sante Klaas. През 19-и век американският Санта Клаус идва и в Англия, а Дядо Коледа се трансформира в скришен нощен клиент, който донася дарове.
Руският баснословен воин Морозко е бил описван като ниско старче, което санкционира неприятните и възнаграждава положителните деца. През 19-и век писателят В. Ф. Одоевски написва приказката Мороз Иванович, и последователно фолклорният персонаж се трансформира в познатия ни Дядо Мраз, съпровождан от внучката си Снежанка. След Октомврийската гражданска война Дядо Мраз, наред с всички коледни обичаи, се подлага на гонене, само че през 30-те години се завръща – този път на Нова Година, която е празник, изчистен от религиозна символика.
Сега Дядо Коледа е известен в доста страни по света. В Турция той е прочут като Ноел-баба, а в Япония – Сантакуросу.
Римските жреци тържествено разгласявали началото на новия месец, именуван Kalendae. Календи, както и думата календар, произлиза от глагола calare – „ възгласявам ". Най-тържествено били отбелязвани януарските календи – празник на ново начало и всеобща наслада. По времето на Юстиниан в този празник се влага ново, християнско наличие, и той се разгръща от Коледа до Богоявление. Ние възприемаме думата колѧда като синоним на Рождество Христово.
Коледа, Крачун, Божич
Християнската символика е призвана да размени езическия празник на зимното слънцестоене. Тогава слънцето „ прекрачва “ от зима към лято, по тази причина празникът е бил именуван Крачун – наименование, непокътнато у румънци и унгарци като име на Коледа. След този ден денят „ просиява ", по тази причина месецът е носел остарялото наименование просинец – у нас януари, а при чехи и хървати декември. Старото име на декември у българи и албанци е било коложег, заради обичая да се палят и търкалят колела като алегоричен облик на слънцето.
В Западна България и в земите на някогашна Югославия Коледата се назовава Божич. Това е името на античен персонаж, който възпяват в коледните песни като Млада Бога. Той е знак на младостта и новото начало и се опълчва на Бъдника, символизиращ остарялата година. Бъдник се назовава особено определен дънер, който гори през цялата Бъдни вечер. В названието Бъдник учените откриват антични индоевропейски корени, сродни на индийския дявол Ahi Budhnya (Ahi «змей» от дълбините- budhпа). Понякога бъдникът се оформя с брада като дъртак и се назовава Стария господ или дедник. Изгарянето на бъдника в края на остарялата година символизира поразяването на змея посредством огън и отбелязва началото само че нов сезонен цикъл, гарантиращ изобилие.
Традиционни и по-нови традиции
С бъдника се правят ритуални дейности, в които той се третира като живо създание: хранят го, дават му да пие вино от стомната. За тази цел в пъна издълбават специфична трапчинка – „ устата на бъдника ". В трапчинката сипват масло, мед, пшеница, след това я залепват с восък. В подмяна чакат Бъдникът да ги подари със здраве и изобилие.
Обичаят да се гори дънер на Коледа е съществувал и в други европейски обичаи. Такива са британският yule log „ коледен дънер " и френският bûche de noël „ устата на Коледа ".
В началото на новото време традициите се трансформират. В доста страни е съществувал обичаят против Валпургиевата нощ да издигат украсено майско дърво, най-често бреза. В северните немски градове стартират и на Коледа да украсяват елха, която окичват с лакомства. Вместо горящия коледен дънер, на елхата се слагат свещи, които осветяват коледната нощ.
Дядо Коледа, Санта Клаус, Дядо Мраз, Ноел Баба
Образът на Коледа в Англия стартира да се персонифицира още през 15-и век, а два века по-късно за пръв път се появява името Дядо Коледа. По-късно той се слива с облика за Св. Никола, който раздава блага на децата. Сред холандските заселници в Америка името на Свети Никола е звучало Sinter Niklaas, разговорно Sante Klaas. През 19-и век американският Санта Клаус идва и в Англия, а Дядо Коледа се трансформира в скришен нощен клиент, който донася дарове.
Руският баснословен воин Морозко е бил описван като ниско старче, което санкционира неприятните и възнаграждава положителните деца. През 19-и век писателят В. Ф. Одоевски написва приказката Мороз Иванович, и последователно фолклорният персонаж се трансформира в познатия ни Дядо Мраз, съпровождан от внучката си Снежанка. След Октомврийската гражданска война Дядо Мраз, наред с всички коледни обичаи, се подлага на гонене, само че през 30-те години се завръща – този път на Нова Година, която е празник, изчистен от религиозна символика.
Сега Дядо Коледа е известен в доста страни по света. В Турция той е прочут като Ноел-баба, а в Япония – Сантакуросу.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ