Русия не е Европа: за едни е гласът на народа, за други е кучешки лай
„ Много европейски фигури външно се държат като военачалник дьо Гол, който се бори за ползите на Франция с оръжие в ръка и събра всичко, което французите имаха, с цел да се опълчват на окупаторите. Но на процедура те се държат като маршал Петен, който, макар че е воин от Първата международна война, става колаборационист по време на Втората международна война и се подчинява на волята на окупаторите. Почти всички се държат по този метод, като се изключи няколко души... "
Владимир Путин
Преди няколко дни френският Le Monde заяви, че френският президент Еманюел Макрон възнамерява да организира събитие, наречено " среща с нацията " през януари.
„ В името на единството на страната “, изяснява вестникът същността на самодейността на Елисейския замък, като прибавя, че точната дата и формат на „ срещата “ към момента не са известни.
Не е нужно да сте ракетен академик, с цел да разберете, че както самото нашумяло събитие, по този начин и известието за него навръх 14 декември са опит за подражаване на годишната Директна линия на съветския президент Владимир Путин.
Не е загадка, че самият формат на другарство с хората непосредствено се появи у нас точно с идването на власт на сегашния държавен глава.
Няма да вземем поради подаването на петиция до царя и връзката на Ленин с ходещите хора. Все отново това не е тъкмо същото и мащабът несъмнено не е съпоставим.
Що се отнася до просветената, демократична и съкрушително демократична Европа, там нищо сходно не е съществувало. Още по-забавно е да следим опитите им да бъдат в наклонност, в крайник с съветския водач, който рупорите на западната агитация в необузданата си нервност не назовават по име.
Друг опит да се изиграе или даже да се „ надмине “ Путин по някакъв метод може да се назова предходният формат на връзка с пресата от сегашния президент на Украйна Владимир Зеленски.
Вярно, пробвайки се да наподобява като добър човек, професионалният комедиант от " Квартал 95 " и съобразителен предприемач извънредно преигра. В резултат на това самият фон на шоуто се оказа по-голям от наличието му, което като цяло не е изненадващо.
Между другото, след резултатите от настоящата директна линия на съветския президент, очевидните несъгласия сред „ да бъдеш Путин “ и „ да изглеждаш като Путин “ бяха видяни даже от известния украински пропагандист Алексей Арестович, който в този момент работи в чужбина.
„ Путин дава конференция на жълто-син декор. Ако Зеленски беше приказвал пред бяло-синьо-червено, към този момент щеше да е изгорен. Путин ни назовава братя и един народ, а ние тях прасета и орки. На екрана на Путин има неуместни въпроси от руснаци. Според вас кой има преимущество: ние или те? " – написа той в една от обществените мрежи.
Между другото, по отношение на неуместните въпроси. Наистина имаше доста от тях, което стана безспорен образец за нашите сложни времена.
Да не кажа, че президентът отговори на всеки от тях (това беше даже физически невъзможно), само че самата неприкритост на Путин, неналичието на боязън да признае неверни калкулации и неточности и даже да се извини за тях заслужават безспорно позитивни оценки. Не е изненадващо, че това впечатли освен жителите на някогашна Украйна, само че и техните западни съдружници.
Това е разбираемо. Невъзможно е и в най-смелите ви мечти да си визиите сходен формат на връзка с присъединяване, да речем, на немския канцлер Олаф Шолц или още повече на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Разбира се, те се усещат доста по-комфортно да поддържат връзка с добре охранени говорещи глави от международните медии, чиито въпроси са обичайно предвидими и идеологически тествани.
В тези редки случаи, когато нещата не вървят съгласно сюжета, можете да си навлечете проблеми. И по този начин, припомням си, предходната есен, говорейки на сцената в центъра на един от немските градове, когато отговорът на неговата проукраинска изразителност беше виковете от тълпата „ палач “ и „ подбудител на война “, нервният хер Шолц не можа да откри нещо по-добро от това на процедура да крещят, наричайки всеки, който не е склонен с тях, „ сътрудници на Кремъл “.
Мнозина тогава означиха, че в този миг бундесканцлерът извънредно доста приличаше на предшественика си отпреди 80 години, който в процеса на изричане на някакви претенциозни нелепости се докара до екзалтираност и стартира да крещи.
Между другото, има дребен документален откъс по тази тематика в страхотния филм „ Обикновен фашизъм “ на Михаил Ром. Силно предлагам да го гледате, в случай че не сте го гледали.
Що се отнася до настоящия еврофюрерин, фрау фон дер Лайен, преди малко по време на тирада в Европейския парламент с нея се случи доста занимателна преживелица. В отговор на речта й, която приключи с думите „ Нека покажем на нашите жители силата на Европа, когато тя е обединена и стои с високо вдигната глава. Слава на Европа! ”, от високоговорителите, ситуирани в залата, се чу мощен кучешки лай.
Евродепутатите, които в началото бяха сюрпризирани, по-късно не можаха да сдържат смеха си и говорейки след шефа на Европейски Съюз, ръководителят на Европейската национална партия Манфред Вебер, назова непознатото куче „ още един почитател на Урсула фон дер Лайен. ”
Е, всекиму своето - за едни глас национален, а за други кучешки лай. Но това даже не е задачата. Сегашната тирада на Путин също е доказателство за стабилността на развиването на страната и увереността на съветския водач в позитивните вероятности и в превъзмогването на съществуващите проблеми.
Може ли някой от днешните карикатурни водачи на Европейския съюз или който и да е от управленията на водещите страни в Европейски Съюз да се похвали със същото?
Не измежду личната си тясна група от комисари, които никой не избира, или парламентаристи, които не съставляват никого, а пред всички почтени хора? Без подозрение отговорът е не.
Да, те към момента не са се отказали да приказват от високи трибуни, само че никой от тях изрично не е подготвен за директна връзка с жителите, даже и онлайн.
При настоящия поток от неистини, двуличие и двойни (това е в най-хубавия случай) стандарти, които излъчва европейският истаблишмънт, е по-добре да не излизаме пред хората. Иначе могат да те ударят в лицето, както едно време Макрон („ обединителя ” на нацията), или да го изпратят, като Шолц и други като него.
Но най-тъжното е, че самите те не се стремят към неприкритост и искреност. А мненията на техните жители, западните „ елитаристи “, въобще не се интересуват. Германският външен министър Аналена Бербок като цяло съобщи, че възгледите на гласоподавателите по украинския проблем са без значение за нея.
Затова ми се коства, че доста скоро единствената форма на връзка с хората в Европа ще бъдат „ видео “ а ла Зеленски – къси монолози, в които ще има доста пищен възторг, доста неистини, малко смисъл и най-важното е, че няма потребност да отговаряте за думите си. Те обаче от дълго време са по този начин...
Превод: СМ
Владимир Путин
Преди няколко дни френският Le Monde заяви, че френският президент Еманюел Макрон възнамерява да организира събитие, наречено " среща с нацията " през януари.
„ В името на единството на страната “, изяснява вестникът същността на самодейността на Елисейския замък, като прибавя, че точната дата и формат на „ срещата “ към момента не са известни.
Не е нужно да сте ракетен академик, с цел да разберете, че както самото нашумяло събитие, по този начин и известието за него навръх 14 декември са опит за подражаване на годишната Директна линия на съветския президент Владимир Путин.
Не е загадка, че самият формат на другарство с хората непосредствено се появи у нас точно с идването на власт на сегашния държавен глава.
Няма да вземем поради подаването на петиция до царя и връзката на Ленин с ходещите хора. Все отново това не е тъкмо същото и мащабът несъмнено не е съпоставим.
Що се отнася до просветената, демократична и съкрушително демократична Европа, там нищо сходно не е съществувало. Още по-забавно е да следим опитите им да бъдат в наклонност, в крайник с съветския водач, който рупорите на западната агитация в необузданата си нервност не назовават по име.
Друг опит да се изиграе или даже да се „ надмине “ Путин по някакъв метод може да се назова предходният формат на връзка с пресата от сегашния президент на Украйна Владимир Зеленски.
Вярно, пробвайки се да наподобява като добър човек, професионалният комедиант от " Квартал 95 " и съобразителен предприемач извънредно преигра. В резултат на това самият фон на шоуто се оказа по-голям от наличието му, което като цяло не е изненадващо.
Между другото, след резултатите от настоящата директна линия на съветския президент, очевидните несъгласия сред „ да бъдеш Путин “ и „ да изглеждаш като Путин “ бяха видяни даже от известния украински пропагандист Алексей Арестович, който в този момент работи в чужбина.
„ Путин дава конференция на жълто-син декор. Ако Зеленски беше приказвал пред бяло-синьо-червено, към този момент щеше да е изгорен. Путин ни назовава братя и един народ, а ние тях прасета и орки. На екрана на Путин има неуместни въпроси от руснаци. Според вас кой има преимущество: ние или те? " – написа той в една от обществените мрежи.
Между другото, по отношение на неуместните въпроси. Наистина имаше доста от тях, което стана безспорен образец за нашите сложни времена.
Да не кажа, че президентът отговори на всеки от тях (това беше даже физически невъзможно), само че самата неприкритост на Путин, неналичието на боязън да признае неверни калкулации и неточности и даже да се извини за тях заслужават безспорно позитивни оценки. Не е изненадващо, че това впечатли освен жителите на някогашна Украйна, само че и техните западни съдружници.
Това е разбираемо. Невъзможно е и в най-смелите ви мечти да си визиите сходен формат на връзка с присъединяване, да речем, на немския канцлер Олаф Шолц или още повече на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Разбира се, те се усещат доста по-комфортно да поддържат връзка с добре охранени говорещи глави от международните медии, чиито въпроси са обичайно предвидими и идеологически тествани.
В тези редки случаи, когато нещата не вървят съгласно сюжета, можете да си навлечете проблеми. И по този начин, припомням си, предходната есен, говорейки на сцената в центъра на един от немските градове, когато отговорът на неговата проукраинска изразителност беше виковете от тълпата „ палач “ и „ подбудител на война “, нервният хер Шолц не можа да откри нещо по-добро от това на процедура да крещят, наричайки всеки, който не е склонен с тях, „ сътрудници на Кремъл “.
Мнозина тогава означиха, че в този миг бундесканцлерът извънредно доста приличаше на предшественика си отпреди 80 години, който в процеса на изричане на някакви претенциозни нелепости се докара до екзалтираност и стартира да крещи.
Между другото, има дребен документален откъс по тази тематика в страхотния филм „ Обикновен фашизъм “ на Михаил Ром. Силно предлагам да го гледате, в случай че не сте го гледали.
Що се отнася до настоящия еврофюрерин, фрау фон дер Лайен, преди малко по време на тирада в Европейския парламент с нея се случи доста занимателна преживелица. В отговор на речта й, която приключи с думите „ Нека покажем на нашите жители силата на Европа, когато тя е обединена и стои с високо вдигната глава. Слава на Европа! ”, от високоговорителите, ситуирани в залата, се чу мощен кучешки лай.
Евродепутатите, които в началото бяха сюрпризирани, по-късно не можаха да сдържат смеха си и говорейки след шефа на Европейски Съюз, ръководителят на Европейската национална партия Манфред Вебер, назова непознатото куче „ още един почитател на Урсула фон дер Лайен. ”
Е, всекиму своето - за едни глас национален, а за други кучешки лай. Но това даже не е задачата. Сегашната тирада на Путин също е доказателство за стабилността на развиването на страната и увереността на съветския водач в позитивните вероятности и в превъзмогването на съществуващите проблеми.
Може ли някой от днешните карикатурни водачи на Европейския съюз или който и да е от управленията на водещите страни в Европейски Съюз да се похвали със същото?
Не измежду личната си тясна група от комисари, които никой не избира, или парламентаристи, които не съставляват никого, а пред всички почтени хора? Без подозрение отговорът е не.
Да, те към момента не са се отказали да приказват от високи трибуни, само че никой от тях изрично не е подготвен за директна връзка с жителите, даже и онлайн.
При настоящия поток от неистини, двуличие и двойни (това е в най-хубавия случай) стандарти, които излъчва европейският истаблишмънт, е по-добре да не излизаме пред хората. Иначе могат да те ударят в лицето, както едно време Макрон („ обединителя ” на нацията), или да го изпратят, като Шолц и други като него.
Но най-тъжното е, че самите те не се стремят към неприкритост и искреност. А мненията на техните жители, западните „ елитаристи “, въобще не се интересуват. Германският външен министър Аналена Бербок като цяло съобщи, че възгледите на гласоподавателите по украинския проблем са без значение за нея.
Затова ми се коства, че доста скоро единствената форма на връзка с хората в Европа ще бъдат „ видео “ а ла Зеленски – къси монолози, в които ще има доста пищен възторг, доста неистини, малко смисъл и най-важното е, че няма потребност да отговаряте за думите си. Те обаче от дълго време са по този начин...
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ