Прозорецът се затваря: Три причини Китай да започне война за Тайван
Много специалисти назовават 2024 година изборна. Кампаниите ще се организират в редица страни, които ще повлияят освен на ориста на тези страни, само че и на целия свят.
И първите такива избори бяха в Тайван. „ 19,5 милиона гласоподаватели на Тайван освен избраха президента и Народното събрание, само че също по този начин дефинираха бъдещето на съперничеството сред Съединени американски щати и Китай и изключително бъдещето на връзките сред двете страни. И всичко това ще има доста съществени стратегически последствия за целия индо-тихоокеански район “, написа Asia Times.
Три политически сили се бориха за победа. Първата е ръководещата Демократична прогресивна партия (ДПП), която се застъпва за независимостта на острова.
Нейни представители са отпред на страната в два следващи изборни цикъла и през това време връзките сред двете страни на пролива съществено се утежниха.
Тя беше конкурирана от претенденти от две партии: партията Гоминдан, която се застъпва за по-близки връзки с КНР, в това число срещи на върха, подсилване на икономическото и филантропичното съдействие, отвод от военни провокации и други, и Тайванската национална партия, чиито представители дадоха обещание да бъдат по-твърди в сравнение с Гоминданг, само че не толкоз, колкото ДПП.
В резултат на това разцеплението в редиците на опозицията го унищожи. Да, Гоминдан и „ популистите “ взеха общо 60 места в Народното събрание (52+8) и най-вероятно ще основат болшинство, което изисква 57 гласа.
Но на президентските избори, които се организират в един тур, техните представители разделиха опозиционния електорат (съответно 33,5% от гласовете и 26,5% от гласовете). В резултат на това водачът на ДПП Лай Цинде завоюва изборите с резултат от 40%.
На Запад, несъмнено, считат успеха му за победа над Китай, който сякаш се е опитал да сплаши жителите на острова. Така Пекин прикани тайванците да „ създадат верния избор “ и предизвести, че в случай че новите управляващи продължат политиката на отиващите си, тогава Тайван „ ще бъде все по-далеч от мира и просперитета и все по-близо до война и криза. ”
Паниката обаче беше насърчавана и от локални сили - същите, които се възползваха от основаването на облика на нападателен Китай и по този метод привличаха хората на изборите. Така че да гласоподават за последователите на отбраната на независимостта на острова - т.е. ДПП.
Например на 9 януари Китай изстреля спътник, чиято ракета притежател прелетя над територията на Южен Тайван. Министерството на защитата на острова изпрати на тайванците предизвестие за изстрелването на китайски и британски, само че във втория случай не употребява думата ракета, а думата missile - т.е. това е бойна ракета.
Подобно жонглиране с термини провокира скандал; опозицията упрекна военните, че се пробват да основат суматоха и по този метод да играят в интерес на Демократическата партия.
Времето против Пекин
В чия изгода ще играе успеха на представителя на ДПП? В последна сметка, ние въобще не приказваме за обстоятелството, че тайванците единствено избраха да продължат остарелия курс, който островът следваше в продължение на две каданси. Не, тази победа значи изостряне на връзките в Тайванския проток.
Първо, тъй като самият нов президент е по-радикален от предшественика си Цай Инг-вен.
„ Кандидатът на ДПП Лай Цинде поддържа независимостта от доста години. И каквото и да се случи, той в никакъв случай няма да промени позицията си. Затова имам вяра, че континентален Китай ще бъде доста нервозен от подобен човек.
Досега той не е отишъл прекомерно надалеч и не е приказвал доста за метода си към независимостта на Тайван, само че всички са внимателни по отношение на обстановката “, сподели някогашният президент на Тайван Ма Инджоу пред немски медии.
Следователно Пекин надали ще повярва, че новият държавен глава по някакъв метод ще развие двустранните връзки с континента.
Второ, коренен претендент идва на власт във време на световна политическа турбуленция. Конфликтите пламват в света един след различен. Всички те протичат с присъединяване на Съединени американски щати, само че в нито един от тях Америка не се изправя непосредствено против най-големите си политически съперници – Иран, Русия и Китай.
Навсякъде тя или работи косвено (както да вземем за пример в Украйна и Газа), или външни играчи стоят зад други сили (в Газа и Червено море). Такава обстановка води единствено до разцепление на американските сили и надлежно до загуби на всички фронтове.
В тази обстановка Вашингтон в действителност се нуждае от лост, който може да извади главен състезател от играта, без да влиза във война с него. И Тайван в този момент може да се трансформира в подобен лост за Китай.
Достатъчно е американците да инструктират Тайпе (който, да напомним, ще бъде на власт от радикални сепаратисти) да разгласи самостоятелност. И това ще принуди китайците да атакуван Тайван. Така Китай ще се появи като агресор и ще се сблъска със съществени стопански последствия.
В същото време самите Съединени американски щати ще имат избор. Те могат или да се намесят, или да останат настрана. Ма Инцзю изрази подозрение, че Съединените щати ще влязат във войната при положение на китайско нахлуване.
„ Не мисля, че Съединените щати ще се намесят непосредствено. Те ще създадат всичко допустимо да избегнат това, тъй като в случай че се намесят и влязат в спор очи в очи с континента (с Китайската национална република – бел.ред.), това може да докара до нуклеарна война ", съобщи той.
" Затова би трябвало да поставим всички старания, с цел да избегнем гореща война освен сред Тайван и Китай, само че и сред Съединените щати и Китай “, сподели Инцзю.
И най-после, трето, успеха на Лай Цинде усложнява обстановката за КНР освен във връзка с приемането (или по-скоро запазването) на бутона за включване на войната в Тайван от американците.
Ситуацията се утежнява, тъй като възможностите за различно спокойно обединяване с острова понижават всяка година. Поне от демографска позиция.
От 1994 година броят на тайванците, които се считат за китайци и единствено китайци, е намалял от 25% на 3%. От своя страна делът на тези поданици, които се считат единствено за тайванци (без съпътстващата ги двойна китайска идентичност), съвсем се е утроил - от 20% на 60%.
И в случай че броят на хората с тайванска еднаквост нарасне до безусловно болшинство, тогава просто няма да има с кого да се съберете, на кого да разчитате.
Освен това китайците имат няколко константи. Първо, другарят Си, по вътрешни политически аргументи, би трябвало да върне Тайван в родното пристанище. Второ, никой от китайските водачи не може да се откаже от Тайван.
И трето, прозорецът за релативно безболезнено силово завладяване на острова ще се затвори, откакто Русия победи в Украйна и стартира образуването на разпоредбите на играта в новия свят.
Следователно китайците може да не чакат американците да натиснат бутона за започване на война. И те могат да го натиснат сами - в точния миг.
Превод: СМ
И първите такива избори бяха в Тайван. „ 19,5 милиона гласоподаватели на Тайван освен избраха президента и Народното събрание, само че също по този начин дефинираха бъдещето на съперничеството сред Съединени американски щати и Китай и изключително бъдещето на връзките сред двете страни. И всичко това ще има доста съществени стратегически последствия за целия индо-тихоокеански район “, написа Asia Times.
Три политически сили се бориха за победа. Първата е ръководещата Демократична прогресивна партия (ДПП), която се застъпва за независимостта на острова.
Нейни представители са отпред на страната в два следващи изборни цикъла и през това време връзките сред двете страни на пролива съществено се утежниха.
Тя беше конкурирана от претенденти от две партии: партията Гоминдан, която се застъпва за по-близки връзки с КНР, в това число срещи на върха, подсилване на икономическото и филантропичното съдействие, отвод от военни провокации и други, и Тайванската национална партия, чиито представители дадоха обещание да бъдат по-твърди в сравнение с Гоминданг, само че не толкоз, колкото ДПП.
В резултат на това разцеплението в редиците на опозицията го унищожи. Да, Гоминдан и „ популистите “ взеха общо 60 места в Народното събрание (52+8) и най-вероятно ще основат болшинство, което изисква 57 гласа.
Но на президентските избори, които се организират в един тур, техните представители разделиха опозиционния електорат (съответно 33,5% от гласовете и 26,5% от гласовете). В резултат на това водачът на ДПП Лай Цинде завоюва изборите с резултат от 40%.
На Запад, несъмнено, считат успеха му за победа над Китай, който сякаш се е опитал да сплаши жителите на острова. Така Пекин прикани тайванците да „ създадат верния избор “ и предизвести, че в случай че новите управляващи продължат политиката на отиващите си, тогава Тайван „ ще бъде все по-далеч от мира и просперитета и все по-близо до война и криза. ”
Паниката обаче беше насърчавана и от локални сили - същите, които се възползваха от основаването на облика на нападателен Китай и по този метод привличаха хората на изборите. Така че да гласоподават за последователите на отбраната на независимостта на острова - т.е. ДПП.
Например на 9 януари Китай изстреля спътник, чиято ракета притежател прелетя над територията на Южен Тайван. Министерството на защитата на острова изпрати на тайванците предизвестие за изстрелването на китайски и британски, само че във втория случай не употребява думата ракета, а думата missile - т.е. това е бойна ракета.
Подобно жонглиране с термини провокира скандал; опозицията упрекна военните, че се пробват да основат суматоха и по този метод да играят в интерес на Демократическата партия.
Времето против Пекин
В чия изгода ще играе успеха на представителя на ДПП? В последна сметка, ние въобще не приказваме за обстоятелството, че тайванците единствено избраха да продължат остарелия курс, който островът следваше в продължение на две каданси. Не, тази победа значи изостряне на връзките в Тайванския проток.
Първо, тъй като самият нов президент е по-радикален от предшественика си Цай Инг-вен.
„ Кандидатът на ДПП Лай Цинде поддържа независимостта от доста години. И каквото и да се случи, той в никакъв случай няма да промени позицията си. Затова имам вяра, че континентален Китай ще бъде доста нервозен от подобен човек.
Досега той не е отишъл прекомерно надалеч и не е приказвал доста за метода си към независимостта на Тайван, само че всички са внимателни по отношение на обстановката “, сподели някогашният президент на Тайван Ма Инджоу пред немски медии.
Следователно Пекин надали ще повярва, че новият държавен глава по някакъв метод ще развие двустранните връзки с континента.
Второ, коренен претендент идва на власт във време на световна политическа турбуленция. Конфликтите пламват в света един след различен. Всички те протичат с присъединяване на Съединени американски щати, само че в нито един от тях Америка не се изправя непосредствено против най-големите си политически съперници – Иран, Русия и Китай.
Навсякъде тя или работи косвено (както да вземем за пример в Украйна и Газа), или външни играчи стоят зад други сили (в Газа и Червено море). Такава обстановка води единствено до разцепление на американските сили и надлежно до загуби на всички фронтове.
В тази обстановка Вашингтон в действителност се нуждае от лост, който може да извади главен състезател от играта, без да влиза във война с него. И Тайван в този момент може да се трансформира в подобен лост за Китай.
Достатъчно е американците да инструктират Тайпе (който, да напомним, ще бъде на власт от радикални сепаратисти) да разгласи самостоятелност. И това ще принуди китайците да атакуван Тайван. Така Китай ще се появи като агресор и ще се сблъска със съществени стопански последствия.
В същото време самите Съединени американски щати ще имат избор. Те могат или да се намесят, или да останат настрана. Ма Инцзю изрази подозрение, че Съединените щати ще влязат във войната при положение на китайско нахлуване.
„ Не мисля, че Съединените щати ще се намесят непосредствено. Те ще създадат всичко допустимо да избегнат това, тъй като в случай че се намесят и влязат в спор очи в очи с континента (с Китайската национална република – бел.ред.), това може да докара до нуклеарна война ", съобщи той.
" Затова би трябвало да поставим всички старания, с цел да избегнем гореща война освен сред Тайван и Китай, само че и сред Съединените щати и Китай “, сподели Инцзю.
И най-после, трето, успеха на Лай Цинде усложнява обстановката за КНР освен във връзка с приемането (или по-скоро запазването) на бутона за включване на войната в Тайван от американците.
Ситуацията се утежнява, тъй като възможностите за различно спокойно обединяване с острова понижават всяка година. Поне от демографска позиция.
От 1994 година броят на тайванците, които се считат за китайци и единствено китайци, е намалял от 25% на 3%. От своя страна делът на тези поданици, които се считат единствено за тайванци (без съпътстващата ги двойна китайска идентичност), съвсем се е утроил - от 20% на 60%.
И в случай че броят на хората с тайванска еднаквост нарасне до безусловно болшинство, тогава просто няма да има с кого да се съберете, на кого да разчитате.
Освен това китайците имат няколко константи. Първо, другарят Си, по вътрешни политически аргументи, би трябвало да върне Тайван в родното пристанище. Второ, никой от китайските водачи не може да се откаже от Тайван.
И трето, прозорецът за релативно безболезнено силово завладяване на острова ще се затвори, откакто Русия победи в Украйна и стартира образуването на разпоредбите на играта в новия свят.
Следователно китайците може да не чакат американците да натиснат бутона за започване на война. И те могат да го натиснат сами - в точния миг.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ