Да защитаваш Русия, а не България, не е нещо ново в нашата история
Сподели
Да защитаваш ползите на Русия против ползите на твоята лична страна, не е нещо ново за България. Така е било и през месец януари преди тъкмо 138 години. Тогава група русофили става изключително дейна и показва Съединението като робия, а същинската независимост като славянско единение с Русия.
Те са офицери русофили, открити в Румъния. Обединени са в български емигрантски комитет. През януари 1887 година те стават изключително дейни: наводняват България с позиви, манифести, хвърчащи листове, печатни възвания и секрети писма. Но коя е повода за тази трескава активност?
Нека се върнем с 15 месеца обратно и ще разберем.
На 6 септември 1885 година Българският скришен централен революционен комитет (БТЦРК) и офицерите от източнорумелийската милиция прогласяват в Пловдив Съединението с Княжество България. Българският княз Александър I застава зад акцията и навлиза в османската самостоятелна провинция Източна Румелия.
Русия се афишира срещу акта от 6 септември. Тя изтегля своите към 200 съветски офицери от българската войска, както и съветския военачалник, който извършва функционалностите на български боен министър.
Лишена от огромна част от висшите си офицери, младата българска армия въпреки всичко съумява да отблъсне нападението на сръбския крал Милан и по този метод да утвърди интернационално в първите месеци на 1886 година Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
В идващите месеци обаче вярната на Русия и нейната политика русофилска съпротива в страната стартира неимоверна акция против бранителя на Съединението и лидера на българската армия по време на войната със Сърбия – княз Александър I Батенберг.
На 9 август 1886 година офицери русофили реализират прелом и го отстраняват от престола.
Въпреки сполучливия в идващите дни контрапреврат, управителен от ръководителя на Народното събрание Стефан Стамболов, и завръщането на детронирания държател в България, той въпреки всичко би трябвало да напусне страната.
Във времето, в което престолът е овакантен, Княжеството се ръководи краткотрайно от регентство отпред със самия Стефан Стамболов.
Офицерите русофили готвят протест
След време участниците в преврата от 9 август 1886 година емигрират в Румъния. Подпомогнати от Азиатския департамент в Петербург, в януарските дни на 1887 година те приготвят от румънска територия протест в България за събаряне на регентството и връщането към времето от преди Съединението.
При възможен опит на ръководещите в София да върнат някогашния княз Александър I, съветският цар Александър III прави съществени подмятания за съветска окупация на България със единодушието на Турция. Предвижда се основаването в София на краткотрайно държавно управление, угодно на Петербург, оставяне на страната за известно време без княз, завръщане на съветските офицери в страната и назначение още веднъж на съветски боен министър.
Това е и повода за упоменатите първоначално хвърчащи листове и позиви, призоваващи офицерството и популацията в България към въоръжен протест против „ узурпаторите “ от регентството.
За задачата се планува първоначално да бъдат употребявани силите на гарнизоните в Русе и Силистра. Съзаклятието се приготвя в букурещкия хотел „ Симон “ от офицерите майор Петър Груев, капитан Анастас Бендерев, майор Радко Димитриев и други. Те откриват връзки с видни лица в Северна България.
След години командирът на Дунавския полк капитан Вълков си спомня по какъв начин споделил на Радко Димитриев и другарите му в хотела: „ Съжалявам, че тук, гдето преди 10 години е имало комитет за свободата на България, в този момент работите за нейното поробвание. “
Срещу Съединението и за Русия. Пропагандата на протеста
За да приготви настроенията на юг от Дунава за идния протест емигрантският комитет приготвя и разпраща в Княжеството упоменатите първоначално пропагандни материали.
От негово име в Браила е издадена и публикувана на юг от Дунава още и брошурата “Нашето състояние ”. Нейната изразителност е ориентирана против англичани и немци, на които се твърди, че са се продали регентите отпред със Стамболов.
Текстът се опълчва още на Търновската конституция. Той показва Русия като привързана и грижеща се за българите, които ѝ отвръщат само с непризнателност. Упорито се разказва интервалът след Съединението от 6 септември 1885 година като черна страница в българската история спрямо „ преобладающето въздействие на русите “ преди този момент. Единствено превратът от 9 август 1886 година с отстраняването на княз Александър I се показва като някакъв ярък проблясък, последван от още по-тежки времена за България и отдалечаването ѝ от Русия.
Специален печатен орган, носещ неслучайно името „ Девети Август “, опълчва с необуздан език „ славянството “ отпред с Русия на „ швабщината “ и „ чифутите англичани и немци “. През цялото време вестникът клейми невъздържано датата 6 септември и Съединението, осъществени без единодушието на Русия, смятайки ги за източник на всички несгоди сполетели българското общество.
Изданието настойчиво приказва настрана за „ България “ и за „ Източна Румелия “ (внушавайки по този метод за незаконността на Съединението) като използва за популацията на юг от Балкана даже понятието „ румелийци “.
На 10 януари 1887 година комитетът в Букурещ насочва и едно особено „ Възвание към българския народ “. Обявявайки се против Съединението и управляващите в България, съзаклятниците са напълно красноречиви за задачите и желанията си и упорстват за следното:
„ Братя българи, тежки, ужасни времена претърпява България от 15 месеца насам. Разсипа се хубавото ни родно място. От най-свободен народ, какъвто бяхме преди 6 септември 1885 година, обърнахме се на черни плебеи под тиранията на един чужденец-авантюрист и на наши неколцина изверги; земята ни се раздра, вместо да се съедини; сиромашията и голотията ни налетяха; хиляди челяди се покриха с черно; тъмниците се препълниха с жертви (…) Братя, скоро ще чуете зова на отечеството, което ще изиска от вас да грабнете оръжие, с цел да браните не към този момент границите и достойнството му, а да спасите съществуванието му. Долу тираните на България! Смърт на британските прислужници! Да живее България свободна и славянска. “
Премълчавано и маргинализирано, Съединението в никакъв случай не се е представяло публично в комунистическа България в отрицателна светлина. Но въпреки всичко във втория том от тритомната „ История на България “ от 1962 година горното възвание е поместено напълно в положителен проект.
А четейки сходни документи през януари 1887 – тъкмо преди 138 години – Стефан Стамболов написва в дневника си: „ Бедни и злочести български деца, единствено възприятие от безпределна жал чувствам към вас. Защото вие сте към този момент изгубени за вашата майка и сте станали оръдие на нейния килърка. “
*Текстът е оповестен в „ „. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Да защитаваш ползите на Русия против ползите на твоята лична страна, не е нещо ново за България. Така е било и през месец януари преди тъкмо 138 години. Тогава група русофили става изключително дейна и показва Съединението като робия, а същинската независимост като славянско единение с Русия.
Те са офицери русофили, открити в Румъния. Обединени са в български емигрантски комитет. През януари 1887 година те стават изключително дейни: наводняват България с позиви, манифести, хвърчащи листове, печатни възвания и секрети писма. Но коя е повода за тази трескава активност?
Нека се върнем с 15 месеца обратно и ще разберем.
На 6 септември 1885 година Българският скришен централен революционен комитет (БТЦРК) и офицерите от източнорумелийската милиция прогласяват в Пловдив Съединението с Княжество България. Българският княз Александър I застава зад акцията и навлиза в османската самостоятелна провинция Източна Румелия.
Русия се афишира срещу акта от 6 септември. Тя изтегля своите към 200 съветски офицери от българската войска, както и съветския военачалник, който извършва функционалностите на български боен министър.
Лишена от огромна част от висшите си офицери, младата българска армия въпреки всичко съумява да отблъсне нападението на сръбския крал Милан и по този метод да утвърди интернационално в първите месеци на 1886 година Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
В идващите месеци обаче вярната на Русия и нейната политика русофилска съпротива в страната стартира неимоверна акция против бранителя на Съединението и лидера на българската армия по време на войната със Сърбия – княз Александър I Батенберг.
На 9 август 1886 година офицери русофили реализират прелом и го отстраняват от престола.
Въпреки сполучливия в идващите дни контрапреврат, управителен от ръководителя на Народното събрание Стефан Стамболов, и завръщането на детронирания държател в България, той въпреки всичко би трябвало да напусне страната.
Във времето, в което престолът е овакантен, Княжеството се ръководи краткотрайно от регентство отпред със самия Стефан Стамболов.
Офицерите русофили готвят протест
След време участниците в преврата от 9 август 1886 година емигрират в Румъния. Подпомогнати от Азиатския департамент в Петербург, в януарските дни на 1887 година те приготвят от румънска територия протест в България за събаряне на регентството и връщането към времето от преди Съединението.
При възможен опит на ръководещите в София да върнат някогашния княз Александър I, съветският цар Александър III прави съществени подмятания за съветска окупация на България със единодушието на Турция. Предвижда се основаването в София на краткотрайно държавно управление, угодно на Петербург, оставяне на страната за известно време без княз, завръщане на съветските офицери в страната и назначение още веднъж на съветски боен министър.
Това е и повода за упоменатите първоначално хвърчащи листове и позиви, призоваващи офицерството и популацията в България към въоръжен протест против „ узурпаторите “ от регентството.
За задачата се планува първоначално да бъдат употребявани силите на гарнизоните в Русе и Силистра. Съзаклятието се приготвя в букурещкия хотел „ Симон “ от офицерите майор Петър Груев, капитан Анастас Бендерев, майор Радко Димитриев и други. Те откриват връзки с видни лица в Северна България.
След години командирът на Дунавския полк капитан Вълков си спомня по какъв начин споделил на Радко Димитриев и другарите му в хотела: „ Съжалявам, че тук, гдето преди 10 години е имало комитет за свободата на България, в този момент работите за нейното поробвание. “
Срещу Съединението и за Русия. Пропагандата на протеста
За да приготви настроенията на юг от Дунава за идния протест емигрантският комитет приготвя и разпраща в Княжеството упоменатите първоначално пропагандни материали.
От негово име в Браила е издадена и публикувана на юг от Дунава още и брошурата “Нашето състояние ”. Нейната изразителност е ориентирана против англичани и немци, на които се твърди, че са се продали регентите отпред със Стамболов.
Текстът се опълчва още на Търновската конституция. Той показва Русия като привързана и грижеща се за българите, които ѝ отвръщат само с непризнателност. Упорито се разказва интервалът след Съединението от 6 септември 1885 година като черна страница в българската история спрямо „ преобладающето въздействие на русите “ преди този момент. Единствено превратът от 9 август 1886 година с отстраняването на княз Александър I се показва като някакъв ярък проблясък, последван от още по-тежки времена за България и отдалечаването ѝ от Русия.
Специален печатен орган, носещ неслучайно името „ Девети Август “, опълчва с необуздан език „ славянството “ отпред с Русия на „ швабщината “ и „ чифутите англичани и немци “. През цялото време вестникът клейми невъздържано датата 6 септември и Съединението, осъществени без единодушието на Русия, смятайки ги за източник на всички несгоди сполетели българското общество.
Изданието настойчиво приказва настрана за „ България “ и за „ Източна Румелия “ (внушавайки по този метод за незаконността на Съединението) като използва за популацията на юг от Балкана даже понятието „ румелийци “.
На 10 януари 1887 година комитетът в Букурещ насочва и едно особено „ Възвание към българския народ “. Обявявайки се против Съединението и управляващите в България, съзаклятниците са напълно красноречиви за задачите и желанията си и упорстват за следното:
„ Братя българи, тежки, ужасни времена претърпява България от 15 месеца насам. Разсипа се хубавото ни родно място. От най-свободен народ, какъвто бяхме преди 6 септември 1885 година, обърнахме се на черни плебеи под тиранията на един чужденец-авантюрист и на наши неколцина изверги; земята ни се раздра, вместо да се съедини; сиромашията и голотията ни налетяха; хиляди челяди се покриха с черно; тъмниците се препълниха с жертви (…) Братя, скоро ще чуете зова на отечеството, което ще изиска от вас да грабнете оръжие, с цел да браните не към този момент границите и достойнството му, а да спасите съществуванието му. Долу тираните на България! Смърт на британските прислужници! Да живее България свободна и славянска. “
Премълчавано и маргинализирано, Съединението в никакъв случай не се е представяло публично в комунистическа България в отрицателна светлина. Но въпреки всичко във втория том от тритомната „ История на България “ от 1962 година горното възвание е поместено напълно в положителен проект.
А четейки сходни документи през януари 1887 – тъкмо преди 138 години – Стефан Стамболов написва в дневника си: „ Бедни и злочести български деца, единствено възприятие от безпределна жал чувствам към вас. Защото вие сте към този момент изгубени за вашата майка и сте станали оръдие на нейния килърка. “
*Текстът е оповестен в „ „. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ