Станислав Младенов: Ревизираният План за възстановяване и устойчивост помага повече на банките, а не на малкия и среден бизнес
Много е значимо час по-скоро Планът да бъде наведен в деяние, с цел да не слагаме в риск българската стопанска система, безапелационен е специалистът на Българска социалистическа партия - София
Ревизираният План за възобновяване и резистентност оказва помощ повече на банките, а не на дребния и междинен бизнес. Това е мнението на Станислав Младенов, специалист в Съвета по стопанска система към Софийската градска организация на Българска социалистическа партия. Той разяснява ревизираната от специалистите на служебния кабинет версия, която беше оповестена на 20-ти юли в края на деня. Една от най-хубавите промени е обвързвана с някогашния фонд за " Декарбонизация ", който в този момент към този момент е наименуван процедура " Декарбонизация посредством вложения във възобновима сила и енергийна успеваемост ". В него плануваната безплатна помощ е в границите на 50%.
Общият извод в процедурата за софтуерна рационализация обаче е, че след преправянето на Плана, са увеличени средствата за финансови принадлежности, само че няма покачване на безвъзмездните помощи.
" Не разбирам логиката на всичко това. В самия планов фиш е записано, че съществува огромна ликвидност в банковия бранш и най-много голяма задлъжнялост на дребните и междинни предприятия. И в това време страната взема решение, че ще лекува този проблем като дава още повече заеми на дребните и междинни предприятия. Тоест - дава им още от същата отрова. Държавата не лекува казуса с разпределяне на безплатни средства, с които дребните и междинни предприятия да понижат задлъжнялостта си, а ги води към още по-голяма задлъжнялост ", сподели Младенов.
Той добави, че сега на пазара се оферират финансови принадлежности на стойност близо милиард и половина, а от тях са усвоени не повече от 30%. " На пазара има голям запас, който стои и чака да бъде взет. Тоест, няма търсене на тези финансови принадлежности. Защо е належащо да бъдат предлагани още от тях?! Това е неприятен метод. Освен това, тези средства се оферират от банките. Банките обаче дават заеми на бизнеси, които не са закъсали и в рецесия, а са в цветущо икономическо положение, с цел да може по-късно да няма проблем с връщането им. Тоест, с заеми няма да бъде изпълнена задачата страната да помогне на дребните и междинни предприятия. А това ще докара до несъответствия в стопанската система и икономическите субекти ", безапелационен е специалистът по стопанска система на Българска социалистическа партия - София.
Според Младенов, надалеч по-далновидно е да бъде реализиран баланс във връзка с фондовете за софтуерна рационализация в Плана за възобновяване и резистентност. " Бюджетът би трябвало да бъде повишен и да е най-малко 400 милиона лв., колкото беше в остарялата версия. Това оттегляне, което е направено при проверката в този момент в интерес на финансовите принадлежности, би трябвало да бъде отстранено ", безапелационен е той.
Станислав Младенов призна, че не схваща за какво България продължава да не се възползва от опцията, която предлага Европейският съюз, за нисколихвени заеми. " В проектите за възобновяване и резистентност има два съставния елемент - единият е безвъзмездната финансова помощ, другият са нисколихвените заеми. Защо се възползваме от безвъзмездната финансова помощ, която тук за българския бизнес нашата страна ги предлага под формата на заеми, а не взимаме нисколихвените заеми?! Не виждам причина страната ни да не изтегли 5 милиарда нисколихвен заем, с който да инжектира българската стопанска система и да провокира взрив, да завърти колелото по образеца на останалите страни. Вземете даже Гърция, да вземем за пример... Защо не се възползваме от заемите, които ни се поставят, като заеми и от безвъзмездната финансова помощ като такава, вместо тази безплатна финансова помощ да я трансформираме в заеми?! ", изясни той.
Експертът в Съвета по стопанска система към Българска социалистическа партия - София подсети, че зад дребните и междинни предприятия стоят голям брой човешки ориси, тъй като към 70% от българите са ангажирани там. " Има още един огромен проблем, който сега е неглижиран, само че ще ни сполети скоро. Държавите, които към този момент имат зелена светлина да получат първите средства по Плановете за възобновяване и резистентност, през септември-октомври ще ги налеят в стопанските системи си. Свежите пари в послание ще доведат до повишаване на цените, до инфлация. По това време ние, в България, още няма да сме получили никакви средства. Бизнесът ни няма да е конкурентен, защото няма да разполага с запас. А българската стопанска система е експортно насочена. И това ще докара до банкрути. Ще вървим към беднотия, която ще провокира протести. Това е действен риск, който е с висока степен на възможност. Ето за какво е извънредно значимо да приведем в деяние Плана за възобновяване и резистентност час по-скоро ", добави Станислав Младенов.
Ревизираният План за възобновяване и резистентност оказва помощ повече на банките, а не на дребния и междинен бизнес. Това е мнението на Станислав Младенов, специалист в Съвета по стопанска система към Софийската градска организация на Българска социалистическа партия. Той разяснява ревизираната от специалистите на служебния кабинет версия, която беше оповестена на 20-ти юли в края на деня. Една от най-хубавите промени е обвързвана с някогашния фонд за " Декарбонизация ", който в този момент към този момент е наименуван процедура " Декарбонизация посредством вложения във възобновима сила и енергийна успеваемост ". В него плануваната безплатна помощ е в границите на 50%.
Общият извод в процедурата за софтуерна рационализация обаче е, че след преправянето на Плана, са увеличени средствата за финансови принадлежности, само че няма покачване на безвъзмездните помощи.
" Не разбирам логиката на всичко това. В самия планов фиш е записано, че съществува огромна ликвидност в банковия бранш и най-много голяма задлъжнялост на дребните и междинни предприятия. И в това време страната взема решение, че ще лекува този проблем като дава още повече заеми на дребните и междинни предприятия. Тоест - дава им още от същата отрова. Държавата не лекува казуса с разпределяне на безплатни средства, с които дребните и междинни предприятия да понижат задлъжнялостта си, а ги води към още по-голяма задлъжнялост ", сподели Младенов.
Той добави, че сега на пазара се оферират финансови принадлежности на стойност близо милиард и половина, а от тях са усвоени не повече от 30%. " На пазара има голям запас, който стои и чака да бъде взет. Тоест, няма търсене на тези финансови принадлежности. Защо е належащо да бъдат предлагани още от тях?! Това е неприятен метод. Освен това, тези средства се оферират от банките. Банките обаче дават заеми на бизнеси, които не са закъсали и в рецесия, а са в цветущо икономическо положение, с цел да може по-късно да няма проблем с връщането им. Тоест, с заеми няма да бъде изпълнена задачата страната да помогне на дребните и междинни предприятия. А това ще докара до несъответствия в стопанската система и икономическите субекти ", безапелационен е специалистът по стопанска система на Българска социалистическа партия - София.
Според Младенов, надалеч по-далновидно е да бъде реализиран баланс във връзка с фондовете за софтуерна рационализация в Плана за възобновяване и резистентност. " Бюджетът би трябвало да бъде повишен и да е най-малко 400 милиона лв., колкото беше в остарялата версия. Това оттегляне, което е направено при проверката в този момент в интерес на финансовите принадлежности, би трябвало да бъде отстранено ", безапелационен е той.
Станислав Младенов призна, че не схваща за какво България продължава да не се възползва от опцията, която предлага Европейският съюз, за нисколихвени заеми. " В проектите за възобновяване и резистентност има два съставния елемент - единият е безвъзмездната финансова помощ, другият са нисколихвените заеми. Защо се възползваме от безвъзмездната финансова помощ, която тук за българския бизнес нашата страна ги предлага под формата на заеми, а не взимаме нисколихвените заеми?! Не виждам причина страната ни да не изтегли 5 милиарда нисколихвен заем, с който да инжектира българската стопанска система и да провокира взрив, да завърти колелото по образеца на останалите страни. Вземете даже Гърция, да вземем за пример... Защо не се възползваме от заемите, които ни се поставят, като заеми и от безвъзмездната финансова помощ като такава, вместо тази безплатна финансова помощ да я трансформираме в заеми?! ", изясни той.
Експертът в Съвета по стопанска система към Българска социалистическа партия - София подсети, че зад дребните и междинни предприятия стоят голям брой човешки ориси, тъй като към 70% от българите са ангажирани там. " Има още един огромен проблем, който сега е неглижиран, само че ще ни сполети скоро. Държавите, които към този момент имат зелена светлина да получат първите средства по Плановете за възобновяване и резистентност, през септември-октомври ще ги налеят в стопанските системи си. Свежите пари в послание ще доведат до повишаване на цените, до инфлация. По това време ние, в България, още няма да сме получили никакви средства. Бизнесът ни няма да е конкурентен, защото няма да разполага с запас. А българската стопанска система е експортно насочена. И това ще докара до банкрути. Ще вървим към беднотия, която ще провокира протести. Това е действен риск, който е с висока степен на възможност. Ето за какво е извънредно значимо да приведем в деяние Плана за възобновяване и резистентност час по-скоро ", добави Станислав Младенов.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ