Много хора ги интересува. Например все още живите и все още страдащите
Много е рано да приказваме за съответни случаи, дано не приказваме с детайлности и с елементи за тях; и да оставим живите на мира в тъгата им; просто да се молим да я преживеят.
Нека използваме случаите САМО като информативен мотив да отворим тематиката, тъй като в България имаме проблем.
Проблемът… с това да се чувстваш добре в кожата си, да знаеш, че можеш да получиш помощ, а не пестник.
Вижте, България не е някаква особена прекаленост по съществуване на хора, които имат биохимичен дисбаланс или хора, които минават през прочувствено тежък интервал, който ги бележи рисково.
Във всички страни по необятния свят го има. Има го в разрастващите се страни, има го в развитите страни, има го в богатите страни, има го и в бедните страни.
Има го. Оттук насетне е значимо по какъв начин хората се отнасят към съществуващия проблем; и до каква степен са подготвени да подадат ръка на нуждаещите се.
Ето ТУК идва казусът на българите – освен, че не са подготвени да подадат ръка, само че и на драго сърце ритат падналия… даже не от същинска ненавист, а от спортна завист и от нямане какво да вършат – за развлечение и утеха, че могат да си го изкарат на някого.
Когато човек с някакъв биохимичен дисбаланс или прочувствен проблем (често кратковременен, а не хроничен), огледа към себе си, вижда озъбени хора, цялостни със завист. Не вижда предпазена среда.
Средата в обществените медии е отровна. Там се споделят неща, като „ сама си е отговорна “ по адрес на жертви на насилие; там се приказва за теории на конспирацията, когато има битови произшествия и принуждение – търсят се конспирации по какъв начин тази или онази жертва лъже, тъй като са ѝ платили, че да се одобри някакъв си закон, който – съгласно коментиращия – е соросоиден и т.н.
По адрес на жертвите на някаква болест се плюе „ но за какво ни занимавате с тях, няма ли по-важно, кой го интересува! “
Много хора ги интересува. Например към момента живите и към момента страдащите от сходни положения – за тях е значимо да знаят, че живеят в предпазена среда и никой не ги ненавижда и не ги упреква за нищо. И им е значимо да знаят, че никой не вика по техен адрес: „ кой го интересува бе?! “
Само че…
Вместо предпазена среда, мнозина виждат злата ненавист на кисели безделници, решили да си намират работа на устата, плюейки.
И страдащите хора стартират да се затварят в себе си, тъй като се опасяват, че ще ги атакуван. Смятат се за отговорни. Без сами да схващат за какво.
И без това не се усещат добре, само че и в допълнение им се сипва на главата мръсотия. Това освен, че не им оказва помощ, само че и е рисково, тъй като може да ги тикне към извънредно деяние.
И не може единствено да си седите на задниците и да ломотите: страната не прави нищо…
Ти си страната!
Да пренебрегваш страданието е едно и това е отвратително; само че да му се подиграваш – това е степени по-надолу в помията. И ТИ си виновен за идващия трагичен случай. Защото ТИ токсини обществената среда с редките си мнения, които изтриха и последната капка вяра и последната капка храброст на идната жертва и тя направи крачката надолу.
Ако нямаш какво да направиш, с цел да окажеш помощ, най-малко не пречи; в случай че нямаш какво потребно да кажеш, най-добре си затвори устата.
____________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
