Много е лесно, но и крайно опасно демокрацията да се

Много е елементарно, само че и извънредно рисково демокрацията да се подмени с властта на тълпата - така наречената охлокрация, която античните не инцидентно назовават изродът на демокрацията

- Г-н Цанев, преди година попитахме каква е молитвата Ви за България, а отговорът бе безапелационен: " Боже, разсъни България "! Събудихме ли се, в действителност? И защо? 36 години след измененията хората излязоха по площадите с искане да по-добър живот. Протестиращите бяха и млади, и по-възрастни, с разнообразни публични профили, а една партийна тайфа яхна недоволството. Какво ни чака?

- Събудихме се. Тук-там. ПРОТИВ КАКВО – е ясно. ЗА КАКВО - не е доста ясно. Като писах " Български летописи " с изненада разбрах, че народът без лидер е тяло без глава, народът подвига спонтанни метежи и протести, които водят до съсипия - в тази ситуация митингите смъкнаха държавното управление, неодобряваха бюджета. Добре! Но ще имаме ли по-добро държавно управление, по-добър бюджет? Бюджетът, с който осъмнахме, май е по-лош от този, който бе неодобрен. За да реализира съзидателна цел, народът би трябвало да има водачи. Иначе е доста елементарно и доста рисково демокрацията (властта на народа) да се подмени с властта на тълпата - така наречената охлокрация, която античните не инцидентно назовават изродът на демокрацията.

- Виждате ли в България водач, който би могъл да изведе страната от тежката рецесия - политическа, междуличностна, финансова?

- За страдание, не виждам. Тия, дето се пробваха да яхнат недоволството, са ни добре известни, те стачкуват срещу това, което са те самите.

- До какви неточности може да докара яркото опълчване в обществото?

- Големите цели се подменят от дребни упоритости.

- Има ли заплаха от пълзящ авторитаризъм и смяна във външнополитическия курс на България?

- Условията за автократизъм и за нещо по-лошо са идеални, тази обърканост писна на всички и всеки втори човек в България си вика: няма ли кой да ги разгони тези, дето единствено да се псуват, че взеха и да се бият в Народното събрание? Достатъчно е да се появи точната персона – и народът ще го възцари. За благополучие, не се вижда надарен демагог на хоризонта. Засега.

- Каква е вярата Ви за Отечеството, за нашите деца и внуци?

- О, вярата постоянно е красива!

- По Коледа се смирихме, светлината сгря домовете ни, уповавам се и душите. Голямото извършване на покупки свърши. Към какво да насочим силата си човешка?

- Като казахте Коледа – гледах отново по малкия екран " Българската Коледа " и по никакъв начин не се смирих. Този път, дружно с милозливото удивление от съпричастността на българина към непознатото страдалчество, в мен избухна въпрос с неподозирана гняв: а къде е страната? Нали става дума за събиране на стотинки, с цел да се лекуват тежко заболели деца, за ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ става дума – къде е българската страна?! За аферата " Боташ " същата страна може да харчи по един милион неверни пари дневно, 365 милиона годишно, а за децата на България не може да откри 2 милиона, та би трябвало да ги събираме по този, простете ми, позорен метод? При това събраните 2-3 милиона ще стигнат за лекуването на десетина-двайсет тежко заболели деца – а другите стотици, или хиляди? Не им ли стига на бедните родители нещастието, че децата им са тежко заболели, ами би трябвало и да се унижават да просят по малките екрани лепта, с цел да спасят децата си? Напишете го с огромни букви: В БЪДЕЩИТЕ БЮДЖЕТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА ИМА ОТДЕЛЕН ФОНД ОТ ПОНЕ 365 МИЛИОНА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ТЕЖКО БОЛНИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ!

- В стихотворението Ви " Богоявление " пишете: " Обраха ни вярата до шушка и я продадоха ". И въпреки всичко, останаха ли ни огризки от религия?

- Да, " Обраха ни вярата до шушка и я продадоха за власт, за резиденции, за курви и за валута ” – това се случи пред очите ми през тези 36 години...

" Спомням си митингите, милионите възторжени хора по площадите, празнуващи края на диктатурата – къде са в този момент тези възторжени хора? Къде е насладата им? Къде е вярата им, къде е вярата им, че ще настъпи същинското царство на свободата и демокрацията? Какво се случи? Докато народът викаше по площадите: Да живей свободата! Да живей демокрацията! – няколко стотин души заграбиха основаното от същия този народ. За каква независимост, за каква народна власт може да приказваме, когато през днешния ден тези няколко стотин души владеят повече благосъстояния, в сравнение с останалите пет-шест милиона сиромаси, наречени народ? Няма по-унизително иго за човешката персона от нищетата. Няма по-позорна тирания от властта на парите. Какъв подем, какво възобновление на нацията може да чакаме, какво възкресение на националния дух? Ний омърсихме свободата, ний убихме демокрацията в зародиша й, ний убихме Богородица, преди да е родила Христос... "

Това не го споделям аз. Това е монолог на един от героите в най-новата ми трагикомедия " Убийството на Богородица ", дай Боже да доживея да я видя на сцената!

- А защо да се молим ние, индивидите през 2026 година?

- Преди 10 години написах една друга кървава комедия " Заговорът на Калигула ", до момента театрите в България отказваха да я слагат, тъй като незаслужено съм упреквал народа, че самичък си избира диктаторите, които го тъпчат, самичък дава властта в ръцете на крадците, които го ограбват. Обаче Хитлер не е взел властта с оръжие в ръка, нали? - избрали са го демократично жителите на Германия. Знаем от най-новата си история, че комунистическата тирания в България се открива от комунистическата партия благодарение на Съветската войска. Така е. Но има една смущаваща малко известна детайлност. През септември 1944 година Трайчо Костов оповестява на Георги Димитров, който е още в Москва, че партийните членове в България към 9 септември са били пет или седем хиляди. През октомври стават 50 хиляди, през ноември – 100 хиляди, след още месец-два стават 250–300 хиляди. За три-четири месеца нови 300 хиляди членове на комунистическата партия! Нататък – още повече... Може да ги назовем конформисти, слагачи, кариеристи, предатели – все едно, само че те не са комунисти, а естествени жители на България, които стават доброволни съучастници в налагането на комунистическата тирания в обичаното си родно място България. След рухването на комунистическата тирания беше гнусно да слушаш оправданията им, че нямало по какъв начин, нямало било да станат професори, нямало да получат жилище, нямало да получат звания – в случай че не станели членове на комунистическата партия.

Затова аз апелирам българските индивиди през 2026 година да внимават – след кого потеглят, на чия страна застават и добре да преценят хората, на които дават властта.