Много е изписано за Ким Чен-ун. И много рядко нещо

Много е изписано за Ким Чен-ун. И доста рядко нещо е било положително за него - с цялостно право. В сегашната обстановка обаче, която може да докара до война, на севернокорейския водач би трябвало да му се признае едно: Ким Чен-ун не работи ирационално, написа Петер Щурм във ФАЦ.

Напротив, има си тактика, която преследва с невероятна непримиримост – тъкмо както правеха татко му Ким Чен-ир и дядо му Ким Ир-сен. За разлика от своите предшественици обаче, сега Ким Чен-ун изпада в цайтнот.

Причината – новата власт във Вашингтон.

Администрацията на Тръмп разгласи, че анулира политиката на Обама за „ стратегическо търпение” във връзка с Северна Корея. От януари насам Вашингтон непрестанно подава спорни сигнали, а Ким Чен-ун вероятно не ги пояснява като това, което те в действителност значат: административна неразбория. Тъкмо в противен случай, съдейки по себе си, той счита, че всичко, което се изрича обществено, е в съгласие до последната дума. А от тази позиция бъркотията насреща стартира да наподобява доста застрашителна, тъй като явно има за цел просто да обърка евентуалния съперник.

Ето за какво Ким евентуално се притеснява, че сега е изключително уязвим. В поддръжка на това безпокойство приказва най-много събитието, че със Съединени американски щати той може да се мери само в региона на пропагандата.

Във военно отношение и дума не може да става за някакво равновесие. Нищо, че Северна Корея организира два атомни и многочислени ракетни опити. Тъй че Ким желае да докара нуклеарната си стратегия колкото е допустимо по-бързо до сполучлив край, тъй като счита, че само тя ще го защищити от външна намеса.

Съвсем различен е въпросът дали положителните препоръки – примерно от китайска страна, че Вашингтон въпреки всичко би трябвало да подхване разговор с Пхенян – могат да доведат до решение на спора. Защото за неговите има-няма 33 години у Ким Чен-ун се вижда най-много едно: той не има вяра никому, още по-малко има вяра на външни сили и напълно пък не има вяра на някакъв лист хартия.

Ето за какво нуклеарно съглашение със Северна Корея на доктрина е допустимо, само че това надали ще стане посредством освобождението на целия Корейски полуостров от нуклеарно оръжие. И също така: върхът на наивността ще бъде да разчитаме, че Ким ще се придържа към едно такова вероятно съглашение.

Чак толкоз рационалност севернокорейският водач надали има.