Много добър текст на Васил Жечев за Марин Маринов, който

Много добър текст на Васил Жечев за Марин Маринов, който почина при въздушния удар в линията Газа. Капитан Маринов беше дълготраен пълководец на танкер, а в последните години изпълняваше задача към Организация на обединените нации.

Васил Жечев: „ Деперсонализитат го преднамерено родните медии, неспоменавайки името му. За да неглижират действието, да няма персона, съответна, която да е убита. Да е анонимно, там някой си…

Без облик човешки, специалност, години. Без близки страдащи, без семейство.

За всеки битов престъпен случай, при всяко ликвидиране махленско, пращат всякакви напористи каки, да звънят по вратите на опечалените и да ги питат несъответстващо „ Как се чувствате? “, а тук нищо. Млъкнаха и даже името му не споделиха. Все едно е куче! То те на кучетата, убити от изверги всякакви, споделят имената, а тук…

Спомнете си времето на така наречен бежанска вълна. Тогава завъртяха фотографията на малко удавено дете по всички вероятни медии. Разпитаха околните му, родителите, деятелите, прокарващи идеята на прииждащите мигранти от Северна Африка и Азия. Изобщо те го материализираха, дадоха му облик, история, плът и ние като хора започнахме да състрадаваме. Нашата емпатия бе канализирана към мероприятието за замяна на популацията на Европа, за колонизирането и с непознати верско, езиково и културно сътрудници, и в случай че откажеш да състрадаваш на това злополучно момче, ти се приравняваш на негов палач. Ти, споделяш виновността за гибелта му!

Същото се случи и с жертвите на войната в Украйна. Селективно бяха подбрани и медийно персонализирани починали от едната страна на барикадата, като комфортно бе забравена предисторията на една осем годишна сага на обстрели и етническо пречистване в Донбас. За потребностите на пропагандата бяха визуализирани нови жертви, бяха опредметени, бе им вдъхната плът през фотографии техни и разкази на близки, още веднъж с цел да се канализира емпатията ни за потребностите на поръчителите на медийната офанзива.

Тук обаче следим тъкмо противоположното. Това е едно медийно ликвидиране. Това е деперсонализиране на жертвата. Това е разтварянето и във вана с масмедийна киселина, с цел да загуби тя своята плът и да не може да се удостовери идентичността и. Да не може ние да състрадаваме на тази напълно съответна гибел на наш съотечественик, от плът и кръв, с лице, с биография, с възраст, със семейство, с близки. За да не състрадаваме въобще на жертвите на това въздушно нахлуване над убитите в гражданските обекти в Ивицата Газа. Да се девиктимизира и техния облик. Да не свързваме лицето и името на убития българин с това на другите жертви.

Това към този момент не е и деперсонализация, това си е дехуманизация напряко. Избирателна и асиметрична!

Двоен стандарт, ясно отличим и в двата военни спора, този в Израел и оня в Украйна.

За този в Газа е четливо, че там някъде е починало нещо си! Неясно какво…

Ние обаче знаем какво е, това е нашият съотечественик капитан далечно корабоплаване Марин Вълев Маринов на 51 години, погубен от израелски боен обстрел върху задача на Организация на обединените нации!

Бог да го елементарни “!

Васил Жечев, фейсбук