БРИКС на рубежа на историята: Неочаквани изпитания
Много страни по света в този момент гледат на БРИКС като на група, която може, в случай че не да поеме знамето на световното ръководство от Запада, то най-малко да стане негов втори дирек, по-справедлив и по-малко себелюбив във връзка с дребните и междинните огромни страни по света.
С други думи, упованията по отношение на ролята на БРИКС в международните каузи се образуват без значение от волята на участниците в тази група: те стават артикул на еволюцията на целия интернационален ред в посока, чиито съществени характерности занапред ще забележим, написа програмният шеф на клуб Валдай Тимофей Бордачев.
Групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) е основана в условия, когато универсалната мощ на Запада към този момент е навлязла във времето на своя муден крах, само че мнозина към момента имат вяра, че Съединени американски щати и Европа ще дефинират главните характерности на международната стопанска система и интернационалната политика за дълго време.
Глобализацията и системата от интернационалните институции, основана с тяхно пламенно присъединяване, като цяло се оправиха със дилемите си и нямаше явни предпоставки и аргументи за тяхното свлачищно сриване. Всъщност глобализацията и интернационалните институции, основани от Запада, дефинират „ опаковката “ на интернационалния ред, в центъра на който са благосъстоянията, насъбрани в продължение на няколко века, и военно-политическите благоприятни условия на неговите създатели.
Основната систематична характерност на БРИКС е, че това е общественост от ревизионисти, т.е. сили, които не са си сложили за цел да разрушат международния ред, а се стремят да включат своите ползи в този ред. Всички негови участници съумяха да излязат от предходното тежко състояние с помощта на опциите, които им даде несправедливият интернационален ред, управителен от Запада.
Всички те израснаха за сметка на неговите запаси, въпреки и фрапантно лимитирани в реализацията на главните си ползи и полезности. И най-после, всички страни от БРИКС нямат проекти за насилствена смяна на съществуващия ред на нещата, както се пробват да създадат революционна Франция, Германия или Япония през последните 250 години.
С натрупването на несъгласия в света, даже скромните ревизионистични стремежи на участниците в БРИКС се трансфораха във фактор, който води в случай че не до разрушаването на съществуващия интернационален ред, то до неговото най-фундаментално преструктуриране. Съответно се образуват и упованията към страните от БРИКС от страна на главните сътрудници и съперници.
Много страни по света в този момент гледат на БРИКС като на група, която може, в случай че не да поеме знамето на световното ръководство от Запада, то най-малко да стане негов втори дирек, по-справедлив и по-малко себелюбив във връзка с дребните и междинните огромни страни по света.
С други думи, упованията за ролята на БРИКС в международните каузи се образуват без значение от волята на участниците в тази група: те стават артикул на еволюцията на целия интернационален ред в посока, чиито съществени характерности занапред ще забележим.
Най-ярката демонстрация на сходни очаквания са многочислените хрумвания за разширение на състава на БРИКС посредством включване на нови страни. Дори към този момент е завършен лист с страни - претенденти за влизане в групата, някои от които наподобяват като същински „ спортисти - тежка категория “.
Но с цел да продължим напред в разбирането по какъв начин приносът на БРИКС към новото световно ръководство може в действителност да бъде решителен, би трябвало да си зададем няколко въпроса. Първо, може ли групата БРИКС да поддържа вътрешно единение в ера, когато даже най-силните интернационалните партньорства са подложени на съществено тестване?
Второ, допустимо ли е при сегашните условия страните от БРИКС да запазят ревизионистичния темперамент на държанието си във връзка с реда, основан с тяхното минимално присъединяване и частично за сметка на техните лични ползи?
Няма подозрение, че решаващото въздействие на БРИКС върху образуването на главните аспекти на световния дневен ред ще направи света по-справедлив и постоянен. Русия, която поема председателството на групата през 2024 година, може да си сложи това като една от главните си общи политически цели.
Такъв принос е на практика неминуем, просто тъй като страните от БРИКС не са паразитни сили, чийто триумф и достижения зависят от способността да накарат останалия свят да служи на техните ползи.
Техните стопански благоприятни условия и политическо въздействие не познават зад себе си историята на кървави войни, чиято цел би била определяне на районно и световно владичество. Съвременната общественост от западни страни, в противен случай, сътвори „ собствен ” интернационален ред точно посредством войни – в себе си и с близките.
Въпреки това, с цел да осъществя изцяло задачата на БРИКС, тази асоциация най-вероятно ще би трябвало да отговори на въпросите, които очертахме нагоре, ориентирани към личната й орис. Не можем да пренебрегнем обстоятелството, че целият действителен опит на мощни институции и световно ръководство е опитът на Запада, т.е. общественост, обединена от общи полезности и, най-важното, ползи във връзка с околния свят.
Това й разрешава да се държи дружно и да бъде релативно ефикасна в опълчването на останалата част от човечеството. Един мощен диктат на Съединени американски щати против главните им съдружници не би бил задоволителен. Със сигурност играе значима роля, само че не може да бъде единственият главен фактор. В центъра са ползите и полезностите, довели до невъзможността за съществени вътрешни спорове в страните на Запада.
За разлика от Съединени американски щати и Европа, общността на BRICS не се основава на концепцията за употреба на други страни и райони. Политическите системи на нейните членове не произлизат от същия източник като политическите системи на Европа и Съединените щати. Освен това другите цивилизационни основи на страните от БРИКС директно им пречат да основат асоциация, чиято вътрешна дисциплинираност да бъде сравнима с тази на Запада.
Следователно всеки наблюдаващ към този момент може да сложи под въпрос способността на БРИКС да дефинират международния дневен ред по същия метод, по който страните от Г-7 са го правили от десетилетия. А членовете на БРИКС може би към момента би трябвало да схванат по какъв начин могат да отговорят на упованията на интернационалната общественост, която минава от диктатурата на Запада към покровителството на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.
Придобиването на съответни форми на приноса на БРИКС към образуването на дневния ред за целия свят към този момент е в ход и тук има явни достижения. Въпреки това, защото способността на Съединените щати и Европа да показват посоката на придвижване на всички се срутва, търсенето на ясна поддръжка от БРИКС единствено ще се усилва.
Това значи, че страните - членки на групата теоретично могат да се сблъскат с някои провокации пред своето единение. Формирането на различен дневен ред на западния диктат е едно нещо, само че основаването на способи за решение на световното развиване и проблемите със сигурността за целия свят или най-малко за страните от болшинството в света може да бъде по-трудна задача.
В близко бъдеще може да се наложи BRICS да бъде в положение да предложи на другите нови принадлежности за справяне с главните проблеми на развиването, което значи, че степента на единение на групата по основни въпроси ще би трябвало да надвиши тежките политически изказвания.
Също толкоз сериозен проблем може да бъде запазването на природата на БРИКС като общественост, ориентирана не към разрушение на съществуващия международен ред, а към подобряването му към по-добро. Именно това я прави ревизионистка, а не революционна група във връзка с желанията на участващите страни и дилемите, които те си слагат.
Всички страни от БРИКС не желаят колапса на глобализацията, институциите и интернационалното право. Това значи, че тяхната задача е по-сложна: да основат в съществуващия ред такива правила, правила и способи на съдействие, които да разрешат да се запазят неговите преимущества и да се отърват от минусите. Това преразглеждане, а не гражданска война, е задачата на страните от BRICS, и е основата за устойчивостта на тази асоциация и нейните връзки с други страни от болшинството в света.
Запазването на тази природа е напълно в полза на страните членки на БРИКС и на цялата интернационална общественост. Алтернативата може да бъде единствено разединение в групата и опазване на силата на тази тясна група от страни, за противодействието на егоизма на които е и основан БРИКС.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
С други думи, упованията по отношение на ролята на БРИКС в международните каузи се образуват без значение от волята на участниците в тази група: те стават артикул на еволюцията на целия интернационален ред в посока, чиито съществени характерности занапред ще забележим, написа програмният шеф на клуб Валдай Тимофей Бордачев.
Групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) е основана в условия, когато универсалната мощ на Запада към този момент е навлязла във времето на своя муден крах, само че мнозина към момента имат вяра, че Съединени американски щати и Европа ще дефинират главните характерности на международната стопанска система и интернационалната политика за дълго време.
Глобализацията и системата от интернационалните институции, основана с тяхно пламенно присъединяване, като цяло се оправиха със дилемите си и нямаше явни предпоставки и аргументи за тяхното свлачищно сриване. Всъщност глобализацията и интернационалните институции, основани от Запада, дефинират „ опаковката “ на интернационалния ред, в центъра на който са благосъстоянията, насъбрани в продължение на няколко века, и военно-политическите благоприятни условия на неговите създатели.
Основната систематична характерност на БРИКС е, че това е общественост от ревизионисти, т.е. сили, които не са си сложили за цел да разрушат международния ред, а се стремят да включат своите ползи в този ред. Всички негови участници съумяха да излязат от предходното тежко състояние с помощта на опциите, които им даде несправедливият интернационален ред, управителен от Запада.
Всички те израснаха за сметка на неговите запаси, въпреки и фрапантно лимитирани в реализацията на главните си ползи и полезности. И най-после, всички страни от БРИКС нямат проекти за насилствена смяна на съществуващия ред на нещата, както се пробват да създадат революционна Франция, Германия или Япония през последните 250 години.
С натрупването на несъгласия в света, даже скромните ревизионистични стремежи на участниците в БРИКС се трансфораха във фактор, който води в случай че не до разрушаването на съществуващия интернационален ред, то до неговото най-фундаментално преструктуриране. Съответно се образуват и упованията към страните от БРИКС от страна на главните сътрудници и съперници.
Много страни по света в този момент гледат на БРИКС като на група, която може, в случай че не да поеме знамето на световното ръководство от Запада, то най-малко да стане негов втори дирек, по-справедлив и по-малко себелюбив във връзка с дребните и междинните огромни страни по света.
С други думи, упованията за ролята на БРИКС в международните каузи се образуват без значение от волята на участниците в тази група: те стават артикул на еволюцията на целия интернационален ред в посока, чиито съществени характерности занапред ще забележим.
Най-ярката демонстрация на сходни очаквания са многочислените хрумвания за разширение на състава на БРИКС посредством включване на нови страни. Дори към този момент е завършен лист с страни - претенденти за влизане в групата, някои от които наподобяват като същински „ спортисти - тежка категория “.
Но с цел да продължим напред в разбирането по какъв начин приносът на БРИКС към новото световно ръководство може в действителност да бъде решителен, би трябвало да си зададем няколко въпроса. Първо, може ли групата БРИКС да поддържа вътрешно единение в ера, когато даже най-силните интернационалните партньорства са подложени на съществено тестване?
Второ, допустимо ли е при сегашните условия страните от БРИКС да запазят ревизионистичния темперамент на държанието си във връзка с реда, основан с тяхното минимално присъединяване и частично за сметка на техните лични ползи?
Няма подозрение, че решаващото въздействие на БРИКС върху образуването на главните аспекти на световния дневен ред ще направи света по-справедлив и постоянен. Русия, която поема председателството на групата през 2024 година, може да си сложи това като една от главните си общи политически цели.
Такъв принос е на практика неминуем, просто тъй като страните от БРИКС не са паразитни сили, чийто триумф и достижения зависят от способността да накарат останалия свят да служи на техните ползи.
Техните стопански благоприятни условия и политическо въздействие не познават зад себе си историята на кървави войни, чиято цел би била определяне на районно и световно владичество. Съвременната общественост от западни страни, в противен случай, сътвори „ собствен ” интернационален ред точно посредством войни – в себе си и с близките.
Въпреки това, с цел да осъществя изцяло задачата на БРИКС, тази асоциация най-вероятно ще би трябвало да отговори на въпросите, които очертахме нагоре, ориентирани към личната й орис. Не можем да пренебрегнем обстоятелството, че целият действителен опит на мощни институции и световно ръководство е опитът на Запада, т.е. общественост, обединена от общи полезности и, най-важното, ползи във връзка с околния свят.
Това й разрешава да се държи дружно и да бъде релативно ефикасна в опълчването на останалата част от човечеството. Един мощен диктат на Съединени американски щати против главните им съдружници не би бил задоволителен. Със сигурност играе значима роля, само че не може да бъде единственият главен фактор. В центъра са ползите и полезностите, довели до невъзможността за съществени вътрешни спорове в страните на Запада.
За разлика от Съединени американски щати и Европа, общността на BRICS не се основава на концепцията за употреба на други страни и райони. Политическите системи на нейните членове не произлизат от същия източник като политическите системи на Европа и Съединените щати. Освен това другите цивилизационни основи на страните от БРИКС директно им пречат да основат асоциация, чиято вътрешна дисциплинираност да бъде сравнима с тази на Запада.
Следователно всеки наблюдаващ към този момент може да сложи под въпрос способността на БРИКС да дефинират международния дневен ред по същия метод, по който страните от Г-7 са го правили от десетилетия. А членовете на БРИКС може би към момента би трябвало да схванат по какъв начин могат да отговорят на упованията на интернационалната общественост, която минава от диктатурата на Запада към покровителството на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.
Придобиването на съответни форми на приноса на БРИКС към образуването на дневния ред за целия свят към този момент е в ход и тук има явни достижения. Въпреки това, защото способността на Съединените щати и Европа да показват посоката на придвижване на всички се срутва, търсенето на ясна поддръжка от БРИКС единствено ще се усилва.
Това значи, че страните - членки на групата теоретично могат да се сблъскат с някои провокации пред своето единение. Формирането на различен дневен ред на западния диктат е едно нещо, само че основаването на способи за решение на световното развиване и проблемите със сигурността за целия свят или най-малко за страните от болшинството в света може да бъде по-трудна задача.
В близко бъдеще може да се наложи BRICS да бъде в положение да предложи на другите нови принадлежности за справяне с главните проблеми на развиването, което значи, че степента на единение на групата по основни въпроси ще би трябвало да надвиши тежките политически изказвания.
Също толкоз сериозен проблем може да бъде запазването на природата на БРИКС като общественост, ориентирана не към разрушение на съществуващия международен ред, а към подобряването му към по-добро. Именно това я прави ревизионистка, а не революционна група във връзка с желанията на участващите страни и дилемите, които те си слагат.
Всички страни от БРИКС не желаят колапса на глобализацията, институциите и интернационалното право. Това значи, че тяхната задача е по-сложна: да основат в съществуващия ред такива правила, правила и способи на съдействие, които да разрешат да се запазят неговите преимущества и да се отърват от минусите. Това преразглеждане, а не гражданска война, е задачата на страните от BRICS, и е основата за устойчивостта на тази асоциация и нейните връзки с други страни от болшинството в света.
Запазването на тази природа е напълно в полза на страните членки на БРИКС и на цялата интернационална общественост. Алтернативата може да бъде единствено разединение в групата и опазване на силата на тази тясна група от страни, за противодействието на егоизма на които е и основан БРИКС.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ