Много дълго време мислех, че макрамето е нещо безкрайно трудно.

Много дълго време мислех, че макрамето е нещо безпределно мъчно. Докато преди време не попаднах на едно доста хубаво списание, в което то беше доста в детайли обяснено. Така взех решение, че мога и аз - за десетина минути си направих гривна.

Още един път разбрах, че невъзможното е не нещо друго, а положение на духа.

Всяка година преди да пристигна Баба Марта пробвам някакъв нов метод да направя мартеници. Като допълнение към от преди, тази година взех решение да направя гривна с техниката макраме. Хубавото на макрамето е, че не ни би трябвало нищо с изключение на конец и маниста, тъй като в основата си то е единствено правене на възли. С тази техника можете да вършим доста цветни и ефектни гривни, огърлици и всевъзможни украшения.

Материалите за тази мартеница са:

15- 20 маниста бели или червени;

2- 2,5 м бял или червен конец.



Какво да съобразим за конеца: Можете да ползвате конец най- добре с полиестерни нишки, тъй като, в случай че стартират да се нищят краищата при нанизването на манистата, можете да стопите стърчащите влакънца със запалка и даже да ги изтъните за по- елементарно низане. Не би трябвало да е доста пълен, тъй като в едно манисто би трябвало да могат да влязат два ката конец. Но и да не е тъничък, с цел да се виждат добре възлите.

Какво да съобразим за манистата: Както казахме, в тях би трябвало да могат да влизат два ката конец. Хубаво е да ги избирате дружно и да пробвате. Манистата е добре да са кръгли или с някакви ръбчета по тях, с цел да държат конеца в профил.

За тази гривна съм употребила 15 маниста по 8 мм и дължина на конеца 210 см. Ако желаете, може да я завършите и с комплект за закопчаване, който се продава в магазините за маниста или за сходни материали. Но и с нормално връзване отново става.

Разрязваме конеца на едно парче 70 см и едно 140 см. Сгъваме ги на половина, тъй че да се получат две по 35 см и две по 70 см. Връзваме ги при сгъвката на нормално клюпче ( възел ) и намираме място, за което да го закрепим.



Средните два, по- къси, конеца, ще са носещи, те са неподвижни и на тях нижем манистата. Двата по- дълги са в профил и с тях връзваме възлите, те са работни конци.

Слагаме едно манисто на междинните конци.



Премятаме крайния ляв конец над междинните и над крайния десен конец. Оставяме по този начин.



Хващаме десния конец и го промушваме под междинните два и го изкарваме над левия. Така се образува възел, в който влизат и междинните конци. Когато пристегнем малко, се вижда, че в случай че почнем с левия конец, след това работим с десния, отдясно се пада и възелът. И противоположното.





Стягаме добре до самото манисто и вършим същото с крайния десен конец. Премятаме го над трите конеца, а с левия вършим възела, който идва отляво на междинните конци.



Правим двата възела, може и повече, в случай че са по- огромни манистата, стягаме добре, още веднъж нижем манисто на междинните.



И по този начин, аз стигнах до 15 маниста, като непрекъснато премервах готовата дължина. Понякога се унасям, тъй като низането на гердани е тип медитация за мен и не се чувствам по кое време да спра.

Накрая отрязваме конците да се подравнят и стопяваме краищата им да не се нищят, или ги връзваме всяко на възелче. Можем да ги разделим на два снопа, междинен и краен, и да ги вържем на възел през клюпчето.

А може и да употребяваме закопчалка с верижка най-после, с цел да контролираме в допълнение дължината на гривната.



Още по- красива става, когато маниста се нижат и по крайните конци, по този начин се оформя и красиво цвете. Важното е да се схване главната техника с възлите. Оттам нататък ви трябват единствено разноцветни маниста, подобаващи конци и малко свободно време.



Тази гривна ми лиши тъкмо 5 минути, а е елегантна и доста красива.