Цундоку или защо е важно да имаме повече книги, отколкото можем да прочетем
Много читатели купуват книги с желанието да ги прочетат, само че след това ги оставят на рафта, защото просто нямат време за тях. Статистикът Насим Никълъс Талеб има вяра, че когато се обкръжаваме с непрочетени книги, ние обогатяваме живота си, защото те ни припомнят за всички неща, които не знаем. Японците назовават тази процедура цундоку и тя може да донесе трайни изгоди.
***
Обичам книгите. Ако отида в книжарницата, с цел да ревизира цената на нещо, си потеглям с три книги, за които преди този момент евентуално не съм знаел, че съществуват. Пълня цели торби с книги втора ръка по време на всички разпродажби „ Приятели на библиотеката “ и всякога изяснявам на брачната половинка си, че това е за добра идея. Дори миризмата на книгите ме опиянява - онзи слаб мирис на земна ванилия, който се носи към теб, когато прелистваш страница.
Проблемът е, че навикът ми да закупувам книги надвишава способността ми да ги чета. Това понякога води до тревога за финансовите запаси, изхарчени за обичаното занятие, само че и до възприятие за виновност за големи размери непрочетена информация, разливащи се по моите лавици. Звучи ли ви познато?
Но е допустимо тази виновност да е изцяло неуместна. Според статистикът Насим Николас Талеб тези непрочетени томове съставляват нещо, което той назовава " антибиблиотека ", и счита, че нашите антибиблиотеки не са симптом на интелектуални дефекти. Точно противоположното.
Живот с антибиблиотека
Талеб излага концепцията за антибиблиотеката в своя бестселър " Черният лебед: Въздействието на извънредно невероятното ". Той стартира с описа за плодотворния публицист и академик Умберто Еко, чиято персонална библиотека съдържала зашеметяващите 30 000 книги.
Когато Еко приемал гости, мнозина се удивлявали на размера на библиотеката му и предполагали, че тя олицетворявала знанията на домакина, които, не се заблуждавайте, били големи. Но няколко съобразителни гости разбрали истината: библиотеката на Еко не била обемна, тъй като той бил прочел толкоз много; тя била обемна, тъй като той желаел да прочете още толкоз доста.
Самият Еко удостоверил това. След като направил бърза сметка, той открил, че би могъл да прочете единствено към 25 200 книги, в случай че чете по една книга дневно, всеки ден, сред 10 и осемдесетгодишна възраст. „ Нищо работа “, споделил той, на фона на милионите книги, с които разполага всяка добра библиотека.
Прочетените книги са надалеч по-малко скъпи от непрочетените.
Вашата библиотека би трябвало да съдържа толкоз доста от това, което не знаете, колкото вашите финансови средства ви разрешават да закупите. Ще натрупате повече познания и повече книги, до момента в който остареете, а възходящият брой непрочетени книги по рафтовете „ ще ви гледат “ заплашително. Всъщност, колкото повече знаете, толкоз по-големи са редовете с непрочетени книги. Нека назовем тази сбирка от непрочетени книги антибиблиотека.
Стойността на антибиблиотеката се образува от това , по какъв начин тя ни провокира като непрекъснато ни припомня за всичко, което не знаем. Заглавията, почтително подредени по етажерките в моя дом, ми припомнят, че аз съвсем нищо не знам за криптографията, еволюцията на перата, италианския фолклор, противозаконната приложимост на опиати в Третия райх и какво е ентомофагия. (Не ми казвайте, апелирам ви, дано се изненадам.)
„ Склонни сме да третираме знанията си като персонална благосъстоятелност, с цел да бъдем предпазени ", написа Талеб. „ Това е бижу, което ни разрешава да се издигнем. “
Това основава у нас желанието да продължим да четем и да учим и в никакъв случай да не ни е задоволително. Джесика Стилман назовава тази реализация интелектуална примирение.
Хората, на които им липсва това интелектуално примирение - тези, които не копнеят да имат нови книги или да посетят локална библиотека - може и да се гордеят със своите добре подредени немногобройни книжни сбирки, само че това е нещо като трофей. Придатък за зареждане на его, единствено за украса. Не е жив, възходящ запас, от който можем да се учим, до момента в който навършим 80 години, или в случай че имаме шанс, няколко години по-късно.
Цундоку е японската дума за книгите, които сте закупили, само че не сте чели.
Морфологията му съчетава tsunde-oku (оставяне на нещата да се трупат) и dukosho (четене на книги). Трябва ясно да се разграничи от библиоманията, която е натрапчивото събиране на книги в името на сбирката, а не за възможното им четене.
Децата, израснали в домове с сред 80 и 350 книги, демонстрират по-добра обща просветеност и умения в бранша осведомителни технологии като възрастни, споделят учените. Когато си в обсега на книгите, се ускоряват познавателните ти качества и четенето става част от житейските ти процедури и практики. Много други изследвания демонстрират, че навиците за четене носят голям брой преимущества. Те допускат, че четенето може да понижи напрежението, да задоволи потребностите от обществена връзка, да ускори обществените умения и съпричастност и да ускори избрани познавателни умения.
Източник: Big Think
