Как да намалим неизбежния теч на лични данни онлайн
Много постоянно се приказва за хакерски пробиви, течове на данни в интернет и сривове на системи. В множеството случаи хората остават с усещане, че това се случва единствено на огромните компании и институции и елементарният човек не е директно обиден.
В реалност, в интернет непрекъснато се появяват нови и нови архиви с персонални данни. Съвсем неотдавна се разпространяваше масив с над 2 милиарда единици данни за стотици милиони хора – имена, адреси, номера на обществени осигуровки, даже и свързани лица.
Неприятните истини са няколко. Една от тях е, че е неизбежно всеки човек в един миг да бъде обиден от теч на данни. Често пъти това се случва и неведнъж – според от това какъв брой услуги и компании съхраняват някаква информация за него и дали (и кога) биват компрометирани.
Друга неприятна истина е, че в множеството случаи крайният консуматор няма какво да направи. Обикновено точно той е упрекван, че не задейства всички системи за отбрана и употребява слаби пароли, само че истината е, че най-често течовете на данни са разследване на огромни офанзиви. Личната отбрана е значима, само че не дава цялостна гаранция за попречване на течове.
Затова е най-добре за човек да одобри, че появяването на негови персонални данни в интернет е освен неизбежно събитие, само че и най-вероятно няма да се случи единствено един път, отбелязва How-To Geek. С този метод на мислене може да понижи евентуалните вреди и ще бъде по-добре квалифициран.
На първо място е редно да се ревизират настройките за сигурност на всички профили, услуги и уеб сайтове, които потребителят употребява. Както и на самите устройства и операционни системи. Това може да е най-времеемката и досадна задача, защото изисква ровичкане в голям брой настройки, само че е и значима стъпка.
Трябва да се ревизират и актуализират данните за контакт, да се задействат спомагателните функционалности за сигурност като двустепенна автентикация (когато се оферират такива), както и да се усъвършенства сложността на паролите. И да не се употребява една и съща ключова дума повече от един път.
Добра процедура е да се разделят и имейлите. Да има един имейл акаунт за „ публична “ връзка и най-малко един, който да се употребява за регистрации и профили.
Макар приложенията-мениджъри на пароли да имат противоречива популярност поради някои пробиви, въпреки всичко са препоръчвани от специалистите. Те генерират по-сложни пароли и улесняват потребителите, като не е нужно да помнят всичко, а единствено основната ключова дума.
Друга добра процедура е, когато се заплаща за онлайн услуги или при извършване на покупки по интернет, да не се заплаща посредством кредитна или дебитна карта, а да се употребява платежна услуга – виртуален портфейл или пък обособена виртуална карта, която се употребява единствено за тази цел и потребителят зарежда настрана единствено с нужните суми.
Така даже и при пробив на някоя услуга и опит за кражба от картата, няма да бъдат изгубени средства, а тя елементарно ще може да бъде заменена. Хубаво е да се употребяват и функционалностите за вести за всякаква интензивност с банковите сметки.
Понякога данните могат да „ изтекат “ и индиректно. Например през родственици и другари, които са разполагали с тях и са станали жертва на хакерски пробив. Затова е добра процедура да се приказва с тях за значимостта на киберсигурността и да им се предложи помощ, в случай че кажат най-честия отговор: „ не ги разбирам тези неща, прекомерно комплицирани са “. В реалност не са комплицирани, просто изискват обособяване на време за първичната настройка и по-късно неизменност за поддръжката и постоянното ревизиране.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
В реалност, в интернет непрекъснато се появяват нови и нови архиви с персонални данни. Съвсем неотдавна се разпространяваше масив с над 2 милиарда единици данни за стотици милиони хора – имена, адреси, номера на обществени осигуровки, даже и свързани лица.
Неприятните истини са няколко. Една от тях е, че е неизбежно всеки човек в един миг да бъде обиден от теч на данни. Често пъти това се случва и неведнъж – според от това какъв брой услуги и компании съхраняват някаква информация за него и дали (и кога) биват компрометирани.
Друга неприятна истина е, че в множеството случаи крайният консуматор няма какво да направи. Обикновено точно той е упрекван, че не задейства всички системи за отбрана и употребява слаби пароли, само че истината е, че най-често течовете на данни са разследване на огромни офанзиви. Личната отбрана е значима, само че не дава цялостна гаранция за попречване на течове.
Затова е най-добре за човек да одобри, че появяването на негови персонални данни в интернет е освен неизбежно събитие, само че и най-вероятно няма да се случи единствено един път, отбелязва How-To Geek. С този метод на мислене може да понижи евентуалните вреди и ще бъде по-добре квалифициран.
На първо място е редно да се ревизират настройките за сигурност на всички профили, услуги и уеб сайтове, които потребителят употребява. Както и на самите устройства и операционни системи. Това може да е най-времеемката и досадна задача, защото изисква ровичкане в голям брой настройки, само че е и значима стъпка.
Трябва да се ревизират и актуализират данните за контакт, да се задействат спомагателните функционалности за сигурност като двустепенна автентикация (когато се оферират такива), както и да се усъвършенства сложността на паролите. И да не се употребява една и съща ключова дума повече от един път.
Добра процедура е да се разделят и имейлите. Да има един имейл акаунт за „ публична “ връзка и най-малко един, който да се употребява за регистрации и профили.
Макар приложенията-мениджъри на пароли да имат противоречива популярност поради някои пробиви, въпреки всичко са препоръчвани от специалистите. Те генерират по-сложни пароли и улесняват потребителите, като не е нужно да помнят всичко, а единствено основната ключова дума.
Друга добра процедура е, когато се заплаща за онлайн услуги или при извършване на покупки по интернет, да не се заплаща посредством кредитна или дебитна карта, а да се употребява платежна услуга – виртуален портфейл или пък обособена виртуална карта, която се употребява единствено за тази цел и потребителят зарежда настрана единствено с нужните суми.
Така даже и при пробив на някоя услуга и опит за кражба от картата, няма да бъдат изгубени средства, а тя елементарно ще може да бъде заменена. Хубаво е да се употребяват и функционалностите за вести за всякаква интензивност с банковите сметки.
Понякога данните могат да „ изтекат “ и индиректно. Например през родственици и другари, които са разполагали с тях и са станали жертва на хакерски пробив. Затова е добра процедура да се приказва с тях за значимостта на киберсигурността и да им се предложи помощ, в случай че кажат най-честия отговор: „ не ги разбирам тези неща, прекомерно комплицирани са “. В реалност не са комплицирани, просто изискват обособяване на време за първичната настройка и по-късно неизменност за поддръжката и постоянното ревизиране.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ