Много бих искал да ми дадеш малко от твоята кръв“.Едва

„ Много бих желал да ми дадеш малко от твоята кръв “.

Едва ли са доста хората, които са чували такава имитация при първи диалог с съвсем чужд човек. Но този случай е по-особен.

Тим Фриде има забавно занимание. Той се оставя преднамерено да бъде ухапан от отровни змии. Десетки, стотици пъти. И самичък си инжектира отрова. Целта му не е да почине, както самичък споделя, а да помогне да се откри антидот за змийската отрова. И май е напът да успее.

Джейкъб Гленвил е имунолог, академик и предприемач. За първи път научава за Фриде през 2017 година от няколко новинарски публикации. Заглавия от вида „ Луд се оставя да го хапят змии “ не впечатляват Гленвил. Той си мисли друго.

„ Казах си, че това е недодялан елмаз. Говорих с него и му споделих – знам, че звучи необичайно, само че желая да ми дадеш малко кръв за проучване. А той отговори: Най-накрая, очаквам това позвъняване от толкоз дълго. “

Това е предисторията, разказана от Гленвил пред CNN. А ето и каква е настояващата обстановка.

Наскоро научното издание Cell разгласява изследване на Гленвил, изпълнителен шеф на биотехнологичната компания Centivax, и екипа му. В него те описват по какъв начин са съумели да открият антидот против едни от най-силните змийски токсини в света. И съществена роля в процеса има Фриде, по-точно неговата кръв.

Но да се върнем още по-назад. Фриде споделя, че се интересува от змии от дребен. През 12-13 години в YouTube стартират да се появяват странни видеа с един мъж пред няколко кафези с влечуги. Той снима по какъв начин вади една от тях, споделя какъв тип е и я оставя да го ухапе. Обикновено 24 часа по-късно разказва по какъв начин тялото му понася отровата и по какъв начин се усеща.

Фриде споделя, че прави всичко това с научна цел. Пред BBC той разяснява:

„ Никога не съм желал да умра от змийска отрова. Нито пък да остана без някой пръст. Или пък да не мога да работя “.

По специалност Фриде е автомонтьор, а в този момент работи за Centivax. Но преди 18 години трансформира себе си в ходещ опит. Започва с ухапванията, а по-късно методично си води бележки – по кое време се е появил отокът на мястото, какъв брой време е останал, по какъв начин се е чувствал, какъв брой отрова е поел и така нататък Сам признава, че първоначално съвсем е „ оплескал нещата “ откакто се оставя две кобри да го ухапят една след друга. Тогава изпада в кома за известно време, само че остава жив.

Теорията на Гленвил е, че след толкоз доста ухапвания Фриде е развил натурален имунитет. И че на база неговата кръв може да бъде основана настояща противоотрова, която да се употребява от всички.

Ако това се случи, би било същински пробив освен с научно, само че и със обществено значение. Годишно в международен мащаб към 140 хиляди души умират след змийски ухапвания. Още три пъти по толкоз получават съществени пострадвания и се постановат ампутации.

Как се създават антидоти сега? Използват се животни, най-много коне. След захапване имунната им система стартира да създава антитела, които по-късно са извличани и употребявани в хуманната медицина.

Проблемът е, че тези противоотрови не са универсални. Количеството отрови, които човек получава след захапване, може да се разграничава според от типа на змията. Например антидотите, създадени в Индия, не са толкоз ефикасни против влечугите в Шри Ланка.

Ето за какво учените потеглят по друг път. Вместо да търсят терапия, която обезврежда всеки токсин поотделно, те търсят такава, която обезврежда отровите, съдържащи се цели класове отрови.

Тук се появява Фриде с неговия чалнат опит. И ентусиазмът на Гленвил.

„ Веднага си помислих, че в случай че някой е развил антитела, обезвреждащи необятен набор от отрови, това ще е е той “, споделя откривателят.

Още при първия диалог с Фриде той упорства за кръвна проба. И получава единодушие.

Проучването се концентрира върху змиите от семейство Аспидови, в което влизат кораловите змии, мамбите, кобрите, тайпаните и други Тяхната отрова има невротоксини, които сковават жертвата, което може да е съдбовно, когато се засегне дихателната дарба на ухапания.

Учените избират 19 змии, считани за най-отровните от Световната здравна организация и стартират да вършат експертименти с кръвта на Фриде.

Според отчета на Cell се разпознават две „ широконеутрализиращи антитела “, които блокират два невротоксина в отровите. Тогава екипът прибавя трето вещество, с цел да обезврежда напълно резултата от ухапването.

Така се получава самобитен коктейл и стартират опитите с мишки. Те демонстрират, че гризачите оцеляват при контакт с 13 от 19-те типа змийска отрова. При шест се открива частична отбрана.

Гленвил разказва резултатите като несравними с наличните сега противоотрови. Според него е изцяло допустимо тяхната противоотрова да работи и при ухапвания на „ още куп змии “, само че това просто да не е тествано. Сега екипът се пробва да откри дали прибавянето на четвърти съставен елемент не би направило антидота още по-ефективен.

Малко по-различна е обстановката при така наречен усойници. В тяхната отрова има доста повече хемотоксини, т.е. субстанции, които нарушават съсирването на кръвта и повреждат тъканите. Има и трети тип змийски токсини, в които доминират цитотоксините, които пък нападат организма на клетъчно равнище.

„ Мисля, че през идващите 10-15 години ще имаме антидот за всеки от тези типове “, споделя пред BBC проф. Питър Куонг, откривател в Колумбийския университет.

По думите му антителата, открити в кръвта на Фриде, в действителност са необикновени.

„ Той е научил имунната си система да работи в доста необятен набор “, споделя ученият.

Надеждата е, че може да се открие една противоотрова за аспидовите змии и втора за усойниците.

Според проф. Ник Кейсуел, началник на отдела за проучване на змийски ухапвания в Училището по тропическа медицина в Ливърпул резултатите от проучванията на Centivax сочат, че това е допустимо.

„ Няма подозрение, че вървим в тази тенденция, само че има още доста работа. Антидотът би трябвало да бъде съществено проучен преди да се ползва върху хора “, показва той.

Фриде пък споделя, че се радва и от досегашните достижения.

„ Направих нещо за човечеството и съм горделив с това. Много е готино “, споделя той след 18 години и стотици доброволни ухапвания.