The American Conservative: Как Руснаците четат 1984 на Оруел?
Мненията, които са изразени в този материал не е наложително да съответстват с позициите на Поглед Инфо. Те са напълно артикул на американския създател Джон Роудън.
Официално неразрешен в Съветския съюз до 1988 година — популяризиран единствено като самиздат с риск от дълги присъди затвор до ерата на гласността и перестройката — „ 1984 “ на Джордж Оруел оглави описите за евакуиране на художествена литература в средата на декември в Руската федерация. ТАСС, съветската държавна осведомителна организация, заяви на 13 декември, че антиутопията на Оруел е оглавила общите продажби на електронни книги за 2022 година в региона на художествената литература на платформата LitRes, съветски онлайн продавач на аудио и електронни книги, и е втората най-популярна евакуиране в всяка категория.
Репортажи в западни медии, където всяка седмица се популяризират клюки, че до половината съветското население се опълчва на продължаването на войната в Украйна, основават усещането, че актуалният бестселър от " 1984 " година в Русия се дължи на необятно публикуваното публично неодобрение от режима на Путин и възходящото разбиране, че той в действителност наподобява на Океания от " 1984 "
Това умозаключение обаче може да се окаже неправилно или най-малко прибързано. Посочвайки към момента мощната поддръжка, която Путин има вкъщи, и очевидното предпочитание на съветското население да понесе компликациите на една дълга война, може да се означи, че ТАСС не се притесняваше да заяви за бестселъра на " 1984 ". Нито LitRes и други онлайн продавачи на книги се двоумят да продадат книгата.
Заслужава да се означи и фактът, че всички съветски издания от " 1984 " за продажба са редактирани и въведени от създатели, публично утвърдени от Министерството на културата.
Заслужава да се подчертае, че моментът на скока на продажбите на " 1984 " от средата на 2022 година съответства с публикуването на ново издание от " 1984 ", в което преводачът Даря Целовалникова пропуща всякакво споменаване на паралели сред Океания и Русия, а по-скоро твърди, че днешният „ демократичен тоталитаризъм на Запада ” значително подхожда на кошмарната визия на Оруел.
Според Целовалникова не Русия, а по-скоро корумпираните, „ демократични по този начин наречени демокрации на Запада са същински тоталитарни през 2022 година – т.е., доминирани от демагози и вулгарни популисти, които манипулират демонстрациите си против Русия за своите незаконни геополитически цели.
„ Оруел не можеше да мечтае и в най-лошите си кошмари, че ерата на „ демократичния тоталитаризъм “ или „ тоталитарния демократизъм “ ще настъпи на Запад и че хората – обособени, много изолирани човеци – ще се държат като разярено стадо. “
Не забравяйте, че точно това издание на " 1984 " се продава на LitRes — и то беше нападателно рекламирано от съветските медии. В изказване през май предходната година Мария Захарова, водеща говорителка на външното министерство, дефинира линията на Кремъл за наклона на Целовалникова към " 1984 ": „ Дълги години смятахме, че Оруел разказва тоталитаризма “, съобщи тя.
" Тази пост-Горбачовска епоха на самоотвращение и лековерно приемане на очернянето на Съюз на съветските социалистически републики от страна на Запада представляваше препредаване на западната агитация. Подобен взор към " 1984 " „ е един от световните имитации “, означи тя.
„ Оруел написа за края на либерализма. Той написа по какъв начин либерализмът ще докара човечеството до задънена улица.
Пренебрегвайки очевидния факт, че множеството от сатиричните референти през 1984 година се обръщат към събития и персони (включително Сталин като Big Brother) в Съюз на съветските социалистически републики от 40-те години на предишния век, Захарова заключава, че Оруел „ не написа за Съветския съюз, а за обществото, в което той живееше. "
Линията на Захарова от 1984 година е подкрепена от набор от надеждни мундщуци, утвърдени от Министерството на културата.
„ Действията на Русия в Украйна всъщност са антивоенни “, съобщи Дмитрий Кисельов, упоменатият нагоре ефирен водещ на Кремъл.
Сергей Лавров, ръководителят на външното министерство, неведнъж отхвърли, че Русия е „ нахлула “ в Украйна, изказвайки формалната линия, че Украйна е „ брат “, който би трябвало да бъде върнат в „ съветския свят “ – евфемизъм, желан от Владимир Путин за рационализирането и отбрана на господството на Кремъл над своята сфера на въздействие и експанзионистични акции.
Със сигурност и двете пояснения за известността на " 1984 " съдържат истина. Нарастващото политическо противоречие и разочарованието от настоящия режим на Владимир Путин, като читателите виждат паралели сред потисническото държавно управление, разказано в романа, и сегашния политически климат в Русия, безспорно частично подхрани взрива на продажбите. И въпреки всичко наподобява неоспоримо, че романът е кооптиран от държавното управление като част от пропагандни старания, като книгата се употребява за атакуване на Запада и обрисуване на Русия като жертва, като по този метод се оправдават дейностите на режима и контролът върху медиите.
Трето допустимо пояснение, което смятам за най-правдоподобно (и може би най-потискащо), също заслужава внимание: Дали Владимир Путин и съветският истаблишмънт са пресметнали, че една форма на литературна публичност е изцяло позволена - тъй като е напълно безвредна? Хипотезата не може елементарно да бъде отхвърлена: тогавашните „ рискови “ книги през руската ера, като " 1984 ", в този момент са налични от формалния държавен книжар, насърчаван от Министерството на културата, преиздадени в нови издания от водещи държавни издания като АСТ Издателство в Москва, и преподавани в съветските университети, тъй като – за разлика от случая през руската ера – те явно към този момент не съставляват опасност за „ тоталитарния “ режим, „ демократичен “ или нелиберален.
Това мнение е изразено красноречиво от рускоезичния биограф на Оруел, Маша Карп, дисидентка емигрантка, живееща в Лондон и създател на идната книга „ Джордж Оруел и Русия “ (Блумсбъри), планувана за издание в средата на 2023 година
В един откъс в книгата си Карп взема имитация от „ Превенцията на литературата “ (1946) – най-известната отбрана на Оруел за свободата на мисълта и изразяването – и й придава нов акцент. Оруел написа в есето:
" Организираната неистина, практикувана от тоталитарните страни, не е, както от време на време се твърди, краткотрайно средство от същото естество като военната машинация. Това е нещо неотлъчно от тоталитаризма, нещо, което към момента би траяло, даже в случай че концентрационните лагери и тайните полицейски сили бяха престанали да бъдат нужни. "
„ Ключовите думи “, които се отнасят за Русия през 2023 година, твърди Карп, „ са престанали да бъдат нужни “. Карп отбелязва, че „ концентрационните лагери “ и „ тайните полицейски сили “, въпреки и в много друга (и по-коварна, по-малко видима) форма, към момента са с нас.
„ Това, което в действителност престана да бъде належащо, е цензурата на книгите. “ Забелязвайки, че тиражите на множеството „ рискови книги “ нормално са дребни (под 5000 екземпляра), тя въпреки всичко акцентира главната си теза:
„ Не можете да си визиите какви прелестни книги са оповестени в Русия през последните 20 години! Едва в този момент, с тази война, не разгласяват на корицата имената на създателите, които напуснаха страната в символ на митинг против нея, само че преди 24 февруари всичко… беше публикувано… [Кремъл] разбра, че книгите не са толкоз рискови в последна сметка ".
Вярвам, че Карп също би позволила, че нашите първи две пояснения за бестселъра от 1984 съдържат частични истини. Тя пресмята, че 20 % от съветското население - наброяващо към тридесет милиона жители - безшумно се опълчва на Путин в друга степен на съпротива и би желало по разнообразни способи да види Русия " по-западнизирана ". (Това не се равнява на поддръжката на позициите на Запада и/или присъединяване му във войната в Украйна, отбелязва тя, за която към момента има доста по-малко — и малко социална и гласна — подкрепа).
Освен това тя пресмята, че минимум 30 % от руснаците са мощни поддръжници на Путин, състоящи се от „ фашисти, расисти и поклонници на империята “. Тя заключава: „ Половината население може да бъде обърнато по всички страни, според от медиите – дали са следени от страната или свободни. “
Битката за призрака на Оруел се води в Русия от няколко години, отбелязва Карп.
„ Името на Оруел е нещо като стенограма както измежду руснаците, които се опълчват на режима на Путин като цяло, по този начин и на войната в Украйна в частност... "
" Извън Русия съществува необикновен фетиш към Оруел в чужбина измежду съветските читатели на задгранични онлайн съветски вестници и радиопредавания. Той се загатва всеки ден във Фейсбук, Twitter, в блогове, а също и във вестници и радио. По принцип руснаците нямат достъп до тези източници ", твърди тя.
" Дори преди да стартира актуалната война, малко медии показваха рецензия към режима – и всички те (като радиостанцията „ Ехо на Москва “) бяха етикетирани като „ задгранични сътрудници “ и неразрешени през 2021 година Руснаците също не могат да слушат онлайн излъчвания на съветски език от BBC или Voice of America (освен в случай че човек се абонира за московската онлайн услуга Telegram, която може да наблюдава и следи активността на абонатите) ", оплаква се журналистката (премълчавайки, че на Запад също са неразрешени съветските осведомителни източници).
Въпреки това, както свидетелстват данните за продажбите на " 1984 " в продължение нацяло десетилетие нараства ползата към Оруел. Още през 2015 година разнообразни съветски източници — в това число Руския хартиен клуб, Руския хартиен съюз, Руската асоциация на издателите и онлайн книжарници като ozon.ru и labirint.ru — оповестиха, че е в ход растеж на продажбите на 1984.
Например в коледен репортаж през 2015 година (23 декември) РБК разгласи, че от преводите на " 1984 " са продадени общо 85 000 копия, което прави романа на Оруел „ една от десетте най-продавани книги “. (1984 не беше единственият ужасяващ футуристичен сюжет в листата на Русия за 2015 година: към него се причисли " 2035 ", пост-апокалиптична антиутопия от Дмитрий Глуховски, чието деяние се развива в руините на Москва и — както в Писта едно на Оруел — след нуклеарен апокалипсис.)
Като се има поради, че издигането на " 1984 " до статута на бестселър през 2015 година се случи вследствие на нашествието (изразно средство на американския създател, не наложително припокриващо се с мнението на Поглед Инфо) в Крим и „ анексирането “ през 2014 година – нюанси на анексирането на земя от Москва на още четири украински провинции през 2022 година – смятам за евентуално същата композиция от фактори да се регистрира за скока на продажбите от 2015 година, както през 2022-23 година
Разликата сред тогава и в този момент е двойна: първо, новините за модата на Оруел в Русия бяха лимитирани до съветските медии през 2015 година и останаха съвсем неотразени на Запад. Второ, през 2022 година 1984 се изкачи до №1 в Русия, вместо просто да пробие в челната десетка. (Дори преди изданието на бестселъра, преведено от Даря Целовалникова и разпространявано нападателно от Министерството на културата през 2022 година, 1984 беше добре разпространявана от съветските издатели. Един източник оповестява, че тиражът за 2021 година е наброявал 482 600 копия — т.е. даже преди подема в продажби през 2022 година на фона на украинската война.)
" 1984 " е оповестена в Съветския съюз едвам през 1988 година, съвсем четири десетилетия откакто е оповестена за първи път на Запад. Дори откакто най-сетне беше оповестена, тя беше налична единствено за дребен брой идеолози на руската комунистическа партия измежду номенклатурата на Министерството на културата и не беше четена или обсъждана даже в партийните среди.
Романът има дълга история на запрещение и цензура в Съветския съюз, чието публично разформироване на рускатя Коледа преди 32 години – 25 декември 1991 година – беше необятно чествано в дух на доверчив триумфализъм като раждането на „ новия международен ред “. ” и „ краят на историята ” в целия Запад.
Никой бележит съветолог на Запад тогава не си представяше, че малко прочут функционер в Комунистическата партия – незнаен подполковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – ще се издигне до края на десетилетието, с цел да се трансформира в съветски мощен човек, непостижим след Сталин по мощ и устойчивост (две десетилетия години, и продължава).
Или както Маша Карп написа в Джордж Оруел и Русия:
" През февруари 2022 година Русия стартира пълномащабна незаконна война в Европа и употребява нуклеарно изнудване, с цел да попречи на който и да било да се намеси. Започна нова епоха [на интернационална нестабилност] и към момента не знаем по какъв начин ще приключи. Едно обаче е ясно – тези пагубни развития, за жалост, станаха вероятни с помощта на упорития отвод (по думите на Оруел) „ да се види съветският режим подобен, какъвто е в реалност “. " (мнение на авторката Маша Карп и на американския създател, който я цитира, а не на Поглед Инфо)
Карп прибавя в персонално известие: „ Западът просто не се интересува от продължаващите „ оруелски “ събития в Русия през последните две десетилетия, като безбройните похищения върху свободата на словото и нарушаванията на човешките права. Именно това равнодушие даде на Путин чувството за безотговорност.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Официално неразрешен в Съветския съюз до 1988 година — популяризиран единствено като самиздат с риск от дълги присъди затвор до ерата на гласността и перестройката — „ 1984 “ на Джордж Оруел оглави описите за евакуиране на художествена литература в средата на декември в Руската федерация. ТАСС, съветската държавна осведомителна организация, заяви на 13 декември, че антиутопията на Оруел е оглавила общите продажби на електронни книги за 2022 година в региона на художествената литература на платформата LitRes, съветски онлайн продавач на аудио и електронни книги, и е втората най-популярна евакуиране в всяка категория.
Репортажи в западни медии, където всяка седмица се популяризират клюки, че до половината съветското население се опълчва на продължаването на войната в Украйна, основават усещането, че актуалният бестселър от " 1984 " година в Русия се дължи на необятно публикуваното публично неодобрение от режима на Путин и възходящото разбиране, че той в действителност наподобява на Океания от " 1984 "
Това умозаключение обаче може да се окаже неправилно или най-малко прибързано. Посочвайки към момента мощната поддръжка, която Путин има вкъщи, и очевидното предпочитание на съветското население да понесе компликациите на една дълга война, може да се означи, че ТАСС не се притесняваше да заяви за бестселъра на " 1984 ". Нито LitRes и други онлайн продавачи на книги се двоумят да продадат книгата.
Заслужава да се означи и фактът, че всички съветски издания от " 1984 " за продажба са редактирани и въведени от създатели, публично утвърдени от Министерството на културата.
Заслужава да се подчертае, че моментът на скока на продажбите на " 1984 " от средата на 2022 година съответства с публикуването на ново издание от " 1984 ", в което преводачът Даря Целовалникова пропуща всякакво споменаване на паралели сред Океания и Русия, а по-скоро твърди, че днешният „ демократичен тоталитаризъм на Запада ” значително подхожда на кошмарната визия на Оруел.
Според Целовалникова не Русия, а по-скоро корумпираните, „ демократични по този начин наречени демокрации на Запада са същински тоталитарни през 2022 година – т.е., доминирани от демагози и вулгарни популисти, които манипулират демонстрациите си против Русия за своите незаконни геополитически цели.
„ Оруел не можеше да мечтае и в най-лошите си кошмари, че ерата на „ демократичния тоталитаризъм “ или „ тоталитарния демократизъм “ ще настъпи на Запад и че хората – обособени, много изолирани човеци – ще се държат като разярено стадо. “
Не забравяйте, че точно това издание на " 1984 " се продава на LitRes — и то беше нападателно рекламирано от съветските медии. В изказване през май предходната година Мария Захарова, водеща говорителка на външното министерство, дефинира линията на Кремъл за наклона на Целовалникова към " 1984 ": „ Дълги години смятахме, че Оруел разказва тоталитаризма “, съобщи тя.
" Тази пост-Горбачовска епоха на самоотвращение и лековерно приемане на очернянето на Съюз на съветските социалистически републики от страна на Запада представляваше препредаване на западната агитация. Подобен взор към " 1984 " „ е един от световните имитации “, означи тя.
„ Оруел написа за края на либерализма. Той написа по какъв начин либерализмът ще докара човечеството до задънена улица.
Пренебрегвайки очевидния факт, че множеството от сатиричните референти през 1984 година се обръщат към събития и персони (включително Сталин като Big Brother) в Съюз на съветските социалистически републики от 40-те години на предишния век, Захарова заключава, че Оруел „ не написа за Съветския съюз, а за обществото, в което той живееше. "
Линията на Захарова от 1984 година е подкрепена от набор от надеждни мундщуци, утвърдени от Министерството на културата.
„ Действията на Русия в Украйна всъщност са антивоенни “, съобщи Дмитрий Кисельов, упоменатият нагоре ефирен водещ на Кремъл.
Сергей Лавров, ръководителят на външното министерство, неведнъж отхвърли, че Русия е „ нахлула “ в Украйна, изказвайки формалната линия, че Украйна е „ брат “, който би трябвало да бъде върнат в „ съветския свят “ – евфемизъм, желан от Владимир Путин за рационализирането и отбрана на господството на Кремъл над своята сфера на въздействие и експанзионистични акции.
Със сигурност и двете пояснения за известността на " 1984 " съдържат истина. Нарастващото политическо противоречие и разочарованието от настоящия режим на Владимир Путин, като читателите виждат паралели сред потисническото държавно управление, разказано в романа, и сегашния политически климат в Русия, безспорно частично подхрани взрива на продажбите. И въпреки всичко наподобява неоспоримо, че романът е кооптиран от държавното управление като част от пропагандни старания, като книгата се употребява за атакуване на Запада и обрисуване на Русия като жертва, като по този метод се оправдават дейностите на режима и контролът върху медиите.
Трето допустимо пояснение, което смятам за най-правдоподобно (и може би най-потискащо), също заслужава внимание: Дали Владимир Путин и съветският истаблишмънт са пресметнали, че една форма на литературна публичност е изцяло позволена - тъй като е напълно безвредна? Хипотезата не може елементарно да бъде отхвърлена: тогавашните „ рискови “ книги през руската ера, като " 1984 ", в този момент са налични от формалния държавен книжар, насърчаван от Министерството на културата, преиздадени в нови издания от водещи държавни издания като АСТ Издателство в Москва, и преподавани в съветските университети, тъй като – за разлика от случая през руската ера – те явно към този момент не съставляват опасност за „ тоталитарния “ режим, „ демократичен “ или нелиберален.
Това мнение е изразено красноречиво от рускоезичния биограф на Оруел, Маша Карп, дисидентка емигрантка, живееща в Лондон и създател на идната книга „ Джордж Оруел и Русия “ (Блумсбъри), планувана за издание в средата на 2023 година
В един откъс в книгата си Карп взема имитация от „ Превенцията на литературата “ (1946) – най-известната отбрана на Оруел за свободата на мисълта и изразяването – и й придава нов акцент. Оруел написа в есето:
" Организираната неистина, практикувана от тоталитарните страни, не е, както от време на време се твърди, краткотрайно средство от същото естество като военната машинация. Това е нещо неотлъчно от тоталитаризма, нещо, което към момента би траяло, даже в случай че концентрационните лагери и тайните полицейски сили бяха престанали да бъдат нужни. "
„ Ключовите думи “, които се отнасят за Русия през 2023 година, твърди Карп, „ са престанали да бъдат нужни “. Карп отбелязва, че „ концентрационните лагери “ и „ тайните полицейски сили “, въпреки и в много друга (и по-коварна, по-малко видима) форма, към момента са с нас.
„ Това, което в действителност престана да бъде належащо, е цензурата на книгите. “ Забелязвайки, че тиражите на множеството „ рискови книги “ нормално са дребни (под 5000 екземпляра), тя въпреки всичко акцентира главната си теза:
„ Не можете да си визиите какви прелестни книги са оповестени в Русия през последните 20 години! Едва в този момент, с тази война, не разгласяват на корицата имената на създателите, които напуснаха страната в символ на митинг против нея, само че преди 24 февруари всичко… беше публикувано… [Кремъл] разбра, че книгите не са толкоз рискови в последна сметка ".
Вярвам, че Карп също би позволила, че нашите първи две пояснения за бестселъра от 1984 съдържат частични истини. Тя пресмята, че 20 % от съветското население - наброяващо към тридесет милиона жители - безшумно се опълчва на Путин в друга степен на съпротива и би желало по разнообразни способи да види Русия " по-западнизирана ". (Това не се равнява на поддръжката на позициите на Запада и/или присъединяване му във войната в Украйна, отбелязва тя, за която към момента има доста по-малко — и малко социална и гласна — подкрепа).
Освен това тя пресмята, че минимум 30 % от руснаците са мощни поддръжници на Путин, състоящи се от „ фашисти, расисти и поклонници на империята “. Тя заключава: „ Половината население може да бъде обърнато по всички страни, според от медиите – дали са следени от страната или свободни. “
Битката за призрака на Оруел се води в Русия от няколко години, отбелязва Карп.
„ Името на Оруел е нещо като стенограма както измежду руснаците, които се опълчват на режима на Путин като цяло, по този начин и на войната в Украйна в частност... "
" Извън Русия съществува необикновен фетиш към Оруел в чужбина измежду съветските читатели на задгранични онлайн съветски вестници и радиопредавания. Той се загатва всеки ден във Фейсбук, Twitter, в блогове, а също и във вестници и радио. По принцип руснаците нямат достъп до тези източници ", твърди тя.
" Дори преди да стартира актуалната война, малко медии показваха рецензия към режима – и всички те (като радиостанцията „ Ехо на Москва “) бяха етикетирани като „ задгранични сътрудници “ и неразрешени през 2021 година Руснаците също не могат да слушат онлайн излъчвания на съветски език от BBC или Voice of America (освен в случай че човек се абонира за московската онлайн услуга Telegram, която може да наблюдава и следи активността на абонатите) ", оплаква се журналистката (премълчавайки, че на Запад също са неразрешени съветските осведомителни източници).
Въпреки това, както свидетелстват данните за продажбите на " 1984 " в продължение нацяло десетилетие нараства ползата към Оруел. Още през 2015 година разнообразни съветски източници — в това число Руския хартиен клуб, Руския хартиен съюз, Руската асоциация на издателите и онлайн книжарници като ozon.ru и labirint.ru — оповестиха, че е в ход растеж на продажбите на 1984.
Например в коледен репортаж през 2015 година (23 декември) РБК разгласи, че от преводите на " 1984 " са продадени общо 85 000 копия, което прави романа на Оруел „ една от десетте най-продавани книги “. (1984 не беше единственият ужасяващ футуристичен сюжет в листата на Русия за 2015 година: към него се причисли " 2035 ", пост-апокалиптична антиутопия от Дмитрий Глуховски, чието деяние се развива в руините на Москва и — както в Писта едно на Оруел — след нуклеарен апокалипсис.)
Като се има поради, че издигането на " 1984 " до статута на бестселър през 2015 година се случи вследствие на нашествието (изразно средство на американския създател, не наложително припокриващо се с мнението на Поглед Инфо) в Крим и „ анексирането “ през 2014 година – нюанси на анексирането на земя от Москва на още четири украински провинции през 2022 година – смятам за евентуално същата композиция от фактори да се регистрира за скока на продажбите от 2015 година, както през 2022-23 година
Разликата сред тогава и в този момент е двойна: първо, новините за модата на Оруел в Русия бяха лимитирани до съветските медии през 2015 година и останаха съвсем неотразени на Запад. Второ, през 2022 година 1984 се изкачи до №1 в Русия, вместо просто да пробие в челната десетка. (Дори преди изданието на бестселъра, преведено от Даря Целовалникова и разпространявано нападателно от Министерството на културата през 2022 година, 1984 беше добре разпространявана от съветските издатели. Един източник оповестява, че тиражът за 2021 година е наброявал 482 600 копия — т.е. даже преди подема в продажби през 2022 година на фона на украинската война.)
" 1984 " е оповестена в Съветския съюз едвам през 1988 година, съвсем четири десетилетия откакто е оповестена за първи път на Запад. Дори откакто най-сетне беше оповестена, тя беше налична единствено за дребен брой идеолози на руската комунистическа партия измежду номенклатурата на Министерството на културата и не беше четена или обсъждана даже в партийните среди.
Романът има дълга история на запрещение и цензура в Съветския съюз, чието публично разформироване на рускатя Коледа преди 32 години – 25 декември 1991 година – беше необятно чествано в дух на доверчив триумфализъм като раждането на „ новия международен ред “. ” и „ краят на историята ” в целия Запад.
Никой бележит съветолог на Запад тогава не си представяше, че малко прочут функционер в Комунистическата партия – незнаен подполковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – ще се издигне до края на десетилетието, с цел да се трансформира в съветски мощен човек, непостижим след Сталин по мощ и устойчивост (две десетилетия години, и продължава).
Или както Маша Карп написа в Джордж Оруел и Русия:
" През февруари 2022 година Русия стартира пълномащабна незаконна война в Европа и употребява нуклеарно изнудване, с цел да попречи на който и да било да се намеси. Започна нова епоха [на интернационална нестабилност] и към момента не знаем по какъв начин ще приключи. Едно обаче е ясно – тези пагубни развития, за жалост, станаха вероятни с помощта на упорития отвод (по думите на Оруел) „ да се види съветският режим подобен, какъвто е в реалност “. " (мнение на авторката Маша Карп и на американския създател, който я цитира, а не на Поглед Инфо)
Карп прибавя в персонално известие: „ Западът просто не се интересува от продължаващите „ оруелски “ събития в Русия през последните две десетилетия, като безбройните похищения върху свободата на словото и нарушаванията на човешките права. Именно това равнодушие даде на Путин чувството за безотговорност.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ