Диригентът Кръстин Настев: Швейцарците пеят в хора, ние -...
Младият пловдивски диригент виртуоз Кръстин Настев пристигна за броени дни в родния си Пловдив, с цел да дирижира концерт в памет на маестро Крикор Четинян. Настев работи от три години в Швейцария. Роден е през 1980 година. Получава първите си уроци по музика в Хора на пловдивските момчета, а по-късно приключва и Музикалното учебно заведение в града на тепетата, а по-късно оркестрово и хорово диригентство в Националната музикална академия ”Панчо Владигеров ” в София. Финалист e на Международния конкурс за диригенти ”Мариеле Вентре ”, Болоня, 2007. През 2008 година става диригент в Държавната опера в Анталия,Турция. Дирижира Симфоничния оркестър на Анталия, Радиохорa на Анкара, Националния филхармоничен хор на Турция, както и спектакли в Истанбулската и Мерсинската опера.
Росен Саръмов
Крикор Четинян беше като наставник за младежите в Пловдив. Той бе един същински будител. Това споделя Кръстин Настев за своя преподавател в хоровото диригентство. “Разбираше освен от хорови сформира, а и от инструментална музика. Имаше взор и върху оркестровото диригентство ”, прибавя той.
Настев е склонен, че в случай че артистът е рядка специалност, то диригентът е още по-рядък избор. Хората, които се насочват към това, са инспирирани от някого през детството си. “Няма по какъв начин този контакт да стане, в случай че като дете не си видял някой различен и той не те е запалил. Много хора съм чувал това да споделят: като дете видях и по тази причина станах. Моят път потегля от Хора на пловдивските момчета. Там имаше една фигура, която бе огън. Това бе Стефка Благоева ”, изяснява младият диригент. Причината да поеме по този път е тя. Влязъл във групировката в средата на 80-те години и бил там до гибелта на госпожа Благоева.
Тази невероятна пловдивчанка не може да се опише с един спомен. Трябва книга да се сътвори за всички забавни случки с нея, уверен е Настев. Запомнил я с нейните лафове и изречения. Те са останали като афоризми в живота на хористите. “Ние постоянно си ги описваме, тъй като се срещаме и до момента. Примерно, като се наредим за фотография, тя постоянно споделяше: Големите да застанат начело, а дребните откъм гърба и да клекнат. Или пък: Ще те изхвърля на плочките, само че ми е жалост, че ще се пукнат! Тя беше моторът на това предпочитание да стана диригент. А в този момент приятелите от хора, като ме срещнат, споделят: Ти искаше да станеш диригент още като дете и стана! ”, споделя Настев.
В Швейцария работи с пет разнообразни хорови групи и дирижира оркестри като посетител. Има задължения и тук. Дирижира Софийската филхармония. По един-два пъти в месеца има концерти с националния филхармоничен хор или със Софийската опера. Животът му е разпределен сред България и Швейцария.
Работи в алпийската страна към този момент трета година. За да кандидатства за швейцарско поданство, би трябвало да е работил най-малко 12 години. След това би трябвало да премине през доста тежък изпит по немски език. „ Изобщо не съм уверен, че ще направя това. Много държа на българското си поданство и не бих го жертвал за никое друго. А Швейцария е от страните, които не разрешават двойно поданство ”, споделя Настев.
Гледа кариерата му да върви постоянно на два полюса или в коловоза - с оркестър и хор. В Базел работи с хорове, които извършват разнообразни творби. Те са формирани от непрофесионалисти. Той им сортира стратегиите. Как се финансират тези обединения? „ Подобни хорове са на правилото “сдружения ” и парите се събират от членски импорт. При нас тази конструкция за професионални сформира се разви през последните десетина години. Хора на пловдивските момчетата е организиран в този момент по този начин. В Германия и Швейцария хоровете си имат директорски съвет. Той взема решение каква музика да се извършва. Събират се пари и се финансират или от страната, или от общинските власт ”, споделя Настев.
Оказва се, че Швейцария е може би последната страна в Европа, която продължава да подкрепя музиканти. Всеки един експерт може да помоли в общината за избран брой пари. Преди това би трябвало да напише план. „ Хрумва ти нещо, отиваш в общината и в случай че той има смисъл за съответното място, евентуално ще бъде утвърден. Все едно Първенец, Храбрино или община „ Марица ” да имат заделен бюджет за просвета. И да са подготвени да финансират даден музикант, в случай че той им показа концепция, която ще има изгода за тези места ”, изяснява Кръстин Настев.
Смята, че огромната българска нелепост е, че самодейността бе разрушена. „ Това е тотална неточност ”, уверен е пловдивският диригент.
„ Не знам по какъв начин нашето общество позволи това. Самодейността се унищожи и оттова нататък това оказа доста негативно въздействие върху цялото общество. През моето детство в Дома на културата имаше над 2000 деца, които се занимаваха с нещо, което им бе забавно. Сега това го няма. Покойният Крикор Четинян се опитваше да прави някакви концерти в изискванията на този вакуум. И до момента в който швейцарецът в свободното си време отива да пее или да танцува салса, а у нас какво е? Ела да пием по една ракия! ”, изяснява пловдивчанинът.
В град Базел самодейността е метод на живот за свободното време. След работа отиваш и се срещаш с една група хора, които имат твоите ползи, и правиш музика с тях. „ Имам случаи с швейцарци, които в петък идват в моя хор. В събота отива в прилежащия град в другата групировка. В сряда вървят да танцува салса ”, споделя Настев.
В хоровете, които води, има психотерапевти, учители по музика, служители, лекари. Имам даже служащи, които работят във водоснабдяването. Тези групи се събират нормално в пространства на Католическата или Реформаторската черква. Или пък в учебните заведения. Те дават стаи за такива занимания.
Росен Саръмов
Крикор Четинян беше като наставник за младежите в Пловдив. Той бе един същински будител. Това споделя Кръстин Настев за своя преподавател в хоровото диригентство. “Разбираше освен от хорови сформира, а и от инструментална музика. Имаше взор и върху оркестровото диригентство ”, прибавя той.
Настев е склонен, че в случай че артистът е рядка специалност, то диригентът е още по-рядък избор. Хората, които се насочват към това, са инспирирани от някого през детството си. “Няма по какъв начин този контакт да стане, в случай че като дете не си видял някой различен и той не те е запалил. Много хора съм чувал това да споделят: като дете видях и по тази причина станах. Моят път потегля от Хора на пловдивските момчета. Там имаше една фигура, която бе огън. Това бе Стефка Благоева ”, изяснява младият диригент. Причината да поеме по този път е тя. Влязъл във групировката в средата на 80-те години и бил там до гибелта на госпожа Благоева.
Тази невероятна пловдивчанка не може да се опише с един спомен. Трябва книга да се сътвори за всички забавни случки с нея, уверен е Настев. Запомнил я с нейните лафове и изречения. Те са останали като афоризми в живота на хористите. “Ние постоянно си ги описваме, тъй като се срещаме и до момента. Примерно, като се наредим за фотография, тя постоянно споделяше: Големите да застанат начело, а дребните откъм гърба и да клекнат. Или пък: Ще те изхвърля на плочките, само че ми е жалост, че ще се пукнат! Тя беше моторът на това предпочитание да стана диригент. А в този момент приятелите от хора, като ме срещнат, споделят: Ти искаше да станеш диригент още като дете и стана! ”, споделя Настев.
В Швейцария работи с пет разнообразни хорови групи и дирижира оркестри като посетител. Има задължения и тук. Дирижира Софийската филхармония. По един-два пъти в месеца има концерти с националния филхармоничен хор или със Софийската опера. Животът му е разпределен сред България и Швейцария.
Работи в алпийската страна към този момент трета година. За да кандидатства за швейцарско поданство, би трябвало да е работил най-малко 12 години. След това би трябвало да премине през доста тежък изпит по немски език. „ Изобщо не съм уверен, че ще направя това. Много държа на българското си поданство и не бих го жертвал за никое друго. А Швейцария е от страните, които не разрешават двойно поданство ”, споделя Настев.
Гледа кариерата му да върви постоянно на два полюса или в коловоза - с оркестър и хор. В Базел работи с хорове, които извършват разнообразни творби. Те са формирани от непрофесионалисти. Той им сортира стратегиите. Как се финансират тези обединения? „ Подобни хорове са на правилото “сдружения ” и парите се събират от членски импорт. При нас тази конструкция за професионални сформира се разви през последните десетина години. Хора на пловдивските момчетата е организиран в този момент по този начин. В Германия и Швейцария хоровете си имат директорски съвет. Той взема решение каква музика да се извършва. Събират се пари и се финансират или от страната, или от общинските власт ”, споделя Настев.
Оказва се, че Швейцария е може би последната страна в Европа, която продължава да подкрепя музиканти. Всеки един експерт може да помоли в общината за избран брой пари. Преди това би трябвало да напише план. „ Хрумва ти нещо, отиваш в общината и в случай че той има смисъл за съответното място, евентуално ще бъде утвърден. Все едно Първенец, Храбрино или община „ Марица ” да имат заделен бюджет за просвета. И да са подготвени да финансират даден музикант, в случай че той им показа концепция, която ще има изгода за тези места ”, изяснява Кръстин Настев.
Смята, че огромната българска нелепост е, че самодейността бе разрушена. „ Това е тотална неточност ”, уверен е пловдивският диригент.
„ Не знам по какъв начин нашето общество позволи това. Самодейността се унищожи и оттова нататък това оказа доста негативно въздействие върху цялото общество. През моето детство в Дома на културата имаше над 2000 деца, които се занимаваха с нещо, което им бе забавно. Сега това го няма. Покойният Крикор Четинян се опитваше да прави някакви концерти в изискванията на този вакуум. И до момента в който швейцарецът в свободното си време отива да пее или да танцува салса, а у нас какво е? Ела да пием по една ракия! ”, изяснява пловдивчанинът.
В град Базел самодейността е метод на живот за свободното време. След работа отиваш и се срещаш с една група хора, които имат твоите ползи, и правиш музика с тях. „ Имам случаи с швейцарци, които в петък идват в моя хор. В събота отива в прилежащия град в другата групировка. В сряда вървят да танцува салса ”, споделя Настев.
В хоровете, които води, има психотерапевти, учители по музика, служители, лекари. Имам даже служащи, които работят във водоснабдяването. Тези групи се събират нормално в пространства на Католическата или Реформаторската черква. Или пък в учебните заведения. Те дават стаи за такива занимания.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ