Младият невролог д-р Ани Танева е част от екипа на

Младият невролог доктор Ани Танева е част от екипа на Клиниката по неврология на „ Александровска “ болница, който под управлението на проф. Ивайло Търнев откри предходната година нова болест, за която получи международно самопризнание. Става дума за прогресивна мускулна дистрофия вид пояс-крайник и нейната последно разказана форма вид 2 Z, която се дължи на разновидности в ген, който води до мускулно увреждане.

Д-р Танева стартира специализацията си при проф. Търнев и от предходната година има предпазена компетентност „ Неврология “. По мотив Световния ден на здравето – 7 април, тя описа пред Zdrave.net за какво остава в Клиниката по неврология, която е и експертен център по наследствени нервни и метаболитни болести, вместо да прави кариера в чужбина, какви са провокациите пред младите лекари у нас и какво би трябвало да се промени в здравната ни система.

Д-р Танева, статистиката демонстрира, че повече от половината завършващи лекари у нас напущат или възнамеряват да изоставен страната незабавно след дипломирането си. Вас какво Ви задържа в България?

Никога не съм имала такива упоритости. Привързана съм към фамилията си и към корените си и това е главната причина. След като приключих „ Медицина “, за мое благополучие имах шанса да срещна проф. Ивайло Търнев и неговия екип и имах опцията да стартира да работя с тях. Работата с този екип за мен беше доста мотивираща и вдъхновяваща, което беше повода на остана и след края на специализацията си.

Лесно ли успяхте да започнете специализация?

Започнах специализацията при нови условия. Бях от първата група специализанти в „ Александровска “ болница на трудов контракт. Преди това беше много по-различно, тъй като специализацията беше теоретично образование, за което не се заплащаше и не се водеше като трудов стаж на сътрудниците. Проблемът в този момент обаче е, че има незадоволително отпуснати места за специализация.

Защо избрахте редките заболявания?

Няма по какъв начин, като част от екипа на проф. Търнев, да нямам интерес към тях. Докторантурата ми също е на тематика за рядко невро-мускулно заболяване. Клиниката по нервни заболявания в „ Александровска “ болница, като Експертен център по наследствени неврологични и метаболитни болести, е сборно място на пациенти с редки заболявания от цялата страна, по тази причина и работата при нас дава добра основа за извличане на опит в тази област. Медицината непрестанно се развива и изключително генетиката, която стои в основата на доста от редките болести, с които се занимаваме. За благополучие през последните години има и доста нови благоприятни условия за лекуване на някои от редките заболявания, което в действителност е и смисълът на нашата работа, с изключение на следенето на пациентите и обезпечаването на общи грижи.

Колко от тези нови разновидности за лекуване са налични в България?

Най-вече се отнася за транстиретиновата фамилна амилоидоза и спиналната мускулна недоразвитост. Все още не са толкоз, колкото на нас като лекари, а и на пациентите, би ни се желало, само че въпреки всичко става дума за редки болести и скъпоструващо лекуване.

Сега, когато случаите на Коронавирус са доста намалели, каква е равносметката Ви във връзка с хората с редки заболявания и коронавирусна зараза?

Равносметката е за всички хора, освен за пациентите с редки заболявания, и демонстрира, че би трябвало да обръщаме повече внимание на здравето си по принцип. За да можем, когато се сблъскаме с сходни изключителни обстановки, да се оправяме по-добре. За страдание има много компликации пред хората по отношение на достъпа до лекарска помощ. В това отношение здравната ни система има потребност от промени, с цел да може да действа вярно и в интерес на всички.

Какъв съгласно Вас е основният проблем на системата и какво е решението му?

Много сериозен проблем е цялостната организация на здравната ни система и върху това би трябвало много да се поработи, с цел да може да има задоволство както за лекарите, по този начин и за пациентите. Нужно е да се промени организацията на работа, на достъпа до лекарска помощ, да се преоцени бюрократщината, която повече пречи, в сравнение с да оказва помощ.

За страдание не мога да кажа какво е решението, защото изисква сложни и многостранни старания на доста хора и институции. Основен проблем е и неналичието на фрагменти, неналичието на тласък за младите лекари и сестри, който да ги задържи в България, като той може да бъде както финансов, по този начин и като благоприятни условия за развиване.

Казвате, че единствено по-добро финансиране няма да бъде задоволително, с цел да задържи младите лекари.

Разбира се, че всяка една работа би трябвало да има съответно финансово заплащане, изключително когато се отнася за младежи, които занапред построяват семейство и независим живот. Това е доста значима част, само че не е единствено казусът, че липсва положително финансово заплащане, тъй като има доста други неща, които са спънка. Това, че младежите избират да работят отвън България не е единствено тъй като ще получават по-добро възнаграждение, а поради опциите за работа и развиване в съответна среда. За младите експерти е значимо да имат опцията да се усъвършенстват непрестанно, да могат да се специализират в по-тясна област на ползите си, да могат да пътуват и да обменят опит и познания с сътрудници на открито.

Какво пожелавате на сътрудниците си за Деня на здравето?

Да са здрави преди всичко, да имат волята и смелостта да не престават да работят в тези особени времена и да не престават да обичат специалността си, тъй като това е в основата на триумфа и щастието.