Гълъбина Митева спаси премръзнал сирак на пътя
Младият мъж вървял пешком в дъжда с половин самун под мишница, зарязан от родителите си в Италия
Известната българска поетеса и писателка Гълъбина Митева показа за разтърсваща среща на пътя, която е можела да приключи съдбовно. Инцидентът се е разиграл в тъмните часове на денонощието, при неприятни метеорологични условия, до момента в който авторката е пътувала към прилежащ град за пратка.
На косъм от нещастието
Митева споделя, че е карала в условия на гъста мъгла и дъжд, когато на пътя сред две села ненадейно се е появил човек. Мъжът е вървял в тъмното, без никакви светлоотразителни детайли, компактно вдясно на пътното платно.
" По средата сред две села - щях да блъсна човек! Вървеше в тъмното и в мъглата, отвън обитаемо място, без никакви светлинни обозначения ", споделя разчувстваната писателка.
Вместо да продължи пътя си, Митева е обърнала автомобила и се е върнала при пешеходеца. Тя разказва мъжа като младеж, роден през 1991 година, облечен с фино лятно яке и пробити обувки, стискащ половин самун под мишницата си.
Съдбата на " ничиите " деца
Разговорът в автомобила разкрива тежката житейска история на пасажера. Младият мъж е израснал в домове за сираци, откакто родителите му са го изоставили в годините на прехода, с цел да заминат за Италия.
" Родители имал (кой няма). Без родител няма по какъв начин да се пръкнеш на тоя свят. Но го оставили по времето на Прехода в някакъв подобен Дом - и запрашили за Италия. И повече нямало от тях ни новина, ни кост ", споделя Митева.
Мъжът е вървял пешком от две села разстояние, търсейки прехранване и заслон, откакто обещаната му работа е била отказана заради липса на непрекъснат дом и неприветлив външен тип.
Помощ в нощта
Писателката е транспортирала премръзналия мъж до денонощна бензиностанция покрай село Търнава. Там му е осигурила храна и топли питиета, като е потърсила подпомагане от чиновниците за намиране на краткотрайна работа и заслон при локални стопани.
В своя прочувствен роман Гълъбина Митева прави горчива параленост сред грижата за бездомните животни и безразличието към хората в неволя.
" Тук са по-рядко бездомните хора... За сметка на бездомните кучета и котки. Тях ги има, не мога да се оплача. Затова се трансферирах на тях. С тях е елементарно... Но с хората, с хората... Много ми е тежко за хората, които си нямат дом, заслон и топлота ", приключва с горест авторката.
Известната българска поетеса и писателка Гълъбина Митева показа за разтърсваща среща на пътя, която е можела да приключи съдбовно. Инцидентът се е разиграл в тъмните часове на денонощието, при неприятни метеорологични условия, до момента в който авторката е пътувала към прилежащ град за пратка.
На косъм от нещастието
Митева споделя, че е карала в условия на гъста мъгла и дъжд, когато на пътя сред две села ненадейно се е появил човек. Мъжът е вървял в тъмното, без никакви светлоотразителни детайли, компактно вдясно на пътното платно.
" По средата сред две села - щях да блъсна човек! Вървеше в тъмното и в мъглата, отвън обитаемо място, без никакви светлинни обозначения ", споделя разчувстваната писателка.
Вместо да продължи пътя си, Митева е обърнала автомобила и се е върнала при пешеходеца. Тя разказва мъжа като младеж, роден през 1991 година, облечен с фино лятно яке и пробити обувки, стискащ половин самун под мишницата си.
Съдбата на " ничиите " деца
Разговорът в автомобила разкрива тежката житейска история на пасажера. Младият мъж е израснал в домове за сираци, откакто родителите му са го изоставили в годините на прехода, с цел да заминат за Италия.
" Родители имал (кой няма). Без родител няма по какъв начин да се пръкнеш на тоя свят. Но го оставили по времето на Прехода в някакъв подобен Дом - и запрашили за Италия. И повече нямало от тях ни новина, ни кост ", споделя Митева.
Мъжът е вървял пешком от две села разстояние, търсейки прехранване и заслон, откакто обещаната му работа е била отказана заради липса на непрекъснат дом и неприветлив външен тип.
Помощ в нощта
Писателката е транспортирала премръзналия мъж до денонощна бензиностанция покрай село Търнава. Там му е осигурила храна и топли питиета, като е потърсила подпомагане от чиновниците за намиране на краткотрайна работа и заслон при локални стопани.
В своя прочувствен роман Гълъбина Митева прави горчива параленост сред грижата за бездомните животни и безразличието към хората в неволя.
" Тук са по-рядко бездомните хора... За сметка на бездомните кучета и котки. Тях ги има, не мога да се оплача. Затова се трансферирах на тях. С тях е елементарно... Но с хората, с хората... Много ми е тежко за хората, които си нямат дом, заслон и топлота ", приключва с горест авторката.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ