Антон Котас пред Lupa.bg: Първото ми излизане на сцена беше пред Слави
Младият реализатор Антон Котас е едвам на 16 години, само че към този момент е прочут на публиката. Фамилията му произлиза от австрийската аристократична фамилия Котас-Хелденберг, чиято линия го свързва с известната българска актриса Невена Коканова. От 9-годишна възраст стартират участията му във кино продукции, по-известните от които сантименталната поредност АФТЪР (After), Cobweb, Refuge, Долината на Любовта и други.По-сериозното му заслепение по музиката стартира след първата среща с Queen, подбудена от кино лентата за групата – „ Бохемска рапсодия “. Някъде по същото време е първото му излизане на огромна сцена – зала 1 на НДК – където е поканен да взе участие на годишния концерт на Михаил Белчев със звезди от родната естрадна, поп и рок музика. Tри години по-късно, Антон открива музиката на Елвис Пресли след направения филм за него, както и Франк Синатра, Чък Бери и развива същинско въодушевление към изпълнителите от средата на предишния век. Участието му в Гласът на България беше ненадейно и непредвидено. За него го записва братовчедка му, без да знае нито Антон, нито неговите родители. Преди явяването си в " Гласът на България " Антон в никакъв случай не е ходил на уроци по пеене, не е работил с вокален възпитател, не познава и употребява техники на пеене. Самоук на пианото, свири на последния стадий на " Гласът на България " " Back To Black " на Ейми Уайнхаус и въпреки да отпада, публиката е във екстаз, а отзивите от осъществяването му не стопират дълго, откакто е завършило присъединяване му в предаването. Говорим си с Антон за музика, учебно заведение, ентусиазъм, Невена Коканова и бъдещите му работни проекти.
- Здравей, Антон! Как стартира твоят път в музиката и по кое време осъзна, че искаш да се занимаваш професионално с пеене?
- Макар постоянно да съм обичал да пея – евентуално както множеството деца – първите ми в действителност осъзнати увлечения по музиката започнаха, когато бях на 9 години. Тогава гледах кино лентата „ Бохемска рапсодия “ и бях безусловно запленен от живота и песните на Queen, и най-много от личността на Фреди Меркюри. Нещо в мен се възпламени – тази негова неугасима жадност да твори, да предизвика и да бъде друг ме порази. Започнах да пея песните му, да подражавам придвижванията му, да се вживявам в театралното му наличие. С времето осъзнах какъв брой мощно може музиката да влияе – да трансформира настроението, да основава свят, да лекува. Оттогава тя е моят метод да се показвам.
- За това ли реши да се спреш на концепцията Back To Music Rehab за идния си концерт? Какво ще се случи на 2 ноември?
- Да, музиката може да отвори доста ментални хоризонти, да даде прочувствено леговище и вяра. Избрахме името Back To Music Rehab за концерта в Joy Station, тъй като репертоарът ми е с много винтидж звучене, а пък и Ейми Уайнхаус ми е супер обичана, най-много поради философията да е себе си без извинения. С моята тайфа – „ Перфектното число ”, сме подготвили много изненади като сетлист, измежду специфичните ни посетители ще са Тома Здравков, Ангел Дюлгеров, Филип Донков. Ще осъществим за пръв път онлайн „ Кафене Виена ”, като публиката ще види премиерно и видеото на песента.
- Какво искаш да кажеш на публиката си с „ Кафене Виена ”? И по какъв начин 16-годишен човек като теб седна и написа подобен текст?
- Много се вълнувам от екзистенциални и метафизичен тематики. Обичам да ги разисквам, да спорим за тях в учебно заведение, да ги проучваме. „ Кафене Виена “ в действителност е метафора за един рухващ свят – свят, в който полезностите се размиват, в който хората все по-малко поддържат връзка същински. В песента има носталгия по времето, когато диалозите са били откровени и възприятията не се показваха с емоджита. Това „ кафене “ е знак на онази тиха горест, че светът към нас постепенно губи човешкото си лице и става токсично цифров.
- Имаш ли спомен за първото си излизане на сцена и по какъв начин се усещаше тогава?
- Беше в „ Шоуто на Слави “, в конкурс за млади реализатори. Спомням си, че чаках с часове, разчувствуван и припрян. Когато най-сетне пристигна моят ред и стъпих под светлините, си споделих: „ Аха… значи по този начин наподобява. Ето, към този момент съм там! “. Усещането беше необикновено – като че ли се намирах в света на Фреди, на огромните подиуми, на страстта. Изпях I Want to Break Free носейки бял потник и нарисувани мустаци, съвсем като дребна версия на Меркюри. Но най-хубавото беше, че не се притеснявах – просто бях благополучен.
- Какво се промени в живота ти след присъединяване ти в „ Гласът на България “?
- Започнах да издавам авторска музика, за което голяма заслуга има Ангел Дюлгеров – индивидът зад звука, силата и вдъхновението на моите части. Сформирах и бенд – „ Перфектното число “, с които към този момент имаме много участия. Всеки месец носи нещо ново – нова ария, нов клип, нова сцена. „ Гласът “ беше като бутон, който започва не просто кариера, а едно по-дълбоко осъзнаване, че фантазиите могат да се случват – стига да не спираш да ги гониш.
- Как би описал стила си през днешния ден и какво искаш да предадеш посредством музиката си?
- Репертоарът ми варира от рок до джаз, само че точно в това е чарът му. Обичам да върша музика, която ме кара да се усещам жив – без значение дали е тъжна, меланхолична или жужаща от ендорфини. Ейми Уайнхаус ми носи онази красива драма, която обичам да чувствам. Елвис ме зарежда с сила и с чувство за принадлежност към сцената. Не разделям музиката на „ лека “ и „ дълбока “ – значимо е да има многообразие, тъй като всяка страст заслужава своята ария.
- Кой е най-големият ти музикален кумир или ентусиазъм и за какво?
- В момента чувам доста разнообразни неща – от Тони Димитрова и Васил Найденов до Луис Армстронг, Майкъл Джаксън, Любо Киров, Били Джоел, даже Ицо Хазарта. Не мога да кажа, че имам единствено един музикален кумир – с изключение на Елвис, който е моят безконечен образец. Обичам да взимам по нещо от всеки, тъй като имам вяра, че вдъхновението се ражда точно от това многообразие.
- Как съчетаваш учебното заведение и музиката? Трудно ли е да балансираш?
- Ще бъда почтен – мъчно е. За да се получи музиката по този начин, както я чувствам, се желае работа, самообладание и внимание към всеки подробност. Понякога извозвам часове единствено в търсене на една дума, един акомпанимент, едно чувство. А в това време и учебното заведение изисква своето – домашни, планове, проби. Често не преставам да работя до късно, когато всички към този момент спят. Но това е цената на това, което обичаш. И я заплащам на драго сърце.
- Какво мислят фамилията и приятелите ти за музикалната ти кариера? Подкрепят ли те?
- За кариера още е рано да се приказва, само че съм благополучен, че върша нещата, които обичам, и че хората ги одобряват. „ Дяволски добра “ завоюва премията за дебют на годината на БНР – нещо, което може да се случи единствено един път, и това ме стимулира още повече. Родителите ми ме са до мен в цялото ми театрално премеждие, само че и държат учебното заведение да върви добре. Приятелите ми се радват и ме поддържат – те са първите, които чуват всичко ново, и са най-верните ми почитатели.
- Кои са най-големите провокации, с които си се сблъсквал до момента като млад актьор?
- Най-трудното е организацията. Говоря по телефона с няколко индивида по едно и също време, увещавам дати за подготовки, вземам решение логистични въпроси, пиша имейли… И всичко това в междучасието. Не е елементарно, само че ме учи на отговорност и дисциплинираност.
- Ако можеше да направиш дует с който и да е – български или международен актьор – кого би избрал?
- С Бруно Марс. Той има онази композиция от сила, класа и рисков сексапил, която ме въодушевява. Има нещо хулиганско в него, само че в това време е извънреден благородник като продуцент и създател.
- Каква родствена връзка имаш с Невена Коканова?
- Невена Коканова е втора братовчедка на татко ми. Връзката ни не е чак толкоз далечна, въпреки че, за жалост, в никакъв случай не сме се срещали. Знам, че е била доста земна, откровена и човечна – не се е държала като звезда, а като човек, който обича хората към себе си. Голяма чест е да имам даже дребна фамилна връзка с такава персона.
- Какво би посъветвал други младежи, които мечтаят да се занимават с музика?
- Да не се опасяват да пробват. Да се провалят, да опитват, тъй като целия развой им носи скъпи уроци. Най-важното е да намират наслада в това, което вършат.
- Здравей, Антон! Как стартира твоят път в музиката и по кое време осъзна, че искаш да се занимаваш професионално с пеене?
- Макар постоянно да съм обичал да пея – евентуално както множеството деца – първите ми в действителност осъзнати увлечения по музиката започнаха, когато бях на 9 години. Тогава гледах кино лентата „ Бохемска рапсодия “ и бях безусловно запленен от живота и песните на Queen, и най-много от личността на Фреди Меркюри. Нещо в мен се възпламени – тази негова неугасима жадност да твори, да предизвика и да бъде друг ме порази. Започнах да пея песните му, да подражавам придвижванията му, да се вживявам в театралното му наличие. С времето осъзнах какъв брой мощно може музиката да влияе – да трансформира настроението, да основава свят, да лекува. Оттогава тя е моят метод да се показвам.
- За това ли реши да се спреш на концепцията Back To Music Rehab за идния си концерт? Какво ще се случи на 2 ноември?
- Да, музиката може да отвори доста ментални хоризонти, да даде прочувствено леговище и вяра. Избрахме името Back To Music Rehab за концерта в Joy Station, тъй като репертоарът ми е с много винтидж звучене, а пък и Ейми Уайнхаус ми е супер обичана, най-много поради философията да е себе си без извинения. С моята тайфа – „ Перфектното число ”, сме подготвили много изненади като сетлист, измежду специфичните ни посетители ще са Тома Здравков, Ангел Дюлгеров, Филип Донков. Ще осъществим за пръв път онлайн „ Кафене Виена ”, като публиката ще види премиерно и видеото на песента.
- Какво искаш да кажеш на публиката си с „ Кафене Виена ”? И по какъв начин 16-годишен човек като теб седна и написа подобен текст?
- Много се вълнувам от екзистенциални и метафизичен тематики. Обичам да ги разисквам, да спорим за тях в учебно заведение, да ги проучваме. „ Кафене Виена “ в действителност е метафора за един рухващ свят – свят, в който полезностите се размиват, в който хората все по-малко поддържат връзка същински. В песента има носталгия по времето, когато диалозите са били откровени и възприятията не се показваха с емоджита. Това „ кафене “ е знак на онази тиха горест, че светът към нас постепенно губи човешкото си лице и става токсично цифров.
- Имаш ли спомен за първото си излизане на сцена и по какъв начин се усещаше тогава?
- Беше в „ Шоуто на Слави “, в конкурс за млади реализатори. Спомням си, че чаках с часове, разчувствуван и припрян. Когато най-сетне пристигна моят ред и стъпих под светлините, си споделих: „ Аха… значи по този начин наподобява. Ето, към този момент съм там! “. Усещането беше необикновено – като че ли се намирах в света на Фреди, на огромните подиуми, на страстта. Изпях I Want to Break Free носейки бял потник и нарисувани мустаци, съвсем като дребна версия на Меркюри. Но най-хубавото беше, че не се притеснявах – просто бях благополучен.
- Какво се промени в живота ти след присъединяване ти в „ Гласът на България “?
- Започнах да издавам авторска музика, за което голяма заслуга има Ангел Дюлгеров – индивидът зад звука, силата и вдъхновението на моите части. Сформирах и бенд – „ Перфектното число “, с които към този момент имаме много участия. Всеки месец носи нещо ново – нова ария, нов клип, нова сцена. „ Гласът “ беше като бутон, който започва не просто кариера, а едно по-дълбоко осъзнаване, че фантазиите могат да се случват – стига да не спираш да ги гониш.
- Как би описал стила си през днешния ден и какво искаш да предадеш посредством музиката си?
- Репертоарът ми варира от рок до джаз, само че точно в това е чарът му. Обичам да върша музика, която ме кара да се усещам жив – без значение дали е тъжна, меланхолична или жужаща от ендорфини. Ейми Уайнхаус ми носи онази красива драма, която обичам да чувствам. Елвис ме зарежда с сила и с чувство за принадлежност към сцената. Не разделям музиката на „ лека “ и „ дълбока “ – значимо е да има многообразие, тъй като всяка страст заслужава своята ария.
- Кой е най-големият ти музикален кумир или ентусиазъм и за какво?
- В момента чувам доста разнообразни неща – от Тони Димитрова и Васил Найденов до Луис Армстронг, Майкъл Джаксън, Любо Киров, Били Джоел, даже Ицо Хазарта. Не мога да кажа, че имам единствено един музикален кумир – с изключение на Елвис, който е моят безконечен образец. Обичам да взимам по нещо от всеки, тъй като имам вяра, че вдъхновението се ражда точно от това многообразие.
- Как съчетаваш учебното заведение и музиката? Трудно ли е да балансираш?
- Ще бъда почтен – мъчно е. За да се получи музиката по този начин, както я чувствам, се желае работа, самообладание и внимание към всеки подробност. Понякога извозвам часове единствено в търсене на една дума, един акомпанимент, едно чувство. А в това време и учебното заведение изисква своето – домашни, планове, проби. Често не преставам да работя до късно, когато всички към този момент спят. Но това е цената на това, което обичаш. И я заплащам на драго сърце.
- Какво мислят фамилията и приятелите ти за музикалната ти кариера? Подкрепят ли те?
- За кариера още е рано да се приказва, само че съм благополучен, че върша нещата, които обичам, и че хората ги одобряват. „ Дяволски добра “ завоюва премията за дебют на годината на БНР – нещо, което може да се случи единствено един път, и това ме стимулира още повече. Родителите ми ме са до мен в цялото ми театрално премеждие, само че и държат учебното заведение да върви добре. Приятелите ми се радват и ме поддържат – те са първите, които чуват всичко ново, и са най-верните ми почитатели.
- Кои са най-големите провокации, с които си се сблъсквал до момента като млад актьор?
- Най-трудното е организацията. Говоря по телефона с няколко индивида по едно и също време, увещавам дати за подготовки, вземам решение логистични въпроси, пиша имейли… И всичко това в междучасието. Не е елементарно, само че ме учи на отговорност и дисциплинираност.
- Ако можеше да направиш дует с който и да е – български или международен актьор – кого би избрал?
- С Бруно Марс. Той има онази композиция от сила, класа и рисков сексапил, която ме въодушевява. Има нещо хулиганско в него, само че в това време е извънреден благородник като продуцент и създател.
- Каква родствена връзка имаш с Невена Коканова?
- Невена Коканова е втора братовчедка на татко ми. Връзката ни не е чак толкоз далечна, въпреки че, за жалост, в никакъв случай не сме се срещали. Знам, че е била доста земна, откровена и човечна – не се е държала като звезда, а като човек, който обича хората към себе си. Голяма чест е да имам даже дребна фамилна връзка с такава персона.
- Какво би посъветвал други младежи, които мечтаят да се занимават с музика?
- Да не се опасяват да пробват. Да се провалят, да опитват, тъй като целия развой им носи скъпи уроци. Най-важното е да намират наслада в това, което вършат.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ