Младите в Бангладеш прогониха дългоуправлявалата шейх Хасина
Младите в Бангладеш прогониха дългоуправлявалата шейх Хасина, осведоми „ Асошиейтед прес “. Джанатул Проме се надява да напусне Бангладеш , с цел да учи повече или вероятно да си откри работа, откакто приключи университетската си степен, разочарована от системата , която съгласно нея не възнаграждава заслугите и предлага малко благоприятни условия за младежите.
„ Тук имаме доста лимитирани благоприятни условия “ , споделя 21-годишната жена, която би отпътувала по-рано, в случай че фамилията ѝ имаше задоволително пари, с цел да заплати образованието в задгранични университети по едно и също време на нея и на по-големия ѝ брат. Но последните събития ѝ дават вяра, че един ден може да успее да се върне в един изменен Бангладеш . След 15 години на власт министър-председателят Шейх Хасина подаде оставка и избяга от страната предходната седмица – прогонена от млади протестиращи, измежду които и Проме, които споделят, че им е писнало от метода, по който нейното все по-авторитарно ръководство потиска несъгласието , облагодетелства елита и усилва неравенството.
Първоначално студентите излязоха по улиците на Бангладеш през юни с искане да се постави завършек на разпоредбите, които дефинират до 30% от работните места в държавната администрация за потомците на ветерани, воювали през 1971 година във войната за самостоятелност на страната от Пакистан . Протестиращите обявиха, че това облагодетелства поддръжниците на Лигата Авами на Хасина, която водеше тази битка – и които към този момент са част от елита. Квотата и други квоти за маргинализирани групи значат, че единствено 44 % от работните места в държавната администрация се дават въз основа на заслуги.
Фактът, че тези работни места бяха в центъра на придвижването, не беше инцидентен: Те са едни от най-стабилните и най-добре платените в страна, в която стопанската система претърпява взрив през последните години, само че не основава задоволително солидни професионални работни места за добре образованата междинна класа.
А това, че поколението Z оглави този протест , също не беше изненадващо: Младите хора като Проме са измежду най-разочарованите и наранени от неналичието на благоприятни условия в Бангладеш – и в това време те не са подвластни на старите табута и разкази, които отразяваше квотната система. Тяхната подготвеност да скъсат с предишното беше ясна, когато Хасина омаловажи настояванията им в средата на юли, като попита кой, в случай че не борците за независимост, би трябвало да получи държавна работа.
„ Кой ще го направи? Внуците на разакарите ли? , отвърна тогава Хасина, употребявайки надълбоко обидната дума , която се отнася за тези, които са сътрудничили на Пакистан за потушаване на битката за самостоятелност на Бангладеш.
Протестиращите студенти обаче носеха думата като почетна значка. Те минаха през кампуса на университета в Дака, скандирайки:
„ Кои сте вие? Коя съм аз? Разакар. Кой сподели това? Диктаторът. “
На идващия ден протестиращи бяха убити по време на конфликти със силите за сигурност – това единствено подсилваше демонстрациите , които прераснаха в по-широк протест против ръководството на Хасина .
Сабрина Карим, професор в университета „ Корнел “, която учи политическото принуждение и военната история на Бангладеш, разяснява, че доста от протестиращите са толкоз млади, че не помнят времето преди Хасина да бъде министър-председател.
Те, както и поколенията преди тях, са израснали с истории за битката за самостоятелност, в центъра на която е било фамилията на Хасина. Нейният татко, шейх Муджибур Рахман, е първият водач на самостоятелен Бангладеш, който по-късно е погубен по време на боен прелом. Но Карим споделя, че този роман има доста по-малко значение за младите протестиращи, в сравнение с за техните баби и дядовци.
„ Той към този момент не резонира с тях толкоз, колкото преди. И те желаят нещо ново “ , изяснява тя.
За Нурин Султана Тома, 22-годишна студентка в университета в Дака, приравняването на протестиращите студенти с предатели от страна на Хасина я предиздвикало да осъзнае пропастта сред това, което младежите желаят, и това, което държавното управление може да обезпечи. Тя посочи, че е следила по какъв начин Бангладеш постепенно е построил имунитет против неравенството и хората са изгубили вяра, че нещата в миналото ще се подобрят.
Най-дългогодишният министър-председател на страната се гордееше, че е нараснала приходите на глава от популацията и е трансформирала стопанската система на Бангладеш в международен съперник – полетата се трансфораха във заводи за облекла, а неравните пътища – в криволичещи автомагистрали. Но Тома споделя, че е видяла ежедневната битка на хората, които се пробват да си купят артикули от първа нужда или да си намерят работа, а настояванията ѝ за съществени права са били посрещнати с обиди и принуждение.
„ Това не можеше повече да се търпи “ , удостоверява Тома.
Икономическите компликации се усещат мощно от младежите в Бангладеш . Осемнадесет милиона младежи – в страна със 170 милиона поданици – не работят и не вървят на учебно заведение, съгласно Читидж Баджпаи, който изследва Южна Азия в мозъчния концерн Чатъм Хаус. А след пандемията работните места в частния бранш станаха още по-оскъдни.
Много младежи се пробват да учат в чужбина или да се реалокират в чужбина след довеждане докрай на образованието си с вярата да намерят почтена работа , което води до понижаване на междинната класа и до приключване на мозъци .
„ Класовите разлики се усилиха “ , заключва Джанатун Нахар Анкан, 28-годишна жена, която работи в неправителствена организация в Дака и която се е включила към митингите. Въпреки тези проблеми никой от протестиращите наподобява не е вярвал същински, че придвижването им ще успее да детронира Хасина .
24-годишният Рафидж Хан е на улицата и се готви да се включи в митинг , когато научава, че Хасина е подала оставка и е избягала от страната . Той се обажда у дома неведнъж, с цел да ревизира дали може да удостовери новината. Хан описа, че през последните дни на студентските демонстрации по улиците са се включили хора от всички съсловия, религии и специалности. Сега те се прегръщали един различен, до момента в който други просто седели на земята и не вярвали.
„ Не мога да опиша насладата, която хората изпитваха в този ден “ , призна той.
Част от тази еуфория към този момент е отминала, защото се усеща голямата тежест на идната задача . Нобеловият лауреат Мохамед Юнус стана краткотраен водач в четвъртък и дружно с кабинет, в който влизат двама водачи на студентски митинги, ще би трябвало да възвърне мира, да построи институции и да приготви страната за нови избори .
Надеждата на множеството студенти е, че краткотрайното държавно управление ще получи време да възвърне институциите на Бангладеш , до момента в който се образува нова политическа партия, която да не бъде ръководена от старите политически династии .
„ Ако ме помолите да гласоподавам на избори сега, не знам за кого бих дал своя вот “ , споделя Хан и е безапелационен:
„ Ние не желаеме да сменяем една тирания с друга. “
По думите му, младежите, които са излезли на улицата, постоянно са описвани като поколението, което ненавижда политиката. Но 26-годишният експерт по цифрова сигурност и неотдавна приключил университета в Дака Азахер Уддин Аник счита, че това е неправилно наименование. Според него те не ненавиждат цялата политика – единствено политиката на разделяне в Бангладеш .
И въпреки да признава, че структурните промени , от които страната се нуждае сега, може да се окажат по-трудни от отстраняването на министър-председателя , за първи път от известно време насам той е окуражен. И изяснява за какво:
„ Последният ми опит ми подсказва, че невъзможното може да се случи. И може би още не е прекомерно късно. “
Миграцията продължава да обърква английските водачи
