Младите хора у нас все повече задлъжняват: Всеки пети е изтеглил кредит за телефон или дрехи
Младите у нас всеобщо нямат финансова просветеност. И по този начин се стига до обстановката, в която хората до 25 години в България задлъжняват от ден на ден. Вече всеки пети до тази възраст е взел пари назаем, с цел да си купи... преди всичко мобилен телефон. На този декор - учат ли децата у нас по какъв начин да боравят с пари и оправят ли се?
Точно преди седмица стана ясно, че едвам 22 на 100 или единствено всеки пети съумява да заделя пари. По-голямата част от тези почти един милион и 200 хиляди българи съумяват да заделят до 20 на 100 от прихода си и то главно да покрият незабавна обстановка.
Единственото проучване, което мери финансовата просветеност, е изследването ПИЗА. Първото замерване на този съставен елемент е от 2018-а, а преди няколко месеца бяха показани и данните от второто. Те демонстрират, че 15-годишните възпитаници имат по-ниска финансова просвета спрямо връстниците си. 430 точки при приблизително за останалите 20 страни - 500 точки.
Децата в началните класове учат " Технологии и предприемачество ", а след пети клас и " География и стопанска система ". Големите възпитаници имат и профили.Проучването ПИЗА дава картина, че очевидно нито в учебно заведение, нито родителите обръщат задоволително внимание. Преди дни и компания за събирания на вземанията разгласява и свое изследване, което демонстрира неприятна равносметка.
Най-бързо възходящата възрастова група на задлъжнели лица е тази на младежите под 25 години. Вече всеки пети дебитор е в тази възрастова категория и взима заеми, с цел да си купи мобилен телефон, техника или спортни артикули. Все отново най-задлъжнял остава междинният българин на възраст сред 30 и 40 години. И още - задлъжняваме приблизително с един или повече потребителски заеми.
Седмокласничката Бояна Дърленска получава по 7 лв. джобни дневно. А по какъв начин да ги харчи - слуша правилото на родителите си.
" Днес ми останаха 3 лв. от тези 7 лв. и си ги поставям при спестяванията. Аз просто групирам, групирам и съм си споделила като намеря нещо, което да си купя, ще похарча спестяванията си за това. Дават джобни за излизане, да кажем 50 лв., аз би трябвало да похарча единствено 30 и им връщам останалите 20, които не съм похарчила. Т.е. при тях постоянно е наложително да има ресто ", изясни Бояна Дърленска, която е седмокласничка в 51 СУ " Елисавета Багряна ", София.
Учениците до седми клас имат и два предмета, които би трябвало да развиват финансова просвета - " Технологии и предприемачество " и " География и стопанска система ".
" Давам един образец - с шестокласниците направихме една бюджетна карта, в която всеки трябваше да употребява личния си бюджет за месеца, за седмицата, и да създадем едно систематизиране какъв брой пари харчат те за храна в учебно заведение, какъв брой пари имат за други разноски и най-после какъв брой пари могат да спестят за една година и пет години ", изясни преподавателят в 51 СУ " Елисавета Багряна ", София Марина Шиновска.
Всъщност по-големият проблем - не дали го има като предмет, а това, че финансовата просветеност като цяло е нещо, което е извънредно практично. Научавайки детето в учебник единствено какво е спестяването, каква е разликата сред потребности и стремежи, само че единствено на доктрина, детето няма да стане финансово грамотно ", добави специалистът по финансова просветеност за деца Адриана Манолова.
Марина Шиновска с изключение на да учи децата на финансова просветеност в учебно заведение, се сблъсква с компликацията да съобщи същото и на личното си дете, което е на 8 година Все още не му дава джобни всеки ден. На противоположното мнение е Адриана Манолова, която е специалист и преподавател по финансова просветеност. Казва, че всеобщо децата харчат всичко, което им се дава. Тя е научила и личната си щерка на разпоредбите по какъв начин да икономисва.
" Вкъщи напъните са още по-големи и приказките би трябвало да са още по-стабилни, с цел да види детето, че мама и тате вършат това, и то е най-хубавото за него. Имаме спогодба към момента да не върви на лафка, тъй като харчат времето от междучасието и до 4-ти клас сме го стопирали ", добави Марина Шиновска.
" Аз мога да кажа съответно за моята щерка по какъв начин е минало през годините - в първи и втори клас първо започнахме с левче-два, в последната година-две и инфлацията се увеличи и нейните потребности се покачиха и минахме на вид на 4 лева дневно, само че тя има и хранения отвън учебно заведение ", изясни специалистът по финансова просветеност за деца.
А всеобщо неналичието на обикновени знания е повода едвам всеки пети у нас да икономисва и да тегли бързи заеми, каквито данни бяха оповестени преди дни.
" Финанасовата просвета е най-вече кредитна, ние като нация не сме възпитани да имаме капиталова просвета ", добави Марина Шиновска.
А Бояна желае да може да разпределя парите си добре и да икономисва. А специалистите припомнят и че златното предписание е всеки да провежда разноските си по този начин, че да заделя 20 на 100 от тях.
Точно преди седмица стана ясно, че едвам 22 на 100 или единствено всеки пети съумява да заделя пари. По-голямата част от тези почти един милион и 200 хиляди българи съумяват да заделят до 20 на 100 от прихода си и то главно да покрият незабавна обстановка.
Единственото проучване, което мери финансовата просветеност, е изследването ПИЗА. Първото замерване на този съставен елемент е от 2018-а, а преди няколко месеца бяха показани и данните от второто. Те демонстрират, че 15-годишните възпитаници имат по-ниска финансова просвета спрямо връстниците си. 430 точки при приблизително за останалите 20 страни - 500 точки.
Децата в началните класове учат " Технологии и предприемачество ", а след пети клас и " География и стопанска система ". Големите възпитаници имат и профили.Проучването ПИЗА дава картина, че очевидно нито в учебно заведение, нито родителите обръщат задоволително внимание. Преди дни и компания за събирания на вземанията разгласява и свое изследване, което демонстрира неприятна равносметка.
Най-бързо възходящата възрастова група на задлъжнели лица е тази на младежите под 25 години. Вече всеки пети дебитор е в тази възрастова категория и взима заеми, с цел да си купи мобилен телефон, техника или спортни артикули. Все отново най-задлъжнял остава междинният българин на възраст сред 30 и 40 години. И още - задлъжняваме приблизително с един или повече потребителски заеми.
Седмокласничката Бояна Дърленска получава по 7 лв. джобни дневно. А по какъв начин да ги харчи - слуша правилото на родителите си.
" Днес ми останаха 3 лв. от тези 7 лв. и си ги поставям при спестяванията. Аз просто групирам, групирам и съм си споделила като намеря нещо, което да си купя, ще похарча спестяванията си за това. Дават джобни за излизане, да кажем 50 лв., аз би трябвало да похарча единствено 30 и им връщам останалите 20, които не съм похарчила. Т.е. при тях постоянно е наложително да има ресто ", изясни Бояна Дърленска, която е седмокласничка в 51 СУ " Елисавета Багряна ", София.
Учениците до седми клас имат и два предмета, които би трябвало да развиват финансова просвета - " Технологии и предприемачество " и " География и стопанска система ".
" Давам един образец - с шестокласниците направихме една бюджетна карта, в която всеки трябваше да употребява личния си бюджет за месеца, за седмицата, и да създадем едно систематизиране какъв брой пари харчат те за храна в учебно заведение, какъв брой пари имат за други разноски и най-после какъв брой пари могат да спестят за една година и пет години ", изясни преподавателят в 51 СУ " Елисавета Багряна ", София Марина Шиновска.
Всъщност по-големият проблем - не дали го има като предмет, а това, че финансовата просветеност като цяло е нещо, което е извънредно практично. Научавайки детето в учебник единствено какво е спестяването, каква е разликата сред потребности и стремежи, само че единствено на доктрина, детето няма да стане финансово грамотно ", добави специалистът по финансова просветеност за деца Адриана Манолова.
Марина Шиновска с изключение на да учи децата на финансова просветеност в учебно заведение, се сблъсква с компликацията да съобщи същото и на личното си дете, което е на 8 година Все още не му дава джобни всеки ден. На противоположното мнение е Адриана Манолова, която е специалист и преподавател по финансова просветеност. Казва, че всеобщо децата харчат всичко, което им се дава. Тя е научила и личната си щерка на разпоредбите по какъв начин да икономисва.
" Вкъщи напъните са още по-големи и приказките би трябвало да са още по-стабилни, с цел да види детето, че мама и тате вършат това, и то е най-хубавото за него. Имаме спогодба към момента да не върви на лафка, тъй като харчат времето от междучасието и до 4-ти клас сме го стопирали ", добави Марина Шиновска.
" Аз мога да кажа съответно за моята щерка по какъв начин е минало през годините - в първи и втори клас първо започнахме с левче-два, в последната година-две и инфлацията се увеличи и нейните потребности се покачиха и минахме на вид на 4 лева дневно, само че тя има и хранения отвън учебно заведение ", изясни специалистът по финансова просветеност за деца.
А всеобщо неналичието на обикновени знания е повода едвам всеки пети у нас да икономисва и да тегли бързи заеми, каквито данни бяха оповестени преди дни.
" Финанасовата просвета е най-вече кредитна, ние като нация не сме възпитани да имаме капиталова просвета ", добави Марина Шиновска.
А Бояна желае да може да разпределя парите си добре и да икономисва. А специалистите припомнят и че златното предписание е всеки да провежда разноските си по този начин, че да заделя 20 на 100 от тях.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ