Младите не са само онлайн – 81% се виждат с другари поне веднъж седмично
Младите не са единствено онлайн – 81% се виждат с приятели най-малко един път седмично
Приятелството, тази на пръв взор интимна и персонална тематика, се оказва извънредно показателна за положението на обществото.
По данни на Европейската комисия и Евростат
(2023-2024 г.) над 75 милиона европейци се виждат с близки хора не повече от един път месечно, като към 30 милиона постоянно се усещат самотни. А в свят, който става все по-свързан цифрово, въпросът за действителната човешка съгласуваност остава настоящ и обезпокоителен.
Къде се намира българинът в тази картина? Има ли с кого да се види онлайн?
Националното представително изследване на обществените контакти и другарството в България, извършено през май 2025 година, демонстрира забавни трендове в метода, по който българите построяват и поддържат другарства.
Почти половината от интервюираните (48%) показват, че имат сред двама и трима близки другари
– умерено, само че устойчиво ядро. 29% имат по-широк другарски кръг (4-5 души), а 8% се лимитират до един. 4% споделят, че нямат никакви близки другари – %, който може да наподобява дребен, само че зад него стоят действителни хора в обществена изолираност.
Въпреки че групата на най-младите хора (18-29 г.)
са с по-висока обществена интензивност от другите възрастови групи, както и културна отвореност към нови запознанства, в максимален дял имат сред 2 и 3-ма близки другари.
Сходна картина следим и при останалите възрастови групи.
Но това е възрастовата категория спрямо останалите, която има в максимален дял другари сред 4 и 5 души.
Социалният живот „ онлайн “ е най-интензивен измежду младежите – 81% от младите сред 18 и 29 година
се виждат с другари всеки ден или няколко пъти седмично. С увеличението на възрастта понижават дяловете на хората, които се виждат онлайн с приятелите си ежедневно или на седмична база.
Населеното място също има отношение – в дребните обитаеми места
и селата хората се виждат по-често с приятелите си за сметка на живеещите в столицата и регионалните градове. Темпото на живот, работната претовареност и анонимността на огромния град водят до това „ парадоксално самотничество “. Селото и дребните обитаеми места, въпреки с по-ограничен брой близки, резервират детайл на по-дълбоки и устойчиви връзки,
постоянно построени върху дългогодишно съседство и взаимопомощ.
В актуалната цифрова ера другарството претърпява трансформации. Онлайн връзката дава опция за поддържане на връзки на огромни дистанции, само че постоянно заменя дълбокия персонален контакт. Това поражда въпроси дали обществените мрежи обогатяват или обедняват същността на другарството.
32% от българите споделят посредством телефон, известия,
видеоразговори всеки ден със своите другари. При 66% от младите на възраст 18-29 година поддържат контакт с другари всеки ден посредством телефон, известия и видеоразговори. За младите това е не просто табиет, а част от ежедневния темп на другарство. С увеличение на възрастта се усилва делът на хората, които употребяват този метод за връзка, само че по-рядко.
Но данните демонстрират, че без значение от честотата този метод на връзка се употребява и от млади, и от възрастни хора.
Приятелството остава значима част от общественото здраве – освен като прочувствена поддръжка, само че и като буфер против самотата и стрес. То не е просто „ свободно време “, а инфраструктура на човешкото благоденствие. То ни прави по-здрави, по-уверени, по-добре функциониращи в обществото. И въпреки технологиите да облекчават връзката, те не могат да заместят ръкостискането и наличието в сложен миг. За наслада в България към момента има с кого да изпием по кафе онлайн.
Приятелството, тази на пръв взор интимна и персонална тематика, се оказва извънредно показателна за положението на обществото.
По данни на Европейската комисия и Евростат
(2023-2024 г.) над 75 милиона европейци се виждат с близки хора не повече от един път месечно, като към 30 милиона постоянно се усещат самотни. А в свят, който става все по-свързан цифрово, въпросът за действителната човешка съгласуваност остава настоящ и обезпокоителен.
Къде се намира българинът в тази картина? Има ли с кого да се види онлайн?
Националното представително изследване на обществените контакти и другарството в България, извършено през май 2025 година, демонстрира забавни трендове в метода, по който българите построяват и поддържат другарства.
Почти половината от интервюираните (48%) показват, че имат сред двама и трима близки другари
– умерено, само че устойчиво ядро. 29% имат по-широк другарски кръг (4-5 души), а 8% се лимитират до един. 4% споделят, че нямат никакви близки другари – %, който може да наподобява дребен, само че зад него стоят действителни хора в обществена изолираност.
Въпреки че групата на най-младите хора (18-29 г.)
са с по-висока обществена интензивност от другите възрастови групи, както и културна отвореност към нови запознанства, в максимален дял имат сред 2 и 3-ма близки другари.
Сходна картина следим и при останалите възрастови групи.
Но това е възрастовата категория спрямо останалите, която има в максимален дял другари сред 4 и 5 души.
Социалният живот „ онлайн “ е най-интензивен измежду младежите – 81% от младите сред 18 и 29 година
се виждат с другари всеки ден или няколко пъти седмично. С увеличението на възрастта понижават дяловете на хората, които се виждат онлайн с приятелите си ежедневно или на седмична база.
Населеното място също има отношение – в дребните обитаеми места
и селата хората се виждат по-често с приятелите си за сметка на живеещите в столицата и регионалните градове. Темпото на живот, работната претовареност и анонимността на огромния град водят до това „ парадоксално самотничество “. Селото и дребните обитаеми места, въпреки с по-ограничен брой близки, резервират детайл на по-дълбоки и устойчиви връзки,
постоянно построени върху дългогодишно съседство и взаимопомощ.
В актуалната цифрова ера другарството претърпява трансформации. Онлайн връзката дава опция за поддържане на връзки на огромни дистанции, само че постоянно заменя дълбокия персонален контакт. Това поражда въпроси дали обществените мрежи обогатяват или обедняват същността на другарството.
32% от българите споделят посредством телефон, известия,
видеоразговори всеки ден със своите другари. При 66% от младите на възраст 18-29 година поддържат контакт с другари всеки ден посредством телефон, известия и видеоразговори. За младите това е не просто табиет, а част от ежедневния темп на другарство. С увеличение на възрастта се усилва делът на хората, които употребяват този метод за връзка, само че по-рядко.
Но данните демонстрират, че без значение от честотата този метод на връзка се употребява и от млади, и от възрастни хора.
Приятелството остава значима част от общественото здраве – освен като прочувствена поддръжка, само че и като буфер против самотата и стрес. То не е просто „ свободно време “, а инфраструктура на човешкото благоденствие. То ни прави по-здрави, по-уверени, по-добре функциониращи в обществото. И въпреки технологиите да облекчават връзката, те не могат да заместят ръкостискането и наличието в сложен миг. За наслада в България към момента има с кого да изпием по кафе онлайн.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ