Политическата пролет пукна
Младите, младите - те са са живи. За лудите - ясно!
Парламентарните избори минаха, само че занапред от тях ще се вадят поучения. Въпросът е обаче дали най-накрая в действителност ще бъдат взети поучения.
Поради естеството на страната ни, за което способстваха всички политически партии, били в миналото в ръководството, дълготрайното стратегическо обмисляне, което да даде и дълготрайна сигурност, отсъства. Отсъства не просто в държавността, а там, където не би трябвало да отсъства – в развиването на партията.
Какво носи живителност на всяка партия? Нейните гласоподаватели! Коя партия в България се грижи да има непрекъснат поток от гласоподаватели, т.е. да заинтригува най-младите от политиката? Коя партия има целенасочена такава политика? Със сигурност не и водещите партии на политическото статукво.
Най-ярък образец е Българска социалистическа партия. Достатъчно е да се направи една разбивка на възрастовата конструкция на гласоподавателите ѝ за последните 5 парламентарни избора обратно, с цел да стане пределно ясно какво се случва. Но въпросът е какво беше направено, с цел да не се случва – нищо! Не че при ГЕРБ ситуацията е по-добро, просто партията на Бойко Борисов е въпреки всичко съществува от надалеч по-малко време, в сравнение с социалистите. Сега обаче там ще почнат да търсят кой е отговорен и няма да го намерят – тъй като Корнелия Нинова носи отговорност, само че не цялата. Колкото и да не им се има вяра, групово е – по този начин, по приятелски!
Когато не се хванеш с значимата работа в точния момент, неуспехът е сигурен. Защото от дълго време е казано за политиката – най-важните гласоподаватели са тези, които още не могат да гласоподават! Ако успяваш да повлияеш на тях, да ги заинтригуваш, тогава имаш несъмнено бъдеще. Но в България е кристално ясно, че професионалните политици не умеят да приказват на един език с младежите и децата, които в последна сметка дефинират бъдещето.
Това е злополука не просто за огромните партии, а и за България. Като в учебно заведение е – в случай че не си пишеш домашните и разчиташ да минаваш метър единствено тъй като на учителите не им пука или родителите ти са " някой ", най-после постоянно стигаш до ситуацията, при което няма по какъв начин да препишеш на изпита и изгърмяваш. Точно по тази причина въпросът е в отношението и развиването на потребни привички – би трябвало работа, работа, работа. Ама същинска! И в случай че не работиш и не се грижиш, продуктът, който излиза най-после, ти го връща тъпкано - само че и на себе си вреди.
Преминалите избори ясно показват на изхвърчалите от дълго време нагоре по политическата стълба, че пагубното проваляне е неиминуемо. Но те дори не го осъзнават, не поглеждат какво се случва. Мислят си, че с едни и същи дейности ще реализиран друг резултат. Няма – и това се учи в учебно заведение, по физика. Ако в действителност искаш резултатът да е друг, би трябвало и ти да подходиш друго, да действаш друго. Да мислиш доста какво да направиш и да го направиш.
Слави Трифонов надали е мислил 2 десетилетия напред политически. Обаче 2 десетилетия приказва на език, който растящи генерации слушаха. И обра плодовете – а в случай че нямаше пандемия и беше направи 2-3 концерта на места, дали напълно нямаше да изтръска дървото? Сега, политически " елити ", ще ви светне ли, че работата, с цел да си говорите с младите, би трябвало да почне неотложно и да чакате резултат най-малко след десетилетие? Само че с цел да стане, първо – би трябвало да можете да говорите на техния език т.е. да се научите - какво ги интересува, за какво, по какъв начин си приказват за интересуващото ги, по какъв начин можете да предизвикате интерес у тях и по други тематики, повече свързани с политиката като инструмент за по-добър живот, и второ – би трябвало да намерите метод нормалността, присъща на една страна, да се върне. А нещо ми се коства, че доста мъчно ще можете – другояче нямаше да са ви такива резултатите, изключително в алено! Което е зле освен за " елитите " - с концерт страна не се ръководи, надалеч по-различно е. И доста се колебая, че Слави Трифонов ще може да ръководи добре - неведнъж съм коментирал тематиката, за последно към този момент!
Автор: Ивайло Ачев
Парламентарните избори минаха, само че занапред от тях ще се вадят поучения. Въпросът е обаче дали най-накрая в действителност ще бъдат взети поучения.
Поради естеството на страната ни, за което способстваха всички политически партии, били в миналото в ръководството, дълготрайното стратегическо обмисляне, което да даде и дълготрайна сигурност, отсъства. Отсъства не просто в държавността, а там, където не би трябвало да отсъства – в развиването на партията.
Какво носи живителност на всяка партия? Нейните гласоподаватели! Коя партия в България се грижи да има непрекъснат поток от гласоподаватели, т.е. да заинтригува най-младите от политиката? Коя партия има целенасочена такава политика? Със сигурност не и водещите партии на политическото статукво.
Най-ярък образец е Българска социалистическа партия. Достатъчно е да се направи една разбивка на възрастовата конструкция на гласоподавателите ѝ за последните 5 парламентарни избора обратно, с цел да стане пределно ясно какво се случва. Но въпросът е какво беше направено, с цел да не се случва – нищо! Не че при ГЕРБ ситуацията е по-добро, просто партията на Бойко Борисов е въпреки всичко съществува от надалеч по-малко време, в сравнение с социалистите. Сега обаче там ще почнат да търсят кой е отговорен и няма да го намерят – тъй като Корнелия Нинова носи отговорност, само че не цялата. Колкото и да не им се има вяра, групово е – по този начин, по приятелски!
Когато не се хванеш с значимата работа в точния момент, неуспехът е сигурен. Защото от дълго време е казано за политиката – най-важните гласоподаватели са тези, които още не могат да гласоподават! Ако успяваш да повлияеш на тях, да ги заинтригуваш, тогава имаш несъмнено бъдеще. Но в България е кристално ясно, че професионалните политици не умеят да приказват на един език с младежите и децата, които в последна сметка дефинират бъдещето.
Това е злополука не просто за огромните партии, а и за България. Като в учебно заведение е – в случай че не си пишеш домашните и разчиташ да минаваш метър единствено тъй като на учителите не им пука или родителите ти са " някой ", най-после постоянно стигаш до ситуацията, при което няма по какъв начин да препишеш на изпита и изгърмяваш. Точно по тази причина въпросът е в отношението и развиването на потребни привички – би трябвало работа, работа, работа. Ама същинска! И в случай че не работиш и не се грижиш, продуктът, който излиза най-после, ти го връща тъпкано - само че и на себе си вреди.
Преминалите избори ясно показват на изхвърчалите от дълго време нагоре по политическата стълба, че пагубното проваляне е неиминуемо. Но те дори не го осъзнават, не поглеждат какво се случва. Мислят си, че с едни и същи дейности ще реализиран друг резултат. Няма – и това се учи в учебно заведение, по физика. Ако в действителност искаш резултатът да е друг, би трябвало и ти да подходиш друго, да действаш друго. Да мислиш доста какво да направиш и да го направиш.
Слави Трифонов надали е мислил 2 десетилетия напред политически. Обаче 2 десетилетия приказва на език, който растящи генерации слушаха. И обра плодовете – а в случай че нямаше пандемия и беше направи 2-3 концерта на места, дали напълно нямаше да изтръска дървото? Сега, политически " елити ", ще ви светне ли, че работата, с цел да си говорите с младите, би трябвало да почне неотложно и да чакате резултат най-малко след десетилетие? Само че с цел да стане, първо – би трябвало да можете да говорите на техния език т.е. да се научите - какво ги интересува, за какво, по какъв начин си приказват за интересуващото ги, по какъв начин можете да предизвикате интерес у тях и по други тематики, повече свързани с политиката като инструмент за по-добър живот, и второ – би трябвало да намерите метод нормалността, присъща на една страна, да се върне. А нещо ми се коства, че доста мъчно ще можете – другояче нямаше да са ви такива резултатите, изключително в алено! Което е зле освен за " елитите " - с концерт страна не се ръководи, надалеч по-различно е. И доста се колебая, че Слави Трифонов ще може да ръководи добре - неведнъж съм коментирал тематиката, за последно към този момент!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ