Младите искат 4-дневна работна седмица, 6-часов работен ден и 5 000 лева заплата
Младите хора у нас желаят да работят по шест часа на ден и четири дни в седмицата. Приоритет е салдото сред професионален живот и персонално време. Студентите са отворени към по-гъвкави и модерни модели на работа, които им разрешават да имат време за други действия и ползи отвън работата. На последващо място по значимост идва заплащането, което в дълготраен проект младежите чакат да доближава до 5000 лв.. Това сочат данните от ново проучване, осъществено от студентската медия на Нов български университет NewBlog 4U и платформата kazva.bg.
, е извършено през април 2025 година като в него са взели участие 1069 студенти от цялата страна. То си слага задачата да научи повече за настройките на младежите към пазара на труда у нас. Въпросникът обгръща тематики от пет сфери: общи настройки към работната среда в България, фактори за избор на работното място и мечтана дестинация; хонорари, екип и работни условия.
Мечти за личен бизнес и изобретателни професии
Общата оценка на студентите за работната среда в България е по-скоро ниска, като близо половината от интервюираните имат отрицателно отношение (49%). Основните аргументи за това са равнищата на работните хонорари, културата и стилът на ръководство, както и опциите за кариерно развиване. За положително настроените възнаграждението е определящият фактор. Тези данни посочват евентуални проблеми и провокации в работната среда, които въздействат на настройките на бъдещите млади експерти.
Най-голям дял от студентите мечтаят за личен бизнес (41% ) или за работа като фрийлансъри (34%), което демонстрира мощен интерес към автономия и еластичност в професионалния път. " Служител в държавна/общинска конструкция " остава минимум пожеланият вид във всички групи (6%), макар покачващите се хонорари за някои от длъжностите.
Резултатите демонстрират, че забележителна част от студентите в извадката са привлечени от изобретателни и динамични браншове, както и от благоприятни условия за независима реализация в бизнеса, което е в унисон с изразения предприемачески дух и интереса към работа на свободна процедура. Най-висок % от интервюираните желаят да работят в сферата " Култура и изкуство " (33%), следвани от " Бизнес (маркетинг, мениджмънт, предприемачество) " с 19% и " Медии и връзки " с 10%. Други сфери като опазване на здравето, обучение, IT и просвета са посочени от по-малък дял студенти (по 4%). Производство, инженерни действия, услуги и търговия са измежду минимум желаните.
Баланс сред персонален и професионален живот и заплащане
Най-важният фактор при избора на работно място за студентите е салдото сред работа и персонален живот (76%), което акцентира целта, който младежите отдават на персоналното време и благоденствие в унисон с трендовете в развитите страни, където тази парадигма е мощно застъпена. " Високо възнаграждение " (68%) и " Възможност за кариерно израстване " (67%) също са измежду основните цели, показвайки, че студентите търсят финансова непоклатимост, професионално развиване, както и другарска и вдъхновяваща работна атмосфера.
По-голямата част от интервюираните (56%) избират да останат и да работят в България, което е удостоверение на последните, обществено оповестени данни, за по-голям дял завръщащи се в страната българи, в сравнение с напускащи. Интересни са резултатите на далите отговор на въпроса до каква възраст родителите би трябвало да съжителстват и да подкрепят финансово децата си: максимален дял от интервюираните показват възраст до 25 година (36%), което е доста покрай възрастта за довеждане докрай на висше обучение. Голяма част обаче регистрират и нуждата от еластичност според от житейските условия до реализиране на финансова непоклатимост.
Желаната работа е по-важна от мечтаната заплата
Повече от половината студенти имат реалистични упования за първа заплата, попадаща в диапазона от 1000 до 2000 лева. В дълготраен проект младежите показват доста по-високи финансови упования, като максимален % се надяват на заплащане над 5000 лева (31%) и даже над 10 000 лева (13%), което демонстрира мощни упоритости за професионално и финансово израстване, само че евентуално отразяват и общия подтекст, образуван през последните години, в който се приказва за стабилно, изпреварващо инфлацията, повишаване на приходите в България. Тези данни сочат, че въпреки болшинството студенти да е с по-скоро реалистични показа, има и немалка част със повишени упования, което не е изключено да докара до известно отчаяние при нахлуване на пазара на труда.
Макар че възнаграждението е значим фактор, множеството участници в изследването са по-склонни да работят нещо, което в действителност харесват, даже при по-ниско възнаграждение (38%), в сравнение с нещо неприятно против висока заплата. Удовлетворението от работата и персоналните ползи имат забележителна тежест при избора на специалност, най-малко на декларативно равнище, което демонстрира, че за младежите освен финансовият аспект е определящ при бъдещата им професионална реализация. Факторът " одобрявам работата си " е мощен мотиватор и ясна ценностна позиция.
Подкрепящ екип и споделена отговорност
За болшинството от студентите екипът е фактор от основна значителност при избора на работно място. Изразяват мощно желание към екипи, формирани както от младежи, по този начин и от такива с дълготраен опит, оценявайки изгодите от разнообразието и обмена на познания. На първо място слагат духа на взаимна поддръжка, споделеното възприятие за отговорност и откровените взаимоотношения като основни детайли за положителния екип.
Въпреки че ценят ясното разделяне на функционалностите и способността на екипа да се оправя с провокации, за студентите позитивната и подкрепяща атмосфера е по-съществена. Това е мощен сигнал за бъдещите работодатели, че инвестицията в създаване на положителна и подкрепяща екипна просвета е от значително значение за привличане и задържане на млади гении, както се потвърждава от опита при компании с не толкоз конкурентни равнища на хонорари, само че със стимулираща работна атмосфера.
Четиридневна работна седмица и шестчасов работен ден
По-голямата част от студентите избират комбинирана форма на работа, съчетаваща присъствени дни и отдалечена работа. Този хибриден метод се възприема като осигуряващ баланс сред персонален живот и работа. Значителен дял от студентите избират 4-дневна работна седмица (60%). Това демонстрира възходящ блян към по-малко работни дни и повече време за персонални занимания.
Оптималната дълготрайност на работния ден за болшинството студенти е 6 часа (65%). Това акцентира желанието към по-интензивна, само че по-кратка дневна ангажираност. Младежите избират плаващото работно време с еластичен начален час, което приказва за блян към независимо образуване на работния ден. Въпреки че са склонни и на ненормиран труд, студентите избират отплата в свободно време пред финансова отплата.
, е извършено през април 2025 година като в него са взели участие 1069 студенти от цялата страна. То си слага задачата да научи повече за настройките на младежите към пазара на труда у нас. Въпросникът обгръща тематики от пет сфери: общи настройки към работната среда в България, фактори за избор на работното място и мечтана дестинация; хонорари, екип и работни условия.
Мечти за личен бизнес и изобретателни професии
Общата оценка на студентите за работната среда в България е по-скоро ниска, като близо половината от интервюираните имат отрицателно отношение (49%). Основните аргументи за това са равнищата на работните хонорари, културата и стилът на ръководство, както и опциите за кариерно развиване. За положително настроените възнаграждението е определящият фактор. Тези данни посочват евентуални проблеми и провокации в работната среда, които въздействат на настройките на бъдещите млади експерти.
Най-голям дял от студентите мечтаят за личен бизнес (41% ) или за работа като фрийлансъри (34%), което демонстрира мощен интерес към автономия и еластичност в професионалния път. " Служител в държавна/общинска конструкция " остава минимум пожеланият вид във всички групи (6%), макар покачващите се хонорари за някои от длъжностите.
Резултатите демонстрират, че забележителна част от студентите в извадката са привлечени от изобретателни и динамични браншове, както и от благоприятни условия за независима реализация в бизнеса, което е в унисон с изразения предприемачески дух и интереса към работа на свободна процедура. Най-висок % от интервюираните желаят да работят в сферата " Култура и изкуство " (33%), следвани от " Бизнес (маркетинг, мениджмънт, предприемачество) " с 19% и " Медии и връзки " с 10%. Други сфери като опазване на здравето, обучение, IT и просвета са посочени от по-малък дял студенти (по 4%). Производство, инженерни действия, услуги и търговия са измежду минимум желаните.
Баланс сред персонален и професионален живот и заплащане
Най-важният фактор при избора на работно място за студентите е салдото сред работа и персонален живот (76%), което акцентира целта, който младежите отдават на персоналното време и благоденствие в унисон с трендовете в развитите страни, където тази парадигма е мощно застъпена. " Високо възнаграждение " (68%) и " Възможност за кариерно израстване " (67%) също са измежду основните цели, показвайки, че студентите търсят финансова непоклатимост, професионално развиване, както и другарска и вдъхновяваща работна атмосфера.
По-голямата част от интервюираните (56%) избират да останат и да работят в България, което е удостоверение на последните, обществено оповестени данни, за по-голям дял завръщащи се в страната българи, в сравнение с напускащи. Интересни са резултатите на далите отговор на въпроса до каква възраст родителите би трябвало да съжителстват и да подкрепят финансово децата си: максимален дял от интервюираните показват възраст до 25 година (36%), което е доста покрай възрастта за довеждане докрай на висше обучение. Голяма част обаче регистрират и нуждата от еластичност според от житейските условия до реализиране на финансова непоклатимост.
Желаната работа е по-важна от мечтаната заплата
Повече от половината студенти имат реалистични упования за първа заплата, попадаща в диапазона от 1000 до 2000 лева. В дълготраен проект младежите показват доста по-високи финансови упования, като максимален % се надяват на заплащане над 5000 лева (31%) и даже над 10 000 лева (13%), което демонстрира мощни упоритости за професионално и финансово израстване, само че евентуално отразяват и общия подтекст, образуван през последните години, в който се приказва за стабилно, изпреварващо инфлацията, повишаване на приходите в България. Тези данни сочат, че въпреки болшинството студенти да е с по-скоро реалистични показа, има и немалка част със повишени упования, което не е изключено да докара до известно отчаяние при нахлуване на пазара на труда.
Макар че възнаграждението е значим фактор, множеството участници в изследването са по-склонни да работят нещо, което в действителност харесват, даже при по-ниско възнаграждение (38%), в сравнение с нещо неприятно против висока заплата. Удовлетворението от работата и персоналните ползи имат забележителна тежест при избора на специалност, най-малко на декларативно равнище, което демонстрира, че за младежите освен финансовият аспект е определящ при бъдещата им професионална реализация. Факторът " одобрявам работата си " е мощен мотиватор и ясна ценностна позиция.
Подкрепящ екип и споделена отговорност
За болшинството от студентите екипът е фактор от основна значителност при избора на работно място. Изразяват мощно желание към екипи, формирани както от младежи, по този начин и от такива с дълготраен опит, оценявайки изгодите от разнообразието и обмена на познания. На първо място слагат духа на взаимна поддръжка, споделеното възприятие за отговорност и откровените взаимоотношения като основни детайли за положителния екип.
Въпреки че ценят ясното разделяне на функционалностите и способността на екипа да се оправя с провокации, за студентите позитивната и подкрепяща атмосфера е по-съществена. Това е мощен сигнал за бъдещите работодатели, че инвестицията в създаване на положителна и подкрепяща екипна просвета е от значително значение за привличане и задържане на млади гении, както се потвърждава от опита при компании с не толкоз конкурентни равнища на хонорари, само че със стимулираща работна атмосфера.
Четиридневна работна седмица и шестчасов работен ден
По-голямата част от студентите избират комбинирана форма на работа, съчетаваща присъствени дни и отдалечена работа. Този хибриден метод се възприема като осигуряващ баланс сред персонален живот и работа. Значителен дял от студентите избират 4-дневна работна седмица (60%). Това демонстрира възходящ блян към по-малко работни дни и повече време за персонални занимания.
Оптималната дълготрайност на работния ден за болшинството студенти е 6 часа (65%). Това акцентира желанието към по-интензивна, само че по-кратка дневна ангажираност. Младежите избират плаващото работно време с еластичен начален час, което приказва за блян към независимо образуване на работния ден. Въпреки че са склонни и на ненормиран труд, студентите избират отплата в свободно време пред финансова отплата.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ