Шефът на аптечната асоциация: Хранителните добавки са най-голямата категория продукти при нас
„ Младите хора търсят все по-интересни и екзотични хранителни добавки, а ние би трябвало да отговаряме на търсенето “, декларира ръководителят на Асоциацията на притежателите аптеки в България Николай Костов. Ето какво още сподели той за 3eNews: Г-н Костов, по какъв начин наподобява пазарът на лекарствените артикули без рецепта в аптеките? За първото тримесечие на 2023 година растеж на медикаментите без лекарско наставление, както и на питателните добавки е приблизително с към 10%. Много сериозен е растежът на медикаментите и добавките за респираторни болести, тъй като първите три месеца на годината имаше доста висока заболеваемост в резултат на отпадането на COVID-мерките. По време на пандемията хората са се пазили доста, не са комуникирали, това е довело до отпадане на имунитета и надлежно през предишния зимен сезон беше доста висока заболеваемостта от респираторни болести. Увеличението на продажбите касаеше всички лекарства за простуда и грип, таблетки за смучене за болки в гърлото, сиропи за кашлица, капки и спрей за хрема. При доста компании продажбите на продуктите от тези подгрупи надминаваха 80% растеж. Във веригата аптеки „ Ремедиум “ продажбата на питателните добавки доста надвишава като стойност както продажбата на медикаментите по лекарско наставление, по този начин и без рецепта. Т.е. сега питателните добавки са най-голямата категория артикули при нас. На какво се дължи това? Причините за това са, че от една страна междинната цена на опаковка е по-висока спрямо медикаментите, а от друга – са доста като типове артикули. При нас са близо 10 000 хранителни добавки на разнообразни компании. Третата причина е, че се усилва осведоменото търсене. Много младежи използват хранителни добавки. Те се интересуват от здравето си, четат доста и търсят все по-интересни и екзотични добавки и ние би трябвало да отговаряме на търсенето. Има преплитане на интернет търговията с физическата търговия. Често те виждат онлайн някакъв артикул, само че идват да си го купят физически. Много компании излизат от пазара ни, само че има ли такива, които навлизат? Има. Не са доста, само че ги има. По отношение на дефицита на медикаменти – има известна митология в региона на изтеглянето на лекарства от пазара. Според мен се изтеглят главно генерични, а не истински артикули. Оригиналните лекарства са скъпи артикули и даже след отпадането на патента отново задържат висока цена. Отпадането на патента обаче може да е една от аргументите за изтеглянето на даден артикул от нашия пазар, както да вземем за пример се случи с „ Ривотрил “. Оригиналните медикаменти са предпазени от патента и са на доста високи цени, до момента в който са патентно предпазени, те не могат да бъдат и сравнявани. Регистрирането на най-ниската цена в Европейски Съюз е една от аргументите у нас дефицитът на медикаменти да касае генеричните артикули и да понижава разнообразието на пазара на избрани молекули. Има ли решение против изтеглянето на лекарства от България? В момента възбраната за експорт на лекарствени артикули се ползва при постигане на 65% от нужните количества. Този % обаче би трябвало да е доста по-висок. 65% значи запасите в страната да стигат за две седмици, а някои медикаменти се доставят един път на два или три месеца. Нужно е количествата да се ревизират два пъти месечно, с цел да бъде предотвратен дефицитът. Другият проблем е, че се изчислява на база месечното ползване, а то постоянно е подценено. Как може да вземем за пример да се пресметна действителното месечно ползване на „ Оземпик “, откакто този артикул липсва непрекъснато?! Как се дефинират цените на медикаментите за свободна продажба? Ценообразуването на медикаменти без лекарско наставление е свободно. Цената се дефинира от вносителя при първичното стартиране на продукта на пазара. Тази цена обаче се записва и по-късно попада под регулация. Тя може да бъде увеличавана един път годишно с не по-висок % от размера на инфлацията. Лекарствата по лекарско наставление се реферират сред 10 страни от Европейски Съюз и би трябвало да е най-ниската. В момента, в който Съвета по цени и реимбурсиране открие, че има по-ниска цена за някой артикул, изпраща съобщение на притежателя за позволение за приложимост и цената се понижава служебно. Съобразяват ли се вносителите с българския пазар, когато дефинират първичната цена? Винаги се преценяват, другояче не могат да продават. Дори доста постоянно продават доста под записаната от производителя цена. Регистрираната цена се явява оптималната и може да се продава под нея. Това го вършат всички, в това число и аптеките. Причината е в конкуренцията. Каква е наклонността при продажбите на здравната козметика? Пазарът на здравната козметика пораства всяка година. Най-малкото инфлационно. Цените на козметиката не се контролира въобще. Този вид козметика не се назовава „ здравна “, поради възбрана от РЗИ и я назоваваме дерма козметика. Разбира се в някои аптеки се продава и декоративна козметика. Там цената може да се трансформира всеки месец, само че тя също е съобразена с пазара. Интервю на Надежда Николаева
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ