Филип Димитров: Като се махнат тези, отвън ли ще внасяме политици или от съседна галактика
Младите хора, които поддържат митингите и са на площадите към този момент повече от 2 месеца, е хубаво освен да повтарят 3-4 мантри, а да имат по-широко схващане за нещата и да бъдат в положение да поемат отговорностите, които ги чакат. Това сподели в изявление за " Истории от прехода " някогашният министър-председател, сегашен парламентарен арбитър и зам.-председател на Венецианската комисия Филип Димитров.
В изявлението за за електронната медия конституционния арбитър пази ръководещите и подлага на критика остро протестиращите. Посланията на някогашния министър председател в държавното управление на Съюз на демократичните сили през 1991/1992 година са значими, тъй като от предишния декември той е заместник-председател на Венецианската комисия, както е известна Европейската комисия за народна власт посредством право към Съвета на Европа. Тя остана един от дребното поправки на законодателството на ръководещите.
" Чух някакви хора да приказват (сред тях имаше и млади): " в този момент ние ще махнем тези и след тях ще дойдат положителни и почтени политици ". Не знам от чужбина ли ще ги внасяме, от някаква прилежаща вселена ли ще дойдат? Не видях да ми ги показват. Когато човек споделя такова нещо би трябвало да има някого поради. Идеята, че ние в този момент ще махнем това и другото ще падне от небето даже и за младежи не е целесъобразна. Тези, които желаят да трансформират страната и да я вършат по-добра, може би би трябвало да хвърлят напъните си в това освен да бъдат на площада, което е елементарно, а и в своята подготовка за това, което може да предложат. Защото не е вярна тезата, че в България хората, които имат какво да кажат, няма да бъдат чути. Не е вярна и тезата, че хората, които имат познания и умения, няма да могат да ги приложат. В прочут смисъл в България има апетит за познания и умения. И не е правилно, че всеки бърза да пренебрегне читавите единствено и единствено, с цел да пусне калпавите - това са градски легенди. Имам суетата да имам вяра, че в тези години хората, които демонстрираха високи качества - съумяха. Много постоянно тези, които не са съумели приписват своя крах на страната, на системата, на неприятните хора и така нататък Моят съвет към младежите е на първо място да си приготвят нещата и да бъдат в положение да поемат отговорностите, които ги чакат, а дали ще бъдат на площада или не е въпрос на тяхно схващане, на политическо мислене и на това кой им харесва ", разяснява Димитров.
Бившият министър председател остро разкритикува опитите за параленост сред актуалната обстановка и огромните митинги от началото на 90-те години : " Когато тръгнахме да сменяме комунистическата система България беше на дъното, хората бяха задръстени и в икономическо, и в обществено отношение - от позиция на опция за пътешестване, продан и в случай че щете връзка със света. Никога икономическото състояние в страната не е било толкоз положително, колкото е сега (може би единствено след 1938 година когато е имало някакъв взрив, обвързван с идната война). Може да има доста проблеми, може да има хора, които едвам свързват двата края - имало ги е и тогава. Но общото равнище на българските жители и стопанска система в тяхната непокътнатост в никакъв случай не са били толкоз добре, колкото са в този момент. Да се твърди, че последните 10 години били изгубени е не просто неистина - то е обидно. България се развива, несъмнено би могла да се развива и по-добре. Тук някой желае България да настигне останалите европейски страни - евентуално ние бихме могли сполучливо да се опитаме и в бъдеще да забележим дали можем да стигнем до едно по-добро равнище от Словакия и Румъния. Идеята, че скоро ще надминем Германия, Франция или Холандия ми се вижда малко съмнителна и това е основано върху исторически процеси, които би трябвало да бъдат взимани поради. Мисля, че всеки 15- годишен момък желае да има физика на Шварценегер, само че множеството я нямат ", изясни той.
Относно рецензиите към България за върховенството на закона и 29-те въпроса , които евродепутати зададоха на представители на властта в България, конституционният арбитър изрази мнение, че въпросът за върховенството на закона има две измерения. Едното е действителното измерение, в което е видно, че в България има доста какво да се желае във връзка с използването на най-хубавите практики на върховенството на закона. Според него по този мотив е имало доста мнения, предприемани са дейности и в бъдеще ще бъдат предприемани още такива. Филип Димитров даде образец с това, че под мониторинг ще бъдат сложени всички страни-членки, а освен избрани страни, каквато беше досегашната процедура точно, тъй като този въпрос добива особена значителност в целия Европейски Съюз.
Заместник-председателят на Венецианската комисия съзира " гневна отрицателна акция " към България, която се води освен в страната, само че и отвън нея. " Едва ли не излиза, че върховенството на закона не се ползва. Това е нещо, което съгласно мен по-скоро е обвързвано с ползите на външни сили по отношение на Европейски Съюз и НАТО, в сравнение с с нещата в самата България. България, която се пробва да играе една стабилизираща роля на Балканите е бодил в очите на тези, които желаят да видят Балканите разтърсени. Какво по-хубаво от това да твърдиш, че в страната нямало свободна преса? Всичката преса плюе държавното управление - от името на кого това е различен въпрос. Ние можем да приказваме, че тя е подвластна на избрани олигархически ползи, можем да приказваме, че в избрани връзки тя демонстрира груба пристрастност в една или друга посока. Можем да твърдим, че степента на подготвеност на българските медии е по-ниска, само че да се твърди, че тя не е свободна, а че изпълнителната власт може да й постанова нещо - това е смешно. Въпреки това тази тематика непрекъснато бива раздухвана. Има рецензии и във връзка с активността на правоприлагането. От друга страна изказванието, че това е обвързвано с някакъв надзор от страна на изпълнителната власт наподобява много подозрително. Преди 10 години в един собствен текст бях написал, че би трябвало да внимаваме да не объркаме проблемите на днешната обстановка с проблемите отпреди 1 век. Когато казусът на зависимостта на съда от изпълнителната власт е стоял на дневен ред. Аз не съм сигурен, че изпълнителната власт сега е способна да въздейства на българския съд. За страдание позволявам обстановки, в които на някой съответен български правосъден състав може да въздейства някой различен и това е проблем, несъмнено. Влиянието идва от избрани фактори, които за жалост са безотговорни и не са свързани с изпълнителната власт ", показа Димитров.
Той е на мнение, че в правосъдната сфера в България са реализирани доста резултати и е " грехота да се твърди, че българският съд е подкупен или обезсърчителен ", без значение от обстоятелството, че има " гнили ябълки ". " Същите неща, които се приказват за българския съд, ги прочетох наскоро на една конференция в Оксфорд, показани от представители на други източноевропейски страни. Очевидно такива проблеми има и те са общоевропейски и ние имаме да ги решаваме. В България несъмнено някои неща може да бъдат сложени по-категорично, по тази причина и България се обръща няколко пъти към Венецианската комисия и прави съвещания с положителните практики на Европейски Съюз. Дали те са ефикасни е различен въпрос, само че усърдие в тази тенденция явно има. Дали те са задоволително резултатни? За да има съмнение несъмнено не са. И по тази причина Ви споделям - в първия, действителния аспект на върховенството на закона, има доста какво да се направи. Що се отнася до другия аспект, който е ориентиран към дестабилизация на страната - не би трябвало да се не помни, че има и подобен, тъй като в противоположен случай рискуваме да станем маша в ръцете на някой различен ", добави някогашният министър председател.
Относно последното решение на Народното събрание за смяна в изборния закон, позволяваща въпроси, касаещи компетенциите на Велико народно събрание, да бъдат поставяни на референдум Филип Димитров разясни, че той е песимистичен към използването на референдуми по множеството въпроси, които са свързани с представителната народна власт. " В нашата Конституция е записано, че властта се упражнява непосредствено и представително. В доста европейски страни съществува възторг във връзка с референдумите и в случай че чуете мои сътрудници, в това число и във Венецианската комисия, на тях им се желае, в случай че може всичко да минава през референдуми. Смятам, че това е неправилно. Референдумът е прийом, с който може да бъдат изразени доста отчетливи други възможности и то когато страстите и желанията няма по какъв начин да префасонират отговора прекалено много - става дума за използването на референдуми в народен мащаб, тогава би трябвало да се борави много деликатно. Нещата стоят по напълно друг метод когато става дума за референдуми по въпроси като това какво да вършим с дадена улица ".
По въпроса с нуждата от привикване на Велико народно събрание и смяната на в този момент настоящата Конституция Филип Димитров изрази мнение, че в последните 20 години: " куцо и сакато се упражнява над това по какъв начин ще сменя Конституцията ". За него огромна част от хората, които променят Конституцията в своите речи, не са я чели. " От тази позиция мисля, че е хубаво да бъде подложен въпросът, с цел да се избистри когато някой каже било в ролята на опозиционен водач или президент на страната, че желае да трансформира Конституцията или да прави нова Конституция - да се обясни какво тъкмо се има поради. Стана ясно, че за 20 години този разговор не може да бъде подложен по естествения метод. Може би една остра провокация би могла да го направи вероятен. Очевидно тази провокация идва в миг, когато доста от възприятията са разбунени. Не знам каква е вероятността да има Велико народно събрание. От друга страна при естествени условия никой парламент не е подготвен да разисква тази концепция. Така че по кое време, в случай че не в този момент. Друг е въпросът, че в случай че приказваме за съдържателната страна на нещата - аз не мисля, че се нуждаем от нова Конституция. Но защото толкоз доста хора се изрекоха, че мислят по този начин - хайде да погледнем какво имаме на масата, с цел да чуем има ли някой, който да се съгласи ".
Зам.-председателят на Венецианската комисия добави, че Конституцията не би трябвало да може да се сменя " час по час " и по тази причина би трябвало да има тежка процедура, която на юридически език се назовава " ригидна Конституция ". " Велико народно събрание е един подобен прийом за ригидност на Конституцията. В Съединени американски щати няма Велико народно събрание, само че там Конституцията също е ригидна, тъй като има такава процедура, че е доста мъчно да се вършат промени. Всички тези, които споделят в този момент, че не би трябвало да се сменя Конституцията, съм ги чул да споделят, че това е неотложна задача. Ако на някой толкоз му е бодил в очите Велико народно събрание несъмнено има метод да бъде разисквано по какъв начин да бъде направено, само че за мен значимото сега е да се организира рационален спор или, в случай че не може да се организира в тези условия рационален спор, то най-малко тези запалянковци, които трансформират Конституцията, откакто свърши тази процедура да престанат да приказват на тази тематика ".
Филип Димитров показа, че държавното управление е изпратило писмо до Венецианската комисия с така наречен " urgent procedure " по отношение на препоръчаната нова Конституция и в идните дни се чака мнението на комисията. По негови думи концепциите за понижаване на мандата на основния прокурор и извеждането на прокуратурата от правосъдната власт няма да трансформират обстоятелството, че прокуратурата постоянно ще бъде в: " изключително състояние по отношение на администрацията и няма да бъде част от нея ". " Съдебната власт се упражнява от съда, а прокуратурата прави неща, свързани със правосъдната власт и явно не може да бъде равностойна.
Дали ще бъде по-дълъг или пай мандатът на основния прокурор е въпрос на суверенно решение. Искам да подчертая, че въпреки всичко основният прокурор има някакви функционалности. Идеята да бъдат кастрирани неговите пълномощия изцяло също не е добра концепция. Има решение на Конституционния съд, има импортиран законопроект, който е с избрани ограничавания и по-скоро благоприятни условия да може в изключителни случаи да се търси отговорност на основния прокурор. Идеята, че всяка втора седмица основният прокурор ще бъде обвиняем е малоумна и не би трябвало да бъде създаден законодателен акт, който да изхожда от тази хипотеза. Друг въпрос е, че е редно да има метод да се търси отговорност и на основния прокурор, в случай че той " сгази лука " (и в този ред на мисли има препоръки от страна на Венецианската комисия). Oтделянето на съвета, който дава отговор за прокуратурата, от Висшия правосъден съвет е продължение на тази концепция за двете камари, които бяха основани с последното изменение на Конституцията.
Но отново споделям прокурорът в никакъв случай няма да бъде носителят на третия клон на властта- правосъдната власт, само че той не може да бъде изцяло откъснат от нея. Ако наблюдавате разновидностите в другите страни ще видите, че единият вид е на вратата на съда да седи някой (както е във френското законодателство). По отношение на него има особена позиция от страна на прокуратурата, само че постоянно има някой който пази някъде. Или прокурорът, както е при нас, е обвързван със правосъдната система - той е магистрат и несъмнено не е арбитър и не може и не би трябвало да бъде подобен. Той е на банката наедно с подсъдимия, само че има специфични функционалности, които ангажират правосъдната власт по един метод, който е непостижим с опциите на който и да е било различен. Ентусиазираните приказки на хора, които от през днешния ден за на следващия ден вземат решение проблеми на материя, която не познават, не биха могли да бъдат основата за рецензия или разбор на тези оферти ", аргументира се конституционният арбитър.
Бившият министър председател се разгласи за съперник на предлагането за понижаване на депутатите от 240 на 120. " Дълбоко порочната българска настройка, която твърди, че депутатите " ходели на работа " в Народното събрание, е възмутителна. Те са представители на нацията и не вървят на работа в Народното събрание, с цел да изкарат там отплата, а правят доста неща сред които и това да дебатират в Народното събрание. Работата им не е да топлят седалките, а да приготвят материали. Когато имат да кажат нещо да са в залата и когато би трябвало да се гласоподава отново да бъдат в залата. Твърдението, че народът им бил " шеф " не е правилно. Той е възложител - те са негови представители. Свеждането до този Ленински метод на мислене, че страната е като една фабрика, която ние би трябвало да управляваме - това е доста нездравословно. Имайки поради всички тези дълги години повтаряни неправилни структури може би е извънредно време да се сложи на масата този въпрос. Надявам се да не се реши в интерес на 120 депутати, само че по този начин или другояче да се разиска, с цел да се види нелепостта на тези претенции, които срещат толкоз огромна поддръжка измежду огромна част от българската нация. Правят се някакви сметки какъв брой на какъв брой души били представители в други страни. Основното нещо, което би трябвало да има в Народното събрание, е многообразие на мненията. Ако направиш един парламент огромен колкото Държавния съвет тогава не чакай в него да има спор, да има разнообразни мнения и да има това, което съставляват функционалностите на парламентаризма. Ако някой реши, че 240 са му толкоз доста и желае да ги направи на 200 несъмнено ще го преживея, само че не е там въпросът. Въпросът не е да се гледа на представителите на нацията като на врагове, изедници и мракобесни фигури, които пречат на народа да живее. Моят съвет към тези юнаци, които желаеха толкоз дълго това и станаха мотив в този план за нова Конституция да се сложи по този начин без заобикалки въпросът, е да си помислят по какъв начин да понижат унищожаващите приказки във връзка с свои представители и да вървят на избори. А не откакто се проведат избори да декларират, че те са били почтени единствено когато на тях им отърва. Сега като има избори и определеният е някой те са ок, обаче другите избори постоянно били опорочени - по какъв начин става това? ", разяснява Филип Димитров.
Относно отхвърленото предложение на ГЕРБ половината депутати в бъдещо Велико народно събрание да се избират мажоритарно, а останалите съразмерно, конституционният арбитър показа, че персонално той е " за " мажоритарния избор , само че този въпрос е по-скоро плод на традиция. " Предишното Велико народно събрание беше определено по този метод. Вярно е, че в Конституцията написа, че Велико народно събрание се избира по общия ред (което значи редът, очакван в закона). Така че право на законодателя или другояче казано на Народно събрание е да реши в единия или другия проект ще бъдат изборите. Тук не биха могли да бъдат дадени конституционно-правни причини в интерес на едно или друго решение. Така е решил Народното събрание, по този начин ще бъде ", приключи той.
В изявлението за за електронната медия конституционния арбитър пази ръководещите и подлага на критика остро протестиращите. Посланията на някогашния министър председател в държавното управление на Съюз на демократичните сили през 1991/1992 година са значими, тъй като от предишния декември той е заместник-председател на Венецианската комисия, както е известна Европейската комисия за народна власт посредством право към Съвета на Европа. Тя остана един от дребното поправки на законодателството на ръководещите.
" Чух някакви хора да приказват (сред тях имаше и млади): " в този момент ние ще махнем тези и след тях ще дойдат положителни и почтени политици ". Не знам от чужбина ли ще ги внасяме, от някаква прилежаща вселена ли ще дойдат? Не видях да ми ги показват. Когато човек споделя такова нещо би трябвало да има някого поради. Идеята, че ние в този момент ще махнем това и другото ще падне от небето даже и за младежи не е целесъобразна. Тези, които желаят да трансформират страната и да я вършат по-добра, може би би трябвало да хвърлят напъните си в това освен да бъдат на площада, което е елементарно, а и в своята подготовка за това, което може да предложат. Защото не е вярна тезата, че в България хората, които имат какво да кажат, няма да бъдат чути. Не е вярна и тезата, че хората, които имат познания и умения, няма да могат да ги приложат. В прочут смисъл в България има апетит за познания и умения. И не е правилно, че всеки бърза да пренебрегне читавите единствено и единствено, с цел да пусне калпавите - това са градски легенди. Имам суетата да имам вяра, че в тези години хората, които демонстрираха високи качества - съумяха. Много постоянно тези, които не са съумели приписват своя крах на страната, на системата, на неприятните хора и така нататък Моят съвет към младежите е на първо място да си приготвят нещата и да бъдат в положение да поемат отговорностите, които ги чакат, а дали ще бъдат на площада или не е въпрос на тяхно схващане, на политическо мислене и на това кой им харесва ", разяснява Димитров.
Бившият министър председател остро разкритикува опитите за параленост сред актуалната обстановка и огромните митинги от началото на 90-те години : " Когато тръгнахме да сменяме комунистическата система България беше на дъното, хората бяха задръстени и в икономическо, и в обществено отношение - от позиция на опция за пътешестване, продан и в случай че щете връзка със света. Никога икономическото състояние в страната не е било толкоз положително, колкото е сега (може би единствено след 1938 година когато е имало някакъв взрив, обвързван с идната война). Може да има доста проблеми, може да има хора, които едвам свързват двата края - имало ги е и тогава. Но общото равнище на българските жители и стопанска система в тяхната непокътнатост в никакъв случай не са били толкоз добре, колкото са в този момент. Да се твърди, че последните 10 години били изгубени е не просто неистина - то е обидно. България се развива, несъмнено би могла да се развива и по-добре. Тук някой желае България да настигне останалите европейски страни - евентуално ние бихме могли сполучливо да се опитаме и в бъдеще да забележим дали можем да стигнем до едно по-добро равнище от Словакия и Румъния. Идеята, че скоро ще надминем Германия, Франция или Холандия ми се вижда малко съмнителна и това е основано върху исторически процеси, които би трябвало да бъдат взимани поради. Мисля, че всеки 15- годишен момък желае да има физика на Шварценегер, само че множеството я нямат ", изясни той.
Относно рецензиите към България за върховенството на закона и 29-те въпроса , които евродепутати зададоха на представители на властта в България, конституционният арбитър изрази мнение, че въпросът за върховенството на закона има две измерения. Едното е действителното измерение, в което е видно, че в България има доста какво да се желае във връзка с използването на най-хубавите практики на върховенството на закона. Според него по този мотив е имало доста мнения, предприемани са дейности и в бъдеще ще бъдат предприемани още такива. Филип Димитров даде образец с това, че под мониторинг ще бъдат сложени всички страни-членки, а освен избрани страни, каквато беше досегашната процедура точно, тъй като този въпрос добива особена значителност в целия Европейски Съюз.
Заместник-председателят на Венецианската комисия съзира " гневна отрицателна акция " към България, която се води освен в страната, само че и отвън нея. " Едва ли не излиза, че върховенството на закона не се ползва. Това е нещо, което съгласно мен по-скоро е обвързвано с ползите на външни сили по отношение на Европейски Съюз и НАТО, в сравнение с с нещата в самата България. България, която се пробва да играе една стабилизираща роля на Балканите е бодил в очите на тези, които желаят да видят Балканите разтърсени. Какво по-хубаво от това да твърдиш, че в страната нямало свободна преса? Всичката преса плюе държавното управление - от името на кого това е различен въпрос. Ние можем да приказваме, че тя е подвластна на избрани олигархически ползи, можем да приказваме, че в избрани връзки тя демонстрира груба пристрастност в една или друга посока. Можем да твърдим, че степента на подготвеност на българските медии е по-ниска, само че да се твърди, че тя не е свободна, а че изпълнителната власт може да й постанова нещо - това е смешно. Въпреки това тази тематика непрекъснато бива раздухвана. Има рецензии и във връзка с активността на правоприлагането. От друга страна изказванието, че това е обвързвано с някакъв надзор от страна на изпълнителната власт наподобява много подозрително. Преди 10 години в един собствен текст бях написал, че би трябвало да внимаваме да не объркаме проблемите на днешната обстановка с проблемите отпреди 1 век. Когато казусът на зависимостта на съда от изпълнителната власт е стоял на дневен ред. Аз не съм сигурен, че изпълнителната власт сега е способна да въздейства на българския съд. За страдание позволявам обстановки, в които на някой съответен български правосъден състав може да въздейства някой различен и това е проблем, несъмнено. Влиянието идва от избрани фактори, които за жалост са безотговорни и не са свързани с изпълнителната власт ", показа Димитров.
Той е на мнение, че в правосъдната сфера в България са реализирани доста резултати и е " грехота да се твърди, че българският съд е подкупен или обезсърчителен ", без значение от обстоятелството, че има " гнили ябълки ". " Същите неща, които се приказват за българския съд, ги прочетох наскоро на една конференция в Оксфорд, показани от представители на други източноевропейски страни. Очевидно такива проблеми има и те са общоевропейски и ние имаме да ги решаваме. В България несъмнено някои неща може да бъдат сложени по-категорично, по тази причина и България се обръща няколко пъти към Венецианската комисия и прави съвещания с положителните практики на Европейски Съюз. Дали те са ефикасни е различен въпрос, само че усърдие в тази тенденция явно има. Дали те са задоволително резултатни? За да има съмнение несъмнено не са. И по тази причина Ви споделям - в първия, действителния аспект на върховенството на закона, има доста какво да се направи. Що се отнася до другия аспект, който е ориентиран към дестабилизация на страната - не би трябвало да се не помни, че има и подобен, тъй като в противоположен случай рискуваме да станем маша в ръцете на някой различен ", добави някогашният министър председател.
Относно последното решение на Народното събрание за смяна в изборния закон, позволяваща въпроси, касаещи компетенциите на Велико народно събрание, да бъдат поставяни на референдум Филип Димитров разясни, че той е песимистичен към използването на референдуми по множеството въпроси, които са свързани с представителната народна власт. " В нашата Конституция е записано, че властта се упражнява непосредствено и представително. В доста европейски страни съществува възторг във връзка с референдумите и в случай че чуете мои сътрудници, в това число и във Венецианската комисия, на тях им се желае, в случай че може всичко да минава през референдуми. Смятам, че това е неправилно. Референдумът е прийом, с който може да бъдат изразени доста отчетливи други възможности и то когато страстите и желанията няма по какъв начин да префасонират отговора прекалено много - става дума за използването на референдуми в народен мащаб, тогава би трябвало да се борави много деликатно. Нещата стоят по напълно друг метод когато става дума за референдуми по въпроси като това какво да вършим с дадена улица ".
По въпроса с нуждата от привикване на Велико народно събрание и смяната на в този момент настоящата Конституция Филип Димитров изрази мнение, че в последните 20 години: " куцо и сакато се упражнява над това по какъв начин ще сменя Конституцията ". За него огромна част от хората, които променят Конституцията в своите речи, не са я чели. " От тази позиция мисля, че е хубаво да бъде подложен въпросът, с цел да се избистри когато някой каже било в ролята на опозиционен водач или президент на страната, че желае да трансформира Конституцията или да прави нова Конституция - да се обясни какво тъкмо се има поради. Стана ясно, че за 20 години този разговор не може да бъде подложен по естествения метод. Може би една остра провокация би могла да го направи вероятен. Очевидно тази провокация идва в миг, когато доста от възприятията са разбунени. Не знам каква е вероятността да има Велико народно събрание. От друга страна при естествени условия никой парламент не е подготвен да разисква тази концепция. Така че по кое време, в случай че не в този момент. Друг е въпросът, че в случай че приказваме за съдържателната страна на нещата - аз не мисля, че се нуждаем от нова Конституция. Но защото толкоз доста хора се изрекоха, че мислят по този начин - хайде да погледнем какво имаме на масата, с цел да чуем има ли някой, който да се съгласи ".
Зам.-председателят на Венецианската комисия добави, че Конституцията не би трябвало да може да се сменя " час по час " и по тази причина би трябвало да има тежка процедура, която на юридически език се назовава " ригидна Конституция ". " Велико народно събрание е един подобен прийом за ригидност на Конституцията. В Съединени американски щати няма Велико народно събрание, само че там Конституцията също е ригидна, тъй като има такава процедура, че е доста мъчно да се вършат промени. Всички тези, които споделят в този момент, че не би трябвало да се сменя Конституцията, съм ги чул да споделят, че това е неотложна задача. Ако на някой толкоз му е бодил в очите Велико народно събрание несъмнено има метод да бъде разисквано по какъв начин да бъде направено, само че за мен значимото сега е да се организира рационален спор или, в случай че не може да се организира в тези условия рационален спор, то най-малко тези запалянковци, които трансформират Конституцията, откакто свърши тази процедура да престанат да приказват на тази тематика ".
Филип Димитров показа, че държавното управление е изпратило писмо до Венецианската комисия с така наречен " urgent procedure " по отношение на препоръчаната нова Конституция и в идните дни се чака мнението на комисията. По негови думи концепциите за понижаване на мандата на основния прокурор и извеждането на прокуратурата от правосъдната власт няма да трансформират обстоятелството, че прокуратурата постоянно ще бъде в: " изключително състояние по отношение на администрацията и няма да бъде част от нея ". " Съдебната власт се упражнява от съда, а прокуратурата прави неща, свързани със правосъдната власт и явно не може да бъде равностойна.
Дали ще бъде по-дълъг или пай мандатът на основния прокурор е въпрос на суверенно решение. Искам да подчертая, че въпреки всичко основният прокурор има някакви функционалности. Идеята да бъдат кастрирани неговите пълномощия изцяло също не е добра концепция. Има решение на Конституционния съд, има импортиран законопроект, който е с избрани ограничавания и по-скоро благоприятни условия да може в изключителни случаи да се търси отговорност на основния прокурор. Идеята, че всяка втора седмица основният прокурор ще бъде обвиняем е малоумна и не би трябвало да бъде създаден законодателен акт, който да изхожда от тази хипотеза. Друг въпрос е, че е редно да има метод да се търси отговорност и на основния прокурор, в случай че той " сгази лука " (и в този ред на мисли има препоръки от страна на Венецианската комисия). Oтделянето на съвета, който дава отговор за прокуратурата, от Висшия правосъден съвет е продължение на тази концепция за двете камари, които бяха основани с последното изменение на Конституцията.
Но отново споделям прокурорът в никакъв случай няма да бъде носителят на третия клон на властта- правосъдната власт, само че той не може да бъде изцяло откъснат от нея. Ако наблюдавате разновидностите в другите страни ще видите, че единият вид е на вратата на съда да седи някой (както е във френското законодателство). По отношение на него има особена позиция от страна на прокуратурата, само че постоянно има някой който пази някъде. Или прокурорът, както е при нас, е обвързван със правосъдната система - той е магистрат и несъмнено не е арбитър и не може и не би трябвало да бъде подобен. Той е на банката наедно с подсъдимия, само че има специфични функционалности, които ангажират правосъдната власт по един метод, който е непостижим с опциите на който и да е било различен. Ентусиазираните приказки на хора, които от през днешния ден за на следващия ден вземат решение проблеми на материя, която не познават, не биха могли да бъдат основата за рецензия или разбор на тези оферти ", аргументира се конституционният арбитър.
Бившият министър председател се разгласи за съперник на предлагането за понижаване на депутатите от 240 на 120. " Дълбоко порочната българска настройка, която твърди, че депутатите " ходели на работа " в Народното събрание, е възмутителна. Те са представители на нацията и не вървят на работа в Народното събрание, с цел да изкарат там отплата, а правят доста неща сред които и това да дебатират в Народното събрание. Работата им не е да топлят седалките, а да приготвят материали. Когато имат да кажат нещо да са в залата и когато би трябвало да се гласоподава отново да бъдат в залата. Твърдението, че народът им бил " шеф " не е правилно. Той е възложител - те са негови представители. Свеждането до този Ленински метод на мислене, че страната е като една фабрика, която ние би трябвало да управляваме - това е доста нездравословно. Имайки поради всички тези дълги години повтаряни неправилни структури може би е извънредно време да се сложи на масата този въпрос. Надявам се да не се реши в интерес на 120 депутати, само че по този начин или другояче да се разиска, с цел да се види нелепостта на тези претенции, които срещат толкоз огромна поддръжка измежду огромна част от българската нация. Правят се някакви сметки какъв брой на какъв брой души били представители в други страни. Основното нещо, което би трябвало да има в Народното събрание, е многообразие на мненията. Ако направиш един парламент огромен колкото Държавния съвет тогава не чакай в него да има спор, да има разнообразни мнения и да има това, което съставляват функционалностите на парламентаризма. Ако някой реши, че 240 са му толкоз доста и желае да ги направи на 200 несъмнено ще го преживея, само че не е там въпросът. Въпросът не е да се гледа на представителите на нацията като на врагове, изедници и мракобесни фигури, които пречат на народа да живее. Моят съвет към тези юнаци, които желаеха толкоз дълго това и станаха мотив в този план за нова Конституция да се сложи по този начин без заобикалки въпросът, е да си помислят по какъв начин да понижат унищожаващите приказки във връзка с свои представители и да вървят на избори. А не откакто се проведат избори да декларират, че те са били почтени единствено когато на тях им отърва. Сега като има избори и определеният е някой те са ок, обаче другите избори постоянно били опорочени - по какъв начин става това? ", разяснява Филип Димитров.
Относно отхвърленото предложение на ГЕРБ половината депутати в бъдещо Велико народно събрание да се избират мажоритарно, а останалите съразмерно, конституционният арбитър показа, че персонално той е " за " мажоритарния избор , само че този въпрос е по-скоро плод на традиция. " Предишното Велико народно събрание беше определено по този метод. Вярно е, че в Конституцията написа, че Велико народно събрание се избира по общия ред (което значи редът, очакван в закона). Така че право на законодателя или другояче казано на Народно събрание е да реши в единия или другия проект ще бъдат изборите. Тук не биха могли да бъдат дадени конституционно-правни причини в интерес на едно или друго решение. Така е решил Народното събрание, по този начин ще бъде ", приключи той.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ