Родов терапевт: Младите хора нямат готовност да стават родители, защото не се чувстват достатъчно зрели за живота емоционално
Младите хора през днешния ден нямат подготвеност да стават родители, тъй като не се усещат задоволително зрели за живота прочувствено. Те може да са доста знаещи, доста можещи, само че в персонален проект са доста неготови. Това сподели родовият терапевт Дияна Заберска в предаването " Утрото на фокус " на Радио " Фокус " с водещ Ася Александрова.
В годините доникъде на предишния век децата са били отглеждани мъчно, а смъртността е била висока. " Заради това, през което минава българинът, отглеждайки толкоз доста деца, остава с една травматична концепция в съзнанието си, която в следствие предава напред – " Трудно е да имаш деца ". Днешните родители осъществят тъкмо този отпечатък и извършват тази заръка – имаме по едно, с тъга две деца. Средностатистически дамите в България раждат 1,6 деца ", уточни Заберска.
Нашите предшественици са се женили не с цел да не остават сами, а с цел да имат деца. " Това е било ядрото, центърът. Сега е тъкмо противоположното. Девизът на днешния човек е " Аз съм най-важният, центърът. Мога всичко да реализира самичък, имам финансова непоклатимост, самостоятелност, пребивавам за себе си. Защо да върша някой различен по-голям от мен, даже това да е детето ми? ". От такова схващане би трябвало да избягаме, тъй като точно посредством децата може да се приключи злото и да се умножи положителното в света ", изясни родовият терапевт.
Родът има потребност от силата на децата, с цел да продължи напред. " Мисията на децата в живота ни е да пречупят старите контузии в новата обществена среда и да ги трансформират, с цел да ги излекуват ", разясни Дияна Заберска.
Ние се раждаме с избрани стратегии, заложени от предците ни, които се предават по силата на кръвта. Според Закона за лоялността всички се раждат лоялни към рода си и предците си, без значение дали познават техните действия. " Ние приличаме на тях и се опитваме да вземем тежестта, която те са имали, тъй като сме техни деца и желаеме да ги освободим от това. "
" Когато едно дете бива изоставяно, то бива отделяно от рода си. Тук бива нарушен базовия закон за рода – Законът за принадлежността, който гласи, че всеки принадлежи към своя жанр и всеки би трябвало да бъде на мястото си. Никой не трябва да бъде изпъден, отлъчен, пропуснат. Осиновените постоянно знаят, че са осиновени на подсъзнателно равнище. Със силата на кръвта, със силата на страстите си, посредством родавата си памет усещат, че са нечии други ", изясни Заберска.
В годините доникъде на предишния век децата са били отглеждани мъчно, а смъртността е била висока. " Заради това, през което минава българинът, отглеждайки толкоз доста деца, остава с една травматична концепция в съзнанието си, която в следствие предава напред – " Трудно е да имаш деца ". Днешните родители осъществят тъкмо този отпечатък и извършват тази заръка – имаме по едно, с тъга две деца. Средностатистически дамите в България раждат 1,6 деца ", уточни Заберска.
Нашите предшественици са се женили не с цел да не остават сами, а с цел да имат деца. " Това е било ядрото, центърът. Сега е тъкмо противоположното. Девизът на днешния човек е " Аз съм най-важният, центърът. Мога всичко да реализира самичък, имам финансова непоклатимост, самостоятелност, пребивавам за себе си. Защо да върша някой различен по-голям от мен, даже това да е детето ми? ". От такова схващане би трябвало да избягаме, тъй като точно посредством децата може да се приключи злото и да се умножи положителното в света ", изясни родовият терапевт.
Родът има потребност от силата на децата, с цел да продължи напред. " Мисията на децата в живота ни е да пречупят старите контузии в новата обществена среда и да ги трансформират, с цел да ги излекуват ", разясни Дияна Заберска.
Ние се раждаме с избрани стратегии, заложени от предците ни, които се предават по силата на кръвта. Според Закона за лоялността всички се раждат лоялни към рода си и предците си, без значение дали познават техните действия. " Ние приличаме на тях и се опитваме да вземем тежестта, която те са имали, тъй като сме техни деца и желаеме да ги освободим от това. "
" Когато едно дете бива изоставяно, то бива отделяно от рода си. Тук бива нарушен базовия закон за рода – Законът за принадлежността, който гласи, че всеки принадлежи към своя жанр и всеки би трябвало да бъде на мястото си. Никой не трябва да бъде изпъден, отлъчен, пропуснат. Осиновените постоянно знаят, че са осиновени на подсъзнателно равнище. Със силата на кръвта, със силата на страстите си, посредством родавата си памет усещат, че са нечии други ", изясни Заберска.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ