Архитект избра българските традиции пред кариерата в Лондон
Младен Върбанов учи терзийство при занаятчия Иван Тонев – Гърбача в Стария град
Българското гайдарство към този момент е публично прието за част от международното нематериално културно завещание на ЮНЕСКО. Това историческо достижение от декември 2025 година насочва прожекторите освен към традицията, само че и към хората, които я поддържат жива. Един от тях е Младен Върбанов от карловското село Дъбене – млад проектант, който прави самоуверен житейски завой, като напуща Лондон, с цел да се върне към корените си в България.
Младен приключва архитектура в влиятелния университет в Гринуич и живее години наред в английската столица. Въпреки вероятностите за блестяща кариера в чужбина, той избира да се прибере вкъщи.
" Реших да се върна, тъй като считам, че човек е благополучен там, където принадлежи. Аз съм българин и тук в България всичко ми е благо - и народът, и земята, и гората. Смятам, че тук ми е мястото ", показа Младен Върбанов, представен от NOVA.
Пътят към гайдата
След завръщането си младият мъж се посвещава на усвояването на две от най-емблематичните български изкуства – свиренето на гайда и шиенето на национални носии. Макар да признава, че началото е било мъчно, любовта към инструмента надвива.
" Беше доста мъчно, само че с неизменност нещата се получават. Любовта към гайдата ми е от дребен, постоянно ми е харесвал звукът ", споделя Върбанов. Той добавя, че в предишното образованието е било приоритет, само че в този момент е намерил време да осъществя детската си фантазия.
Чирак в Стария град
Младен не стопира единствено до музиката. Той взема решение да навлезе в дълбочината на занаята, който основава образния образ на българския фолклор – терзийството. В момента той чиракува при известния занаятчия на носии Иван Тонев – Гърбача в квартала на занаятите в Пловдив.
Иван Тонев, който е един от дребното останали пазители на достоверната технология за направа на носии, не крие насладата си от интереса на младите.
" Известно време нямаше искащи да ми бъдат чирак. Но сега, с изключение на Младен, имам още двама. Това беше поминък, който в предишното беше заплашен от изгубване, само че в този момент към този момент има лъч вяра ", съобщи Иван Тонев – Гърбача, представен от NOVA.
Майсторът акцентира тясната връзка сред музиката и облеклото във фолклора ни. " Свиренето на гайда е тясно обвързвано с националната носия. Все отново тя е втората кожа на индивида, тя е белег за национална еднаквост ", изяснява Тонев.
Послание към младите
Младен Върбанов е първият в рода си, който се занимава професионално с тези занаяти, само че е безапелационен, че няма да е последният. Като сполучлив проектант и страж на традициите, той насочва обръщение към своето потомство.
" Най-важното нещо е да слушат сърцето и интуицията си и това да бъде водещо в живота им ", безапелационен е Младен. Той има вяра, че уменията би трябвало да бъдат освен научени, само че и предадени нататък, с цел да останат част от живата история на България.
Българското гайдарство към този момент е публично прието за част от международното нематериално културно завещание на ЮНЕСКО. Това историческо достижение от декември 2025 година насочва прожекторите освен към традицията, само че и към хората, които я поддържат жива. Един от тях е Младен Върбанов от карловското село Дъбене – млад проектант, който прави самоуверен житейски завой, като напуща Лондон, с цел да се върне към корените си в България.
Младен приключва архитектура в влиятелния университет в Гринуич и живее години наред в английската столица. Въпреки вероятностите за блестяща кариера в чужбина, той избира да се прибере вкъщи.
" Реших да се върна, тъй като считам, че човек е благополучен там, където принадлежи. Аз съм българин и тук в България всичко ми е благо - и народът, и земята, и гората. Смятам, че тук ми е мястото ", показа Младен Върбанов, представен от NOVA.
Пътят към гайдата
След завръщането си младият мъж се посвещава на усвояването на две от най-емблематичните български изкуства – свиренето на гайда и шиенето на национални носии. Макар да признава, че началото е било мъчно, любовта към инструмента надвива.
" Беше доста мъчно, само че с неизменност нещата се получават. Любовта към гайдата ми е от дребен, постоянно ми е харесвал звукът ", споделя Върбанов. Той добавя, че в предишното образованието е било приоритет, само че в този момент е намерил време да осъществя детската си фантазия.
Чирак в Стария град
Младен не стопира единствено до музиката. Той взема решение да навлезе в дълбочината на занаята, който основава образния образ на българския фолклор – терзийството. В момента той чиракува при известния занаятчия на носии Иван Тонев – Гърбача в квартала на занаятите в Пловдив.
Иван Тонев, който е един от дребното останали пазители на достоверната технология за направа на носии, не крие насладата си от интереса на младите.
" Известно време нямаше искащи да ми бъдат чирак. Но сега, с изключение на Младен, имам още двама. Това беше поминък, който в предишното беше заплашен от изгубване, само че в този момент към този момент има лъч вяра ", съобщи Иван Тонев – Гърбача, представен от NOVA.
Майсторът акцентира тясната връзка сред музиката и облеклото във фолклора ни. " Свиренето на гайда е тясно обвързвано с националната носия. Все отново тя е втората кожа на индивида, тя е белег за национална еднаквост ", изяснява Тонев.
Послание към младите
Младен Върбанов е първият в рода си, който се занимава професионално с тези занаяти, само че е безапелационен, че няма да е последният. Като сполучлив проектант и страж на традициите, той насочва обръщение към своето потомство.
" Най-важното нещо е да слушат сърцето и интуицията си и това да бъде водещо в живота им ", безапелационен е Младен. Той има вяра, че уменията би трябвало да бъдат освен научени, само че и предадени нататък, с цел да останат част от живата история на България.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ