Младен Стоев: В родния футбол липсват търпение и уважение, школата на Септември е един голям колектив и затова имаме такива успехи
Младен Стоев е някогашен футболист, който през годините играе за отбори като Локомотив (София), Локомотив (Мездра), ПФК Спортист (Своге), Спартак (Варна), Миньор (Перник) и други. В момента той е треньор в школата на Септември, където управлява отбора до 17 години. Стоев показа усещанията си от Елитните групи, проблемите в българския футбол и потърси решения най-малко на част от тях в изявлението, което даде особено за „ Лигата на гениите “.
Работя в ПФК Септември (София) от към 6 години. Децата от моя тим влизат в такава възраст, в която би трябвало да се направи преходът от детско-юношески към мъжки футбол. Нашият клуб има втори тим, който се състезава в аматьорския футбол (Трета лига). Това се направи с ясната концепция преходът да е една концепция по-лек. За мен U17 си остава най-сериозната Елитна група, в която се изправят най-хубавите на тази възраст. Без да oмаловажавам останалите, само че при U15 са още в ранна детска възраст. Тук към този момент съвсем са завършени като играчи, естествено има какво да се работи и да се надгражда. При U19 най-хубавите упражняват и играят с мъжете. Така че конкуренцията при нашата Елитна група е на едно обичайно равнище.
В нашата школа всички сме на мнение, че би трябвало да се развиват качествени играчи, които след това за какво да не са и гръбнакът на националния тим. Отношението, което предоставяме и търпението най-много към младите играчи – това е един огромен плюс за всеки един подрастващ футболист. Смея да настоявам, че тук работят много качествени експерти. Може би в действителност това, което липсва в другите школи, е търпението, за което загатнах. Липсата на самообладание не касае единствено младите играчи, следи се и при треньорите и е нещо като заложена линия на българина – народопсихология. Винаги бягаме в двете крайности и мъчно намираме баланс, без значение в какво занятие. В нашия клуб имат голямо самообладание и към треньори, и към играчи, което за мен е извънредно скъпо, в случай че искаш да градиш нещо значително.
Левски и Септември (София) направиха зрелищно тъждество при U17
Доста от нашите момчета към този момент играят професионален футбол и занапред ще се виждат плодовете на нашата школа. Това, което ни прави толкоз сполучливи, е отношението и доверието, което си имаме един към различен. Изключително почитание имаме посред ни като треньорски състав, оставени сме на мира от хората, които управляват клуба. Това отношение и това доверие считам, че сполучливо предаваме и на тимовете, които водим. Това за мен е водещо – да има колектив. Децата усещат, че ние сме един пестник от към треньорски състав, това им го предаваме и може би на това се дължат триумфите ни. Вече втора година съм с този тим и непрестанно надграждаме. Успях да убедя играчите да са отдадени на това, което вършат. В нашия спорт е извънредно значимо да живееш за футбола, а не с него и посред другото да идваш на подготовка. Това би трябвало да е приоритет номер едно и хората, които желаят да се развият, би трябвало да търпят доста ограничения. Всяко нещо в този живот има цена.
Работя в ПФК Септември (София) от към 6 години. Децата от моя тим влизат в такава възраст, в която би трябвало да се направи преходът от детско-юношески към мъжки футбол. Нашият клуб има втори тим, който се състезава в аматьорския футбол (Трета лига). Това се направи с ясната концепция преходът да е една концепция по-лек. За мен U17 си остава най-сериозната Елитна група, в която се изправят най-хубавите на тази възраст. Без да oмаловажавам останалите, само че при U15 са още в ранна детска възраст. Тук към този момент съвсем са завършени като играчи, естествено има какво да се работи и да се надгражда. При U19 най-хубавите упражняват и играят с мъжете. Така че конкуренцията при нашата Елитна група е на едно обичайно равнище.
В нашата школа всички сме на мнение, че би трябвало да се развиват качествени играчи, които след това за какво да не са и гръбнакът на националния тим. Отношението, което предоставяме и търпението най-много към младите играчи – това е един огромен плюс за всеки един подрастващ футболист. Смея да настоявам, че тук работят много качествени експерти. Може би в действителност това, което липсва в другите школи, е търпението, за което загатнах. Липсата на самообладание не касае единствено младите играчи, следи се и при треньорите и е нещо като заложена линия на българина – народопсихология. Винаги бягаме в двете крайности и мъчно намираме баланс, без значение в какво занятие. В нашия клуб имат голямо самообладание и към треньори, и към играчи, което за мен е извънредно скъпо, в случай че искаш да градиш нещо значително.
Доста от нашите момчета към този момент играят професионален футбол и занапред ще се виждат плодовете на нашата школа. Това, което ни прави толкоз сполучливи, е отношението и доверието, което си имаме един към различен. Изключително почитание имаме посред ни като треньорски състав, оставени сме на мира от хората, които управляват клуба. Това отношение и това доверие считам, че сполучливо предаваме и на тимовете, които водим. Това за мен е водещо – да има колектив. Децата усещат, че ние сме един пестник от към треньорски състав, това им го предаваме и може би на това се дължат триумфите ни. Вече втора година съм с този тим и непрестанно надграждаме. Успях да убедя играчите да са отдадени на това, което вършат. В нашия спорт е извънредно значимо да живееш за футбола, а не с него и посред другото да идваш на подготовка. Това би трябвало да е приоритет номер едно и хората, които желаят да се развият, би трябвало да търпят доста ограничения. Всяко нещо в този живот има цена.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ




