Младежкият хълм се превърна в кибритена кутия – зеленината губи битката с изсъхналата растителност
Младежкият рид – в миналото зеленият знак на Пловдив, през днешния ден наподобява повече като част от африканската савана, в сравнение с като предпазена естествена зона в сърцето на града. Въпреки че сме едвам в средата на юни, най-голямото тепе към този момент е покрито от пресъхнала растителност, жълти треви и умиращи дървета. А зеленият образ на хълма все по-бързо отстъпва пред сушата и бездействието на институциите.
Прочетете още
Снимки, направени от западния скат на Младежкия рид, демонстрират тревожна картина – вместо хладна сянка и зеленина, посетителите срещат пепеливи пейзажи и рисково изсъхнали сектори, подготвени да се възпламенят при първия по-силен безоблачен лъч или повърхностно хвърлена цигара.
Според формалния бюджет на Община Пловдив за 2025 година, за Младежкия рид са планувани 500 000 лв., само че все още няма индикации, че и една стотинка от тях е вложена по предопределение. Това обезпокоително припомня на предходната година, когато също имаше планувани средства, само че нито бе усъвършенствана инфраструктурата, нито бе осъществено нужното почистване и залесяване.
Припомняме, че преди дни пламнаха пожари на Бунарджика, а предишното лято няколко огнища се развихриха и на самия Младежки рид, като тогава с помощта на бързата интервенция на пожарникари и доброволци бяха избегнати по-сериозни вреди. Но за какъв брой време още ще имаме този шанс?
Очевидно е, че администрацията на Пловдив редовно неглижира едни от най-ценните естествени запаси в града. Състоянието на зелената система е сериозно – парк " Лаута " също страда от изсъхнали дървета, Бунарджика е в обезпокоително положение, а парк " Отдих и просвета " все по-често е сравняван с пустеещо поле, в сравнение с с парк.
Назад към каменната пустота? Управленците на Пловдив не трябва да не помнят, че тепетата на Пловдив не постоянно са били зелени. Преди повече от 100 години те са били огромни каменни купчини, които през деня се нагрявали до алено, а вечер излъчвали такава топлота, че животът към тях бил съвсем нетърпим. Благодарение на напъните на генерации пловдивчани и експерти те бяха залесени и превърнати в зелени оазиси. Днес обаче сме на път да изгубим това завладяване.
Необходими са незабавни ограничения – почистване на сухата растителност, засаждане на нови дървета, създаване на система за превантивна грижа за зелените площи, както и напояване. В противоположен случай не просто рискуваме екологична злополука – рискуваме да загубим част от душата на Пловдив.
Прочетете още
Снимки, направени от западния скат на Младежкия рид, демонстрират тревожна картина – вместо хладна сянка и зеленина, посетителите срещат пепеливи пейзажи и рисково изсъхнали сектори, подготвени да се възпламенят при първия по-силен безоблачен лъч или повърхностно хвърлена цигара.
Според формалния бюджет на Община Пловдив за 2025 година, за Младежкия рид са планувани 500 000 лв., само че все още няма индикации, че и една стотинка от тях е вложена по предопределение. Това обезпокоително припомня на предходната година, когато също имаше планувани средства, само че нито бе усъвършенствана инфраструктурата, нито бе осъществено нужното почистване и залесяване.
Припомняме, че преди дни пламнаха пожари на Бунарджика, а предишното лято няколко огнища се развихриха и на самия Младежки рид, като тогава с помощта на бързата интервенция на пожарникари и доброволци бяха избегнати по-сериозни вреди. Но за какъв брой време още ще имаме този шанс?
Очевидно е, че администрацията на Пловдив редовно неглижира едни от най-ценните естествени запаси в града. Състоянието на зелената система е сериозно – парк " Лаута " също страда от изсъхнали дървета, Бунарджика е в обезпокоително положение, а парк " Отдих и просвета " все по-често е сравняван с пустеещо поле, в сравнение с с парк.
Назад към каменната пустота? Управленците на Пловдив не трябва да не помнят, че тепетата на Пловдив не постоянно са били зелени. Преди повече от 100 години те са били огромни каменни купчини, които през деня се нагрявали до алено, а вечер излъчвали такава топлота, че животът към тях бил съвсем нетърпим. Благодарение на напъните на генерации пловдивчани и експерти те бяха залесени и превърнати в зелени оазиси. Днес обаче сме на път да изгубим това завладяване.
Необходими са незабавни ограничения – почистване на сухата растителност, засаждане на нови дървета, създаване на система за превантивна грижа за зелените площи, както и напояване. В противоположен случай не просто рискуваме екологична злополука – рискуваме да загубим част от душата на Пловдив.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ